| Rakitovo Ракитово Balkan Prehistoric Sites |
© 2005-2009 Lolita Nikolova, PhD
© 2005-2009 International Institute of Anthropology
Last updated: 10-03-09.
© 2005-2009 International Institute of Anthropology
Last updated: 10-03-09.
 | |  | |  | |  | |  |
Между новопубликуваните данни за хаусхолди на Балканите са тези от Ракитово
(Радунчева и др. 2002). Селището е разположена на 800 м надморска височина в
югоизточната част на Чепенската котловина и недалеч от левия бряг на р. Стара река, която
на ок. 2 км северно от обекта се влива в р. Матница. Намиращо се в подножието на
Западните Родопи, то възниква на централна комуникационна артерия през ранния неолит
като централно място за региона, свързваща Горномаришкия басейн и Чепенската
котловина с басейните на р. Места и р. Струма.
Селището е било частично разрушено и спасителни разкопки на А. Радунчева и В.
Мацанова (1974-1975) върху запазената площ на ок. 3200 кв.м документират културен пласт
с обща дебелина 1,5 м - ниво с пет ями, вкопани в материка, два наземни строителни
хоризонта от ранния неолит, както и разрушен пласт от късния неолит (Macanova 2000).
В настоящата работа пластът от късния неолит се означава като пласт Рак(Б), а
раннонеолитният – като пласт А с три нива – Рак(А1) (първи хоризонт по Радунчева и
Мацанова), Рак(А2) (втори хоризонт по Радунчева и Мацанова) и Рак(А3) (нивото с ями
вкопани в материка, които са по-ранни от Рак(А1) и Рак(А2)).
Стратиграфията в проучената площ (3200 кв. м) е следната: Рак(А1) 0,00-0,54 м (12 жилища
според проучвателите); Рак(А2) 0,54-0,80 м (6 жилища според проучвателите). При
публикуването на данни за стратиграфията се съобщават пет ямообразни вкопавания,
разграничени от двата строителни хоризонта. На плана на Рак(А2) особено ясно се
разграничава голямо ямообразно вкопаване, което частично се покрива от едно от
жилищата. Една възможна интерпретация е, че основаването на селището е може би
свързано с полувкопани жилища (Рак(А3), което се приема за типично за цетралните
Балканите поради редица данни от Сърбия. Възможно е обаче, да се касае за хоризонтална
стратиграфия и полувкопаванията да са съсъществували с наземни постройки.
В. Мацанова отнася селището към първата половина на ранния неолит (етап Караново I-
II, датиран в края на 6 – началото на 5 хил. пр.н.е.) и смята, че то бележи плавен преход от
култура Караново I към култура Караново II докато в непроучената (унищожена) централна
част е имало по-ранен слой (Macanova 2000:61).
Рак(А1) представлява селище, къщите на които са били силно горели. На общия план
добре се разграничат две жилища в северозападната проучвана част – с трапецовиден и с
правоъгълен план, ориентирани съответно северозапад-югоизток и запад-изток. Частично
документирани жилища по редици от дупки от колове показват, че поне централната част
на селището е била застроена от наземни жилища, докато в периферията се откриват ями с
различна големина. Въз основа на тези данни не може да се разграничи стратификация на
обществото.
Значително по-многобройни са данните за планове на жилища от Рак(А1). Според
проучвателите на терена са документирани 12 жилища. Според нас в северозападната
проучвана част се наблюдава реновация-възпроизвеждане на жилищния комплекс от
предишното селище. Сравняването на плановете показва, че и двете селища жилищният
комплекс се състои от по две постройки, но се наблюдава промяна в тяхното взаимно
разположение и планировка. Възможно е да се допусне, че се касае за жилища на два
свързани чрез родство хаусхолда. Ако тази интерпретация се подкрепи, то при
основаването на селището от значение са били родствените връзки между новодошлите.
Възможно е да е клан или сегментация от по-голяма социална група.
Микроселищната структура на Рак(А1) се характеризира с гъстозастроена жилищна
площ и система от ями, разположени на групи, три от които са документирани на юг от тази
площ. Последните може би са свързани с определени родовосвързани социални
микроструктури в селището. Теоретически гъстото застрояване само по себе си може да се
определи като възможен критерий на родова взаимовръзка, като в бъдеще тази хипотеза е
необходимо да се тества при анализ на други извори. Допълнителни елементи на сходство
са опитът за следване на ориентацията на къщите изток-запад (с отклонения), което може
да се определи като следване на определени хаусхолдни и родови традиции независимо
че ориентацията в редица случаи зависи от климата и преобладаващите ветрове. Едно от
жилищата обаче в Рак(А1) е ориентирано С/СИ – Ю/ЮЗ. Тази промяна е възможно да указва
на специфична функция. Без последното жилище, планировката е линеарноподобна (срв.
Macanova 2000:59) . В случая обаче, от по-голямо значение е може би групирането на
жилищата. Група от три жилища може да се разграничи в централната част. Подобно
документиране на жилища е документирано в Караново (Hiller & Nikolov 1997:Abb. 2:10-13).
Планът от Ракитово води до хипотезата, че пространственото разположение на къщите
може би е свързано с определени социално-родствени или социално-религиозни
микроструктури, а жилището с различна ориентация може би указва и на различие в
социален план – хаусхолд със специфична характеристика или функция, постройка със
специална функция или др. Групирането също е може би израз на различни функции на
къщите на един голям хаусхолд или сходни фукции на взаимносвързани хаухолдове.
д-р Лолита Николова
(2005)
Internal link: Theory of Balkan Prehistory
http://www.iianthropology.org/archtheorythebalkans
(Радунчева и др. 2002). Селището е разположена на 800 м надморска височина в
югоизточната част на Чепенската котловина и недалеч от левия бряг на р. Стара река, която
на ок. 2 км северно от обекта се влива в р. Матница. Намиращо се в подножието на
Западните Родопи, то възниква на централна комуникационна артерия през ранния неолит
като централно място за региона, свързваща Горномаришкия басейн и Чепенската
котловина с басейните на р. Места и р. Струма.
Селището е било частично разрушено и спасителни разкопки на А. Радунчева и В.
Мацанова (1974-1975) върху запазената площ на ок. 3200 кв.м документират културен пласт
с обща дебелина 1,5 м - ниво с пет ями, вкопани в материка, два наземни строителни
хоризонта от ранния неолит, както и разрушен пласт от късния неолит (Macanova 2000).
В настоящата работа пластът от късния неолит се означава като пласт Рак(Б), а
раннонеолитният – като пласт А с три нива – Рак(А1) (първи хоризонт по Радунчева и
Мацанова), Рак(А2) (втори хоризонт по Радунчева и Мацанова) и Рак(А3) (нивото с ями
вкопани в материка, които са по-ранни от Рак(А1) и Рак(А2)).
Стратиграфията в проучената площ (3200 кв. м) е следната: Рак(А1) 0,00-0,54 м (12 жилища
според проучвателите); Рак(А2) 0,54-0,80 м (6 жилища според проучвателите). При
публикуването на данни за стратиграфията се съобщават пет ямообразни вкопавания,
разграничени от двата строителни хоризонта. На плана на Рак(А2) особено ясно се
разграничава голямо ямообразно вкопаване, което частично се покрива от едно от
жилищата. Една възможна интерпретация е, че основаването на селището е може би
свързано с полувкопани жилища (Рак(А3), което се приема за типично за цетралните
Балканите поради редица данни от Сърбия. Възможно е обаче, да се касае за хоризонтална
стратиграфия и полувкопаванията да са съсъществували с наземни постройки.
В. Мацанова отнася селището към първата половина на ранния неолит (етап Караново I-
II, датиран в края на 6 – началото на 5 хил. пр.н.е.) и смята, че то бележи плавен преход от
култура Караново I към култура Караново II докато в непроучената (унищожена) централна
част е имало по-ранен слой (Macanova 2000:61).
Рак(А1) представлява селище, къщите на които са били силно горели. На общия план
добре се разграничат две жилища в северозападната проучвана част – с трапецовиден и с
правоъгълен план, ориентирани съответно северозапад-югоизток и запад-изток. Частично
документирани жилища по редици от дупки от колове показват, че поне централната част
на селището е била застроена от наземни жилища, докато в периферията се откриват ями с
различна големина. Въз основа на тези данни не може да се разграничи стратификация на
обществото.
Значително по-многобройни са данните за планове на жилища от Рак(А1). Според
проучвателите на терена са документирани 12 жилища. Според нас в северозападната
проучвана част се наблюдава реновация-възпроизвеждане на жилищния комплекс от
предишното селище. Сравняването на плановете показва, че и двете селища жилищният
комплекс се състои от по две постройки, но се наблюдава промяна в тяхното взаимно
разположение и планировка. Възможно е да се допусне, че се касае за жилища на два
свързани чрез родство хаусхолда. Ако тази интерпретация се подкрепи, то при
основаването на селището от значение са били родствените връзки между новодошлите.
Възможно е да е клан или сегментация от по-голяма социална група.
Микроселищната структура на Рак(А1) се характеризира с гъстозастроена жилищна
площ и система от ями, разположени на групи, три от които са документирани на юг от тази
площ. Последните може би са свързани с определени родовосвързани социални
микроструктури в селището. Теоретически гъстото застрояване само по себе си може да се
определи като възможен критерий на родова взаимовръзка, като в бъдеще тази хипотеза е
необходимо да се тества при анализ на други извори. Допълнителни елементи на сходство
са опитът за следване на ориентацията на къщите изток-запад (с отклонения), което може
да се определи като следване на определени хаусхолдни и родови традиции независимо
че ориентацията в редица случаи зависи от климата и преобладаващите ветрове. Едно от
жилищата обаче в Рак(А1) е ориентирано С/СИ – Ю/ЮЗ. Тази промяна е възможно да указва
на специфична функция. Без последното жилище, планировката е линеарноподобна (срв.
Macanova 2000:59) . В случая обаче, от по-голямо значение е може би групирането на
жилищата. Група от три жилища може да се разграничи в централната част. Подобно
документиране на жилища е документирано в Караново (Hiller & Nikolov 1997:Abb. 2:10-13).
Планът от Ракитово води до хипотезата, че пространственото разположение на къщите
може би е свързано с определени социално-родствени или социално-религиозни
микроструктури, а жилището с различна ориентация може би указва и на различие в
социален план – хаусхолд със специфична характеристика или функция, постройка със
специална функция или др. Групирането също е може би израз на различни функции на
къщите на един голям хаусхолд или сходни фукции на взаимносвързани хаухолдове.
д-р Лолита Николова
(2005)
Internal link: Theory of Balkan Prehistory
http://www.iianthropology.org/archtheorythebalkans