Понякога е толкова добре да си далече от родината, да си много зает и да нямаш време за българските
новини. Но има моменти, когато топлото чувство към България избухва като вулкан и макар и на хиляди мили
се чувстваш съпричастен и интегриран в ежедневието на страната. Последното нещо, което можех да допусна
е, че такъв двигател ще бъде една турска тоалетна, която се оказа, че е стар шлагер за Европа, но тук в САЩ
не са може би много тези, които знаят за нея. Накрая и аз научих.
Интересно е обаче, че в медиите и на Интернет повече се обсъжда нараненото ни национално
достойнство, отколкото мошеничеството на един артист, който практически предлага проект с фалшива
информация като включва имена на несъществуващи лица. Тази история много ми напомня на аферата с
Дъбенското злато и акциите на Васил Николов и Божидар Димитров, които благодарение на Президентството и
Министерството на културата все още не могат да се разкрият в истинската им светлина. През 2005-2007
потърпевшата бях единствено аз – оклеветена и злепоставена за света. Единственото спасение беше, че
клеветата идваше от известната като дълбококорумпирана родина. А и можех да се защитя макар и без
специално внимание на софийските медии. Но дори и в този момент за миг не ми е минавало през ум да
обвинявам България в нещо. Защото и културата, и обществото се правят от хора.
Моето отношение към т.нар. изложба на Давид Черни изразих на друго място (виж интернетната връзка с
края на статията). Като продължение на тези мисли ще споделя, че няма да се изненадам, ако се окаже, че и
Давид Черни е първи приятел на чешки политически лидери. С други думи, корупцията в лидерството винаги
има подобни резултати. И винаги има невинни жертви.
Да се използват националните граници на една държава за неореалистично упражнение, като че ли е извън
границите и на най-голямото въображение и пример за абсолютно артистично безсилие. Но продуктите на
един индивид се превръщат наистина в изкуство, когато им се предостави среда за комуникиране. Елитната
среда облича изкуствата в дреха с първоценна стойност и привлича внимание. По друг начин би звучала
изложбата “Ентропа”, ако не беше в Европейския парламент в Брюксел. От перспективата на Европейския
парламент, презентацията на Давид Черни е резултат от обезценена и корумпирана идеология на
материалния интерес, в която изкуството не е средство за споделяне на ценности и истина, а за обогатяване.
Но ето, че обаждайки се в Карлово по повод на изложбата на Черни, научих, че в Брюксел се открива
българска изложба – на българската маслодайна роза и вино от подбалканските полета. Макар и
информацията да не беше пълна, моето наранено сърце се успокои, тъй като това е пътя. България има какво
да покаже на света - не иманярските находки на Васил Божков (които като че ли се готвят за Москва) са нашата
истинска национална ценност, а нашата реална култура, с която ние сме възпитани и с която ние можем
наистина да се гордеем.
Така моето писмо е до карловци, казанлъчани и всички българи - да ви поздравя с предстоящата прекрасна
изложба в Брюксел и да споделя, че ние българите в САЩ работим усилено, за да може името на България да
се споменава в гордост.
Д-р и. Лолита Николова
Интернетни страници на Международен институт по антропология по темата:
За изкуство и ценностите в живота (По повод изложбата “Ентропа” на Давид Черни в Брюксел)
http://www.iianthropology.org/bgdavidcernybg
Писмо на д-р и. Лолита Николова до Давид Черни с настояване да се извини лично за нанесената национална
обида
http://www.iianthropology.org/bgdavidcerny.html
Скандал с изложбата на Васил Божков
http://www.iianthropology.org/antigrandeurofbulgaria.html
Писмо до България с линкове до други интернетни страници
http://www.iianthropology.org/bgletterbg2009

According to a preliminary
information, the Mayor of Karlovo
Municipality is leaving for Brussels to
participate in the official opening of
Bulgarian exhibit (1-25-09)
Писмо до България По повод откриването на бългaрска изложба в Брюксел
|