A Bulgarian poem of
the week
the week
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
“Стихотворение на седмицата” е нова инициатива на Министерството на културата, която ще
стартира в началото на март 2007 г. в партньорство със Столична община, Народната
библиотека “Св.Св. Кирил и Методий”, БНР, БНТ и културното приложение на вестник
“Дневен Труд”.
Инициативата е част от програма „Четяща България” и е свързана с подписания на 13
декември 2006 г. в НДК от министъра на културата проф. Стефан Данаилов, вицепремиера и
министър на образованието и науката Даниел Вълчев и представители на печатни и
електронни медии Меморандум за изработване на съгласувана информационна политика за
популяризиране на книгата и четенето.
Всяка седмица в Интернет-страницата на Министерството на културата ще се публикува
стихотворение на изявен български поет. Първото стихотворение, което ще бъде качено за
една седмица в сайта на Министерството на културата, e “Майка ми” на патриарха на
българската литература Иван Вазов – една от най-емоционалните и въздействащи негови
творби. Инициативата ще продължи с “Ключето” на Валери Петров, “Моята молитва” на
Христо Ботев, “Утринен тоалет” на Станка Пенчева, “Аз искам да те помня все така…” на
Димчо Дебелянов, “Беласица” на Петър Караангов, “Две хубави очи” на Пейо К. Яворов,
“Сергиите” на Екатерина Йосифова, “Сгъстена тишина” на Дора Габе, “За русите жени” на
Георги Господинов и “Стихии” на Елисавета Багряна.
Всяко едно от стихотворенията на седмицата ще звучи и по БНР и по БНТ, като идеята е те
да бъдат изпълнени и записани от млади актьори.
Стихотворението на седмицата ще бъде отпечатвано и в културното приложение в
неделния брой на в. “Дневен Труд”.
Министерство на културата предлага със съдействието на Столична община
“Стихотворението на седмицата” да бъде популяризирано по подходящ начин и в софийското
метро.
Целта на инициативата е да насърчи интереса към четенето и към българската книга.
2 - 8 април 2007 г.
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
* * *
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален –
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
– О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай – пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
9 - 15 април 2007 г.
БЕЛАСИЦА
ПЕТЪР КАРААНГОВ
Есеннозлатни лопени
никнат пред твоите залези.
Ветровете
бели облаци
по небето високо търкалят.
Реките ти – бели змии,
смучат гръдта ти
зелено везана.
Струма с горчива вода мие
белите ти глезени…
Сляпа майко, бяла Беласица,
блага билка на моята рана,
дъждове те миха,
отнасяха,
но коренът ти остана.
Под тебе – вити лозници.
Старци седят по балконите.
Беласица! – зърно от броеницата,
забравило да се отрони.
Детинство мое! Мое поднебие!
Синя птица над нашата къща.
Все заминавам…
Но и след девет хребета
като ехо ти ме обгръщаш.
След тежки думи
и друми прашни
Очите ти – извори –
ме възкресяват.
Беласица! – мое наследство страшно,
което на децата си ще оставя.
стартира в началото на март 2007 г. в партньорство със Столична община, Народната
библиотека “Св.Св. Кирил и Методий”, БНР, БНТ и културното приложение на вестник
“Дневен Труд”.
Инициативата е част от програма „Четяща България” и е свързана с подписания на 13
декември 2006 г. в НДК от министъра на културата проф. Стефан Данаилов, вицепремиера и
министър на образованието и науката Даниел Вълчев и представители на печатни и
електронни медии Меморандум за изработване на съгласувана информационна политика за
популяризиране на книгата и четенето.
Всяка седмица в Интернет-страницата на Министерството на културата ще се публикува
стихотворение на изявен български поет. Първото стихотворение, което ще бъде качено за
една седмица в сайта на Министерството на културата, e “Майка ми” на патриарха на
българската литература Иван Вазов – една от най-емоционалните и въздействащи негови
творби. Инициативата ще продължи с “Ключето” на Валери Петров, “Моята молитва” на
Христо Ботев, “Утринен тоалет” на Станка Пенчева, “Аз искам да те помня все така…” на
Димчо Дебелянов, “Беласица” на Петър Караангов, “Две хубави очи” на Пейо К. Яворов,
“Сергиите” на Екатерина Йосифова, “Сгъстена тишина” на Дора Габе, “За русите жени” на
Георги Господинов и “Стихии” на Елисавета Багряна.
Всяко едно от стихотворенията на седмицата ще звучи и по БНР и по БНТ, като идеята е те
да бъдат изпълнени и записани от млади актьори.
Стихотворението на седмицата ще бъде отпечатвано и в културното приложение в
неделния брой на в. “Дневен Труд”.
Министерство на културата предлага със съдействието на Столична община
“Стихотворението на седмицата” да бъде популяризирано по подходящ начин и в софийското
метро.
Целта на инициативата е да насърчи интереса към четенето и към българската книга.
2 - 8 април 2007 г.
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
* * *
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален –
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
– О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай – пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
9 - 15 април 2007 г.
БЕЛАСИЦА
ПЕТЪР КАРААНГОВ
Есеннозлатни лопени
никнат пред твоите залези.
Ветровете
бели облаци
по небето високо търкалят.
Реките ти – бели змии,
смучат гръдта ти
зелено везана.
Струма с горчива вода мие
белите ти глезени…
Сляпа майко, бяла Беласица,
блага билка на моята рана,
дъждове те миха,
отнасяха,
но коренът ти остана.
Под тебе – вити лозници.
Старци седят по балконите.
Беласица! – зърно от броеницата,
забравило да се отрони.
Детинство мое! Мое поднебие!
Синя птица над нашата къща.
Все заминавам…
Но и след девет хребета
като ехо ти ме обгръщаш.
След тежки думи
и друми прашни
Очите ти – извори –
ме възкресяват.
Беласица! – мое наследство страшно,
което на децата си ще оставя.