
| “Либерален преглед” е един от малкото български електронни вестници, който идва в пощата ми и който отварям с интерес. От него научих за изложбата на Давид Черни благодарение на дискусионната статия на Десислава Гаврилова “Ентропа: изкуството на политиката, сърцето на една страна” (19-01-09). Може би на самите българи у нас ще бъде интересно каква е реакцията на българин, който живее в САЩ. Ще започна с факта, че когато прочетох статията, работих върху моя презентация през май в университета в Станфорд, Калифорния (Втора среща на Теоретична археологическа група в САЩ), където ще бъде промоцията и на новия брой на американско-българкото научно списания върху праистория “Отчети на праисторически проекти”. То е посветено на 60-годишнината на един от най-значимите съвременни световни антрополози и археолози – Ян Ходер. За това списание подготвям и работата върху енкултурацията. И именно часове преди да прочета статията на Гаврилова, се занимавах със социалния филтър, който според мен днес трябва да бъде в центъра на антропологичния интерес, тъй като от него зависи цялостното развитие на културата. По тази причина много ми хареса напомнянето на художника Венцислав Занков в приложеното към статията интервю, че кураторът в днешно време “е много важна личност – по-важна дори от художника”. За разлика обаче, от художника, като българка, която се докосна до кухнята на организирането на художествени прояви в Брюксел по повод на скандалната изложба на Васил Божков в началото на 2007, достигам до извода, че ролята на куратора в редица случаи днес е органичена поради машината на корупцията, ролята на личните връзки и възможността отделните индивиди да се манипулират. Следователно в крайна сметка отново най- голямата отговорност остава в твореца. С други думи неговата самокритичност, светоглед и отношение към действителността са предварителния социален филтър, от ценността и силата на който зависи нашето общество. Но следвайки насоката на мислите на Венцислав Занков мога да твърдя, че един от аспектите на социалния филтър е професионалното мнение. Статията на Гаврилова твърди, че отношението към изложбата на Давид Черни показва, че (1) изкуството има политическа сила, (2) българските медии са с комплекси, латентен национализъм и липса на чувство за хумор, (3) настоящото правителство, което е дискредитирано и непопулярно, търси “начини да мобилизира латентните чувства на обиден патриотизъм и расистки провинциализъм”. Така изложбата на “известния концептуален артист от Чехословакия” Давид Черни се превръща в афера, за да се представи от политиците като документ за “голямата антибългарска конспирация на ЕС”. Проблемът с тези твърдения започва с факта, че авторката не изразява своето лично отношение към изложбата като изкуство, с изключение на заключението - “единствено артистите имат повод са се радват – защото изкуството доказа, че все още е способно да пробужда политически действия и дебати”. Само по себе си това заключение е критично от професионална гледна точка, тъй като изкуството може да скандализира обществото, но дали е необходимо да е за сметка на положителните ценности? По-долу ще се опитам да отговоря на този въпрос. Първото впечатление от показаните в пресата снимки от изложбата на т. нар. известен художник Давид Черни е, че изложбата всъщност е стремеж на автор чрез пошло политизирано изкуство и скандал да стане световно популярен, надявайки се дойдат големите пари от спечелената макар и скандална популярност. Малкият човек в т.нар. известен художник проличават от страха от Великобритания (непредставена), от където той като че ли се надява да дойдат големите пари и слава. Следователно аз не виждам в този художник честна гражданска позиция, а единствено комерсиален интерес. Най-важното е, че продукцията му показва непознаване на Европа от “първа ръка” и няма да се учудя, ако се окаже, че не е посещавал повечето от страните. Няма чужденец, който да е бил през последните години в България, и да не се възхищава от страната като национална култура. Истинското огледало на България не са политиката и политиците, а нейната богата култура и ежедневието на милионите честни българи. С други думи пред нас е творец, който няма самокритичността на развиващото се днес глобално мислене, в основата на което е ценностна енкултурация. С тази изложба Давид Черни е като един спомен от миналото на тотализираното и ограничено шаблонно (деформирано) политизирано мислене – от миналото, когато политиката наистина помагаше на много творци да станат известни. Типът Давид Черни е добре познат в България и днес от индивиди като историка Божидар Димитров, докато носителите на съвременните глобални ценности в изкуството черпят сила за своя талант не от конюктурата на политиката, а от реалния живот и реалните ценности на преобразуващия се глобален свят. Днес многокултурното глобално общество е творящо врящо гърне на ценности, в оновата на които е деполитизирането на културата и реално представяне на живота. Може би в края на 1980-те години тази изложба би могла да има някакъв смисъл. Но през 2009 Италия да се представя като футболно игрище в Брюксел означава, че авторът на тази продукция няма никаква реална представа от положителните промени в Европа. Аз посещавам Италия три поредни години и независмо от трудностите, италианците твърдят, че всичко, което идва от Европа, е добро за тях. Италия на футбола е телевиозионен ограничен елементарен образ, който не може да има никакво отношение към ценностното изкуство. За разлика от периода на студената война, днешното глобализиращо се общество дава възможност на индивидите да развиват различни типове прихика и да практикуват различни типове социално поведение, в основата на които има ценности, но и може да се основават и на чисто меркантилни, повърхностни и комерсиални стремежи. От отвъд океана, “Ентропа” на Давид Черни представлява опит чрез използване явно на лични контакти да представи на практика продукция, чиято единствена цел е да привлече внимание. Един творец със силно развито самокритично чувство не би концептуализирал и смесвал изкуство с политически граници и би запазил своето респектиращо отношение към хората, които живеят в рамките на тези политически граници. Самата идея на Европейския съюз е да се премахне значението на политическите граници и в това отношение има огромен прогрес. За най-голямо съжаление Брюксел отново показа, че ако има елементи на криза в Европа, в основата на тази криза е лидерството. Не е ясно защо Гаврилова напомня скандала Батак, а не изложбата с антики на Васил Божков в Брюксел, чиито куратори бяха известни художници и творци в България – Светлин Русев и Иван Маразов. Изложбата на Божков отново става актуална, тъй като се проектира в Москва като пример за спасени съкровища. Но къде е ценностната култура в случая – в иманярските находки на Васил Божков или в изложбата на Ставри Калинов, за който почти никой не знае, че именно той представи България в Брюксел в навечерието на официалното ни приемане в Европейския съюз? Вече като минало в нашето съвремение, културните събития от началото на 2007 в Брюксел могат да бъдат историцизирани и стуктурирани и може с основание да се очаква, че изложбата на Ставри Калинов, макар и непопуляризирана в България, ще бъде ценностния ореол в историческия календар на Брюкселския културен живот, свързан с България. Причината е, че времето деструктурира културните събития и откроява истинските ценности. Връщайки се към “Ентропа” на Давид Черни и гледайки неговата почти промишлена комерсиална продукция, като любител на съвременното изкуство, първо бих заключила за себе си, че това не е изложба, която бих посетила. В нея не виждам ценности, с които мога да комуникирам и най-малкото продукцията на автора ме убеждава, че той познава Европа и България. В тази продукция не виждам хумор, естетика и оригиналност, а ограничена представа за Европа и объркване на естетически ценности с политизъм, буквализъм и практическо подменяне на ценности. Политическите граници са национален капитал с огромно психологическо и позитивно емоционално съдържание. Елементарният начин, по който те са включени в концепцията на Черни, по-скоро говорят за интелектуално изчерпване на творец, който се оказва безсилен да намери техния въздействащ художествен еквивалент в такава важна и авторитетна изложба. Едва ли подобно интелектуално изчерпване ще остане незабелязано от колекционерите на изкуството и българската преса е направила само услуга на автора за популяризирането му и увеличаването на паричната стойност на продукцията му. Така според поглед отвъд океана изложбата на Давид Черни е нито политически скандал, нито пример за елитно съвременно изкуство, а пример за използване най-вероятно на лични връзки на един художник, който се опитва да се настани на сцената на световния артистичен пазар, печелейки макар и скандална популярност. Деструктурирането на организирането на тази изложба може да разкрие, както в случая с Васил Божков, огромни пластове корупция. А както вече писах и по друг повод: Славата на никого не пречи! Въпросът обаче е, за сметка на какво е тази слава? В случая с Давид Черни, тя е за сметка на изкуството, което комуникара не едностранно и ограничено виждане и търси внимание чрез скандали, а многопластност и емоционална позитивна естетика, както и актуални ценности. С други думи, за сметка на изкуството, което аз разбирам и обичам. Бележка: След написването на тази статия, прочетох мнението на Михаил Арчер (Гардиан), което не се различава много от моето, тъй като авторът никъде не твърди, че се касае за добро изкуство. Дори тази изложба поставя по-сериозен въпрос – дали всяка продукция на въображението на един индивид е изкуство? Оказва се според официалните източници, че артистът е използвал фалшиви имена при представянето на проекта като клективна работа на артисти от европейските старни и дори са правени фалшиви интернетни страници. See also: Scandal with the Entropa Exhibit of David Cerny in Brussels http://www.iianthropology.org/bgdavidcerny Д-р и. Лолита Николова Lolita Nikolova, PhD International Institute of Anthropology 29 S State Street #206 Salt lake City, Utah 84111 Website: http://www.iianthropology.org |

| За изкуството и ценностите в живота По повод изложбата “Ентропа” на Давид Черни в Брюксел |