Standart, March 5, 2007
Изкушават ГЕРБ с брак по сметка
"Атака" е най-удобната опозиция на управляващата коалиция
Николай Бареков
Българският политически модел е куц кон. Куците коне ги убиват, нали?
Така е в живота, но в демокрацията политическият модел не може да се
закрие. Ако го премахнем, понеже не ни харесва, на негово място ще
дойде диктатурата. Именно това чакат политици като Сидеров. В
началото те изглеждат безобидно и жалко. Те са нещо като четвъртия,
куция крак на политическия кон. А понякога сме склонни да ги
обвиняваме, че са виновни за проблемите и че ако отрежем четвъртия
крак, демокрацията ще припка спокойно и гордо както в развитите
европейски страни. Това обаче би било грешка. Уродливи политически
форми като "Атака" и Сидеров се раждат като следствие от кризата на
многопартийния демократичен модел Те не са причината за нейното
възникване.
Правило номер едно: ако искаме да поставим вярна диагноза и да
назначим точно лечение на куция политически кон, не бива да
обвиняваме непрестанно за истинските проблеми всяко ново
политическо явление. Как да си обясним, че въпреки многобройните
издънки и лъжи нито "Атака", нито нейният лидер успяха да паднат под
нивото на намиращата се в дългогодишна агония българска десница.
Положението на десните партии е толкова жалко, че въобще не трябва
да ги броим за фактор в гореописания политически модел.
Освен "Атака" останалите три крака в него са партиите от управляващата
тройна коалиция. Една от тях - НДСВ, напоследък изчезва с такива
темпове, че конят на демокрацията вече е съвсем спънат. Най-голямата
партия - БСП, пък се раздира от вътрешни конфликти, което стана
традиция, щом социалистите докопат властта. Раздорите се
задълбочават от неизпълнението на предизборните ангажименти и от
равностойните и хитри партньори, които участват в подялбата на
властта. Дори ДПС е в криза.
Кризата е коалиционна, защото освен червените засега няма други
желаещи за ръката на Ахмед Доган в едно бъдещо управление. За
десните партии кризата също е отминал етап и сега се очаква раждането
на нещо ново на мястото на освободеното от тях пространство. Остават
ГЕРБ и "Атака". От партията на Бойко Борисов зависи дали може да
стане причина за възстановяването на нормалния политически модел.
Ако ГЕРБ стане съюзник на БСП и формално замени НДСВ и ДПС в
следващото правителство генералът ще танцува само едно лято на
политическата сцена и няма да остави трайна следа на нея. Ако има
дългосрочна перспектива за изграждане на силна дяснолиберална ос
между ГЕРБ и останките на НДСВ и СДС, Борисов може да обере лаврите
като спасител на българската демокрация. Стига преди това да се
докаже като кмет на столицата и да забрави за партньорство с "Атака".
Въпросът каква партия е "Атака" - крайно лява или крайно дясна, е
грешен. Тя не е нито едното, нито другото. Като всяка малка, семейна и
лидерска партия "Атака" е огледало за своя лидер. Сидеров е един
обикновен, макар и талантлив популист, без чувство за мярка и с къса
памет. Той е от тези лидери, които виреят в малки общности и са
свикнали с пълното преклонение на своите симпатизанти. Такива като
Сидеров още на следващия ден са забравили какво са говорили и
обещавали на предишния, но не срещат критичен отпор сред своите
почитатели. Освен че е популист, нещо добре познато в съвременната
българска политика, Сидеров е първият изявен туркофоб от
Освобождението насам. Неговият национализъм и социален популизъм е
добре забравената ориенталска смесица от туркофобия с русофилство и
панславизъм и връща лентата на политическия живот като в
документален филм във втората половина на ХIХ век. Това превръща
"Атака" в най-ретроградното политическо явление през последния век и
половина. Като проводник на расизма и етническата омраза подобна
партия престава да бъде обикновен политически факт и става тест пред
едно общество с неукрепнали демократични традиции. Дори понякога да
казва истината, тази опозиционна партия е най-големият приятел на
всички управляващи. Поради многото лъжи и безпочвени обиди от
нейните лидери вече никой не взема думите и критиките им за чиста
монета и това ги прави удобни критици на властта. "Атака" отдавна
стигна тавана си и тръгна надолу, като се стабилизира на 5-6% твърдо
ядро привърженици. Това означава, че ако стандартът на живот рязко не
тръгне надолу, нещо изключено за страна член на ЕС, Сидеров и
неговата партия нямат потенциал да спечелят избори. Дори да влязат в
следващия парламент, много трудно някой би ги взел за партньори. Най-
шумният "опозиционер" от партия "Атака" трябва да получи медал за
заслуги към тройната коалиция заради вниманието, което отвлича от нея
и привлича към собствените си издънки Свободните му съчинения за
инцидента на магистрала "Тракия" и непрекъснатата атака срещу
медиите системно отвличат вниманието от действията на
управляващите в грешната посока. Дори нервната и шумна реакция на
Сидеров по повод слуховете, че е финансиран от властта, издават
принадлежността му към персонала на политиците, които обслужват
тройната коалиция. Липсата на реална алтернатива на управляващите в
политическия модел отвори вакуум, който засмука явлението "Атака" и
помогна на Бойко Борисов да постави началото на проекта "ГЕРБ".
Въпросът за сериозна алтернатива на БСП и нейните съюзници трябва
да бъде решен. Това е задължително условие, за да се възстанови
нормалността на политическия модел.
Това е шансът на ГЕРБ, стига да не се плъзне по наклонената плоскост
на популизма и омразата.