| Българската праистория: накъде? |
 |
 |
 |
Лолита Николова
Хронология
Нашето формиране като специалисти включва система от взаимодействащи фактори и не винаги теоретичeски
водещите оказват решаващо значение. За мен като археолог от решаващо значение е една случайна среща с покойния
проф. Георги Георгиев. Toй беше мой преподавател в Университета в София, който ни спечелваше със скромност и с
отсъствието на желание да поставя изкуствени предгради между академичното и ежедневното познание – не само на
лекциите, но и на изпита. Месеци по-късно, на археологическа конференция във Велико Търново се заговорихме и той
спомена, когато дискутирахме Варненския некропол, че е бил в екипа – “За хронологията, за какво друго”. В този
разговор имаше и друг пример – той спомена за един чуждестранен археолог, че си имал едно селище, и само него
копаел цял живот. Мисля, че неговите реплики бяха инструктивни – като клони на дървото на живота в нашето
професионално израстване, които съзнателно или несъзнателно оказват понякога решаващо влияние върху развитието
ни.
Taка, когато станах аспирантка, основното ми внимание бе насочено към хронологията. И днес това е една от
любимите ми теми. Но отношението ми към нея се променяше с годините. В началото много вярвах в сравнително-
типологичния метод. Въз основа главно на него бе цяла глава от кандидатската ми дисертация. След нея, по време на
специализациите ми в Швейцария и Германия, се отдадох на абсолютното датиране. С времето започнах да осъзнавам
ограничеността на изворовата основа и несъвършенството на публикациите и най-вече отсътвието на самоктиричност
и достатъчна професионална подготовка у популярни автори, които благодарение на силата на властта бяха
окупирани редакции и затворили вратите на талантливи археолози поради собствената си некадърност,
компенсирана с месеци незаслужени командировки в чужбина, ограбване на държавата чрез вземане средства за
нискокачествени разкопки и практическо унищожаване на българската археология като престижна дисциплина. И тъй
като животът е кратък и всички искаме да се развиваме степенно, темата за хронологията започна да отива на заден
план, тъй като не виждах възможност за лично развитие, а може би за по-добри времена и поради съзнанието, че се
касае за колективна тема и рано или късно ще дойдат повече добри археолози, за които археологията не е кариера,
не е място за практикуване на криминализъм и невидими сделки (Васил Николов) или абнорманост, невежество и
арогантност (Хенриета Тодорова), а признание. Без колективни усилия е трудно да се разработва хронология.
За съжаление, младите предпочитат за въпроизвеждат готови схеми без критичен анализ и желание да вървят напред –
цитират автори вместо извори и смятат, че щитът на влaстващото име ще им отвори храма на науката. Други към
нехаят за знание и превръщат науката в романтични есета макар и с цитирана научна литература. Преди няколко
години, например, прочетох една статия по една от основните ми теми – ранен бронз. Опасявах се, че може да проява
лично отношение, и я препратих на двама независими специалисти. Отговори единият. Предпочитам да не цитирам
този и-мейл, но смисълът беше, че авторът няма необходимите знания за темата, по която пише. Проблемът обаче,
като че ли бе основно в методологията. И затова в тази глава ще се опитам да проблематизирам някои на пръв поглед
дори абсолютно истинни заключения в историографията.
Скелетът на съвременната балканска праисторическа хронология е селищната могила Караново. Проф. Георги
предложи 7 периода, които и днес са общоприети. През последните десетилетия основният принос в развитието на
Карановската хронологическа система е по отношение на ранната бронзова епоха благодарение на разкопките на
селищната могала Езеро и по-късно на селищната могила Юнаците. Беше направен опит за актуализиране на самата
Карановска хронологическа система, но се касае или за перфразиране и/или неаргументирани и дори странни
твърдения на Васил Николов, които като цяло не се приеха от авторитетните археолози макар и да започнаха да се
цитиран главно от млади специалисти, които зависеха от Николов.
Независимо че различните културно-исторически области на Балканите са взаимносвързани, тракийският
керамичен материал не предлага винаги изразителни контакт-данни с близките и по-далечни области. По тази
причина, дори за по-големи хронологически етапи, от значение са локалните хронологически.
В българката праисторическа историография особено тежест представляват работите на Х. Тодорова . Години
наред поради тоталитарната структура на българската археологическа наука и недаване на възможност на
талантливи и образовани млади специалисти да проникнат по-широко в бранша, работите на Тодорова се цитират
безкритично и се достигна до застой по основни теми в българската праистория, изискващи сериозна критика на тази
авторка, но неидваща поради ужасяваща нейна социална практика, свързана не само с психологически тормози, но и
използване дори на анадемични институции за спиране от печат на важни работи със сериозни научни приноси. По-
късно българската праисторическа археология бе окончателно доведена до ръба на пропастта на невежеството с
големия докторат на Васил Николов, известен с корупционното използване на властта.
В съвременната историография всъщност не съществува яснота къде е границата между археологията като
техническа дисциплина и науката. Доколко датирането на един обект или предмет например въз основа на аналогии
е наука, както години наред се смяташе и се раздаваха дори големи докторски титли за технически опростени
аналогии и непреверуеми твърдения? Доколко отриването на известен материал е нов регион е наука? Поради
техническия, но откривателски характер, археологията се лишава често от истински учени-изследователи и дори цели
национални школи минават под средното интелектуално ниво, запълвайки се с разкопвачи, алкохолици и индивиди с
нисък социален морал, интригантски характер и доминиращи социални практики, насочени към опазване на
завоювано социално пространство чрез предотвратяване на интелектуален прилив, толериране на невежество и
бичуване и унищожване на вşљко семе, което би довело до промени към интелектуализиране и следователно към
академизиране на анрхеологията. Това се отразява пагубно на археологията като наука, което намира особено
отражение в разработавнето на хронологията на балканската праистория.
Един от най-важните проблеми на съвременнара българска праистория е критичния анализ на работите на
Хенриета Тодорова. Бивш комунист и изключително невежа и арогантна (фашистко-подобно поведение) личност,
нейната ненаучност от дълги години представлява тежест с пагубни последици за българската археология.
Пример: “Научна статия” на немски в авторитетен сборник, издаден в Унгария. Neue Angaben zur Neolithisierung
der Balkanhalbinsel (2003).
1.Заглавието нови данни за неолитизацията на Баланския полуостров е неправилно, подвеждащо и фалшиво, тъй
като в опита за статия не се публикуват никакви нови данни.
2. …. In den letzten Jahrzehnten mehrere Loalitäten ses Monochromen Neolithikums auf bulgarischen Boden (с. 84)
Фалшиво твърдение – на територията на България не са известни от последното десетилетия много обекти на
“монохромния неолит”, a само няколко.
3. Ненаучно начало, тъй като Ходжа Чешме е известно в научната литература след открия в България,
включително и на авторката.
4. Комично твърдение за нови данни, което проличава и от самата статия – откритията на Поляница-Платото са
от 1974 (!) (с. 83).
5. Фабрикуване на етапи без археологически аргументи и с използване на фантазия вместо демонстриране на
професионализъм. Пример: Крайници. От една страна авторката твърди, че имало дори два етапа в монохромния
неолит, а илюстрира на табл. 3 материал от трите етапа (както почти винаги дадени без описание и мащаби – подход,
който не може да се открие в научните издания дори в 19 в.).
6. Не е ясно защо не се цитира статията на М. Чохаджиев и А. Бакъмска, където има илюстрации, а кратките
съобщения. Откъде са илюстрациите на табл. 2?
7. На с. 87 се твърди абсурдно, че в Североизточна Бълагрия имало културен хиатус от 6000/5900 до 5500 г.пр.н.
е. И то при данни от Копривец и Малък Преславец!
За съжаление, ако Тодорова е лесно да бъде документирана като невежа, фалшификаторка и плагиаторка в
статии, в които използва данни от разкопки на колеги, то на нея са и били поверени обеки, за които тя е първия
източник и които не могат да бъдат озплозвани пълнокръвно, тъи като отсъства професионално знание, заменено от
фабрикации на попроверуеми твърдения, публикуване на данни без научна стратиграфска информация и заключения,
които трябва да се приемат на вяра. И почти всички нейни разкопки сафианнсирани с държавни средства, съпътсвани
с чудовищно фашистко-подобно социално поведение, за което също и сега се плаща с висока пенсия, изтръгната от
гладния български народ.
Хронология
Нашето формиране като специалисти включва система от взаимодействащи фактори и не винаги теоретичeски
водещите оказват решаващо значение. За мен като археолог от решаващо значение е една случайна среща с покойния
проф. Георги Георгиев. Toй беше мой преподавател в Университета в София, който ни спечелваше със скромност и с
отсъствието на желание да поставя изкуствени предгради между академичното и ежедневното познание – не само на
лекциите, но и на изпита. Месеци по-късно, на археологическа конференция във Велико Търново се заговорихме и той
спомена, когато дискутирахме Варненския некропол, че е бил в екипа – “За хронологията, за какво друго”. В този
разговор имаше и друг пример – той спомена за един чуждестранен археолог, че си имал едно селище, и само него
копаел цял живот. Мисля, че неговите реплики бяха инструктивни – като клони на дървото на живота в нашето
професионално израстване, които съзнателно или несъзнателно оказват понякога решаващо влияние върху развитието
ни.
Taка, когато станах аспирантка, основното ми внимание бе насочено към хронологията. И днес това е една от
любимите ми теми. Но отношението ми към нея се променяше с годините. В началото много вярвах в сравнително-
типологичния метод. Въз основа главно на него бе цяла глава от кандидатската ми дисертация. След нея, по време на
специализациите ми в Швейцария и Германия, се отдадох на абсолютното датиране. С времето започнах да осъзнавам
ограничеността на изворовата основа и несъвършенството на публикациите и най-вече отсътвието на самоктиричност
и достатъчна професионална подготовка у популярни автори, които благодарение на силата на властта бяха
окупирани редакции и затворили вратите на талантливи археолози поради собствената си некадърност,
компенсирана с месеци незаслужени командировки в чужбина, ограбване на държавата чрез вземане средства за
нискокачествени разкопки и практическо унищожаване на българската археология като престижна дисциплина. И тъй
като животът е кратък и всички искаме да се развиваме степенно, темата за хронологията започна да отива на заден
план, тъй като не виждах възможност за лично развитие, а може би за по-добри времена и поради съзнанието, че се
касае за колективна тема и рано или късно ще дойдат повече добри археолози, за които археологията не е кариера,
не е място за практикуване на криминализъм и невидими сделки (Васил Николов) или абнорманост, невежество и
арогантност (Хенриета Тодорова), а признание. Без колективни усилия е трудно да се разработва хронология.
За съжаление, младите предпочитат за въпроизвеждат готови схеми без критичен анализ и желание да вървят напред –
цитират автори вместо извори и смятат, че щитът на влaстващото име ще им отвори храма на науката. Други към
нехаят за знание и превръщат науката в романтични есета макар и с цитирана научна литература. Преди няколко
години, например, прочетох една статия по една от основните ми теми – ранен бронз. Опасявах се, че може да проява
лично отношение, и я препратих на двама независими специалисти. Отговори единият. Предпочитам да не цитирам
този и-мейл, но смисълът беше, че авторът няма необходимите знания за темата, по която пише. Проблемът обаче,
като че ли бе основно в методологията. И затова в тази глава ще се опитам да проблематизирам някои на пръв поглед
дори абсолютно истинни заключения в историографията.
Скелетът на съвременната балканска праисторическа хронология е селищната могила Караново. Проф. Георги
предложи 7 периода, които и днес са общоприети. През последните десетилетия основният принос в развитието на
Карановската хронологическа система е по отношение на ранната бронзова епоха благодарение на разкопките на
селищната могала Езеро и по-късно на селищната могила Юнаците. Беше направен опит за актуализиране на самата
Карановска хронологическа система, но се касае или за перфразиране и/или неаргументирани и дори странни
твърдения на Васил Николов, които като цяло не се приеха от авторитетните археолози макар и да започнаха да се
цитиран главно от млади специалисти, които зависеха от Николов.
Независимо че различните културно-исторически области на Балканите са взаимносвързани, тракийският
керамичен материал не предлага винаги изразителни контакт-данни с близките и по-далечни области. По тази
причина, дори за по-големи хронологически етапи, от значение са локалните хронологически.
В българката праисторическа историография особено тежест представляват работите на Х. Тодорова . Години
наред поради тоталитарната структура на българската археологическа наука и недаване на възможност на
талантливи и образовани млади специалисти да проникнат по-широко в бранша, работите на Тодорова се цитират
безкритично и се достигна до застой по основни теми в българската праистория, изискващи сериозна критика на тази
авторка, но неидваща поради ужасяваща нейна социална практика, свързана не само с психологически тормози, но и
използване дори на анадемични институции за спиране от печат на важни работи със сериозни научни приноси. По-
късно българската праисторическа археология бе окончателно доведена до ръба на пропастта на невежеството с
големия докторат на Васил Николов, известен с корупционното използване на властта.
В съвременната историография всъщност не съществува яснота къде е границата между археологията като
техническа дисциплина и науката. Доколко датирането на един обект или предмет например въз основа на аналогии
е наука, както години наред се смяташе и се раздаваха дори големи докторски титли за технически опростени
аналогии и непреверуеми твърдения? Доколко отриването на известен материал е нов регион е наука? Поради
техническия, но откривателски характер, археологията се лишава често от истински учени-изследователи и дори цели
национални школи минават под средното интелектуално ниво, запълвайки се с разкопвачи, алкохолици и индивиди с
нисък социален морал, интригантски характер и доминиращи социални практики, насочени към опазване на
завоювано социално пространство чрез предотвратяване на интелектуален прилив, толериране на невежество и
бичуване и унищожване на вşљко семе, което би довело до промени към интелектуализиране и следователно към
академизиране на анрхеологията. Това се отразява пагубно на археологията като наука, което намира особено
отражение в разработавнето на хронологията на балканската праистория.
Един от най-важните проблеми на съвременнара българска праистория е критичния анализ на работите на
Хенриета Тодорова. Бивш комунист и изключително невежа и арогантна (фашистко-подобно поведение) личност,
нейната ненаучност от дълги години представлява тежест с пагубни последици за българската археология.
Пример: “Научна статия” на немски в авторитетен сборник, издаден в Унгария. Neue Angaben zur Neolithisierung
der Balkanhalbinsel (2003).
1.Заглавието нови данни за неолитизацията на Баланския полуостров е неправилно, подвеждащо и фалшиво, тъй
като в опита за статия не се публикуват никакви нови данни.
2. …. In den letzten Jahrzehnten mehrere Loalitäten ses Monochromen Neolithikums auf bulgarischen Boden (с. 84)
Фалшиво твърдение – на територията на България не са известни от последното десетилетия много обекти на
“монохромния неолит”, a само няколко.
3. Ненаучно начало, тъй като Ходжа Чешме е известно в научната литература след открия в България,
включително и на авторката.
4. Комично твърдение за нови данни, което проличава и от самата статия – откритията на Поляница-Платото са
от 1974 (!) (с. 83).
5. Фабрикуване на етапи без археологически аргументи и с използване на фантазия вместо демонстриране на
професионализъм. Пример: Крайници. От една страна авторката твърди, че имало дори два етапа в монохромния
неолит, а илюстрира на табл. 3 материал от трите етапа (както почти винаги дадени без описание и мащаби – подход,
който не може да се открие в научните издания дори в 19 в.).
6. Не е ясно защо не се цитира статията на М. Чохаджиев и А. Бакъмска, където има илюстрации, а кратките
съобщения. Откъде са илюстрациите на табл. 2?
7. На с. 87 се твърди абсурдно, че в Североизточна Бълагрия имало културен хиатус от 6000/5900 до 5500 г.пр.н.
е. И то при данни от Копривец и Малък Преславец!
За съжаление, ако Тодорова е лесно да бъде документирана като невежа, фалшификаторка и плагиаторка в
статии, в които използва данни от разкопки на колеги, то на нея са и били поверени обеки, за които тя е първия
източник и които не могат да бъдат озплозвани пълнокръвно, тъи като отсъства професионално знание, заменено от
фабрикации на попроверуеми твърдения, публикуване на данни без научна стратиграфска информация и заключения,
които трябва да се приемат на вяра. И почти всички нейни разкопки сафианнсирани с държавни средства, съпътсвани
с чудовищно фашистко-подобно социално поведение, за което също и сега се плаща с висока пенсия, изтръгната от
гладния български народ.