Kъм българската праистория
Лолита Николова

Нашето формиране като специалисти включва система от взаимодействащи фактори и
не винаги теоретичeски водещите оказват решаващо значение. За мен като археолог от
решаващо значение е една случайна среща с покойния проф. Георги Георгиев. Toй
беше мой преподавател в Университета в София, който ни спечелваше със скромност и
с отсъствието на желание да поставя изкуствени предгради между академичното и
ежедневното познание – не само на лекциите, но и на изпита. Месеци по-късно, на
археологическа конференция във Велико Търново се заговорихме и той спомена, когато
дискутирахме Варненския некропол, че е бил в екипа – “За хронологията, за какво друго”.
В този разговор имаше и друг пример – той спомена за един чуждестранен археолог, че
си имал едно селище, и само него копаел цял живот. Мисля, че неговите реплики бяха
инструктивни – като клони на дървото на живота в нашето професионално израстване,
които съзнателно или несъзнателно оказват понякога решаващо влияние върху
развитието ни.
 Taка, когато станах аспирантка, основното ми внимание бе насочено към
хронологията. И днес това е една от любимите ми теми. Но отношението ми към нея се
променяше с годините. В началото много вярвах в сравнително-типологичния метод.
Въз основа главно на него бе цяла глава от кандидатската ми дисертация. След нея, по
време на специализациите ми в Швейцария и Германия, се отдадох на абсолютното
датиране. С времето започнах да осъзнавам ограничеността на изворовата основа и
несъвършенството на публикациите и най-вече отсътвието на самоктиричност и
достатъчна професионална подготовка у популярни автори, които благодарение на
силата на властта бяха окупирани редакции и затворили вратите на талантливи
археолози поради собствената си некадърност, компенсирана с месеци незаслужени
командировки в чужбина, ограбване на държавата чрез вземане средства за
нискокачествени разкопки и практическо унищожаване на българската археология като
престижна дисциплина. И тъй като животът е кратък и всички искаме да се развиваме
степенно, темата за хронологията започна да отива на заден план, тъй като не виждах
възможност за лично развитие, а може би за по-добри времена и поради съзнанието, че
се касае за колективна тема и рано или късно ще дойдат повече добри археолози, за
които археологията не е кариера, не е място за практикуване на криминализъм и
невидими сделки или абнорманост, невежество и арогантност , а признание. Без
колективни усилия е трудно да се разработва хронология.
    За съжаление, младите предпочитат за въпроизвеждат готови схеми без критичен
анализ и желание да вървят напред – цитират автори вместо извори и смятат, че щитът
на влaстващото име ще им отвори храма на науката. Други към нехаят за знание и
превръщат науката в романтични есета макар и с цитирана научна литература. Преди
няколко години, например, прочетох една статия по една от основните ми теми – ранен
бронз. Опасявах се, че може да проява лично отношение, и я препратих на двама
независими специалисти. Отговори единият. Предпочитам да не цитирам този и-мейл,
но смисълът беше, че авторът няма необходимите знания за темата, по която пише.
Проблемът обаче, като че ли бе основно в методологията. И затова в тази глава ще се
опитам да проблематизирам някои на пръв поглед дори абсолютно истинни заключения
в историографията.
 Скелетът на съвременната балканска праисторическа хронология е селищната могила
Караново. Проф. Георги предложи 7 периода, които и днес са общоприети. През
последните десетилетия основният принос в развитието на Карановската
хронологическа система е по отношение на ранната бронзова епоха благодарение на
разкопките на селищната могала Езеро и по-късно на селищната могила Юнаците. Въз
основа на аналогии в Румъния беше допълнен хронологически хоризонт между Караново
VI и VII.

Вътрешни линкове:

Библиография върху евразийската праистория

Археология

Библиотека