Археолозите
като личности
©2007-2008 International Institute of Anthropology
© 2007-2008 Lolita Nikolova, PhD
Abstract by Lolita Nikolova
Call for participation in a complimentary book to my presentation: Archaeologists as People. Ask for the list of initial questions via e-mail
(
admin@iianthropology.org)
Please also e-mail essays on the topic: Archaeologists, Past and Humanity (e-mail:
admin@iianthropology.org)
Диана Гергова (България)
Диана Гергова е една от водещите в Европа археоложки в областта на
късната праистория. Нейните най-популярни научни работи са върху
ювелирството през старожелязната епоха (кр. на второ хил. - средата на
първо хил.пр.н.е.) и религията на траките. Една от най-новите й работи е
върху тракийското наследство в българските земи (в съавторство с
покойния професор Евгений К. Теодоров).
Диана Гергова е ст.н.с. в Националния археологически институт с музей
при БАН. Тя е дългогодишен ръководител от българска страна на българо-
японските разкопки на праисторическата могила при с. Дядово,
Новозагорско.
Разговор с Диана Гергова за нейния опит като български археолог
Новият президент на Световния археологически конгрес, проф. Клер Смис (Австралия), предлага една от темите за дискусия нa
срещата в Дъблин (29.06-4.07.2008) да бъде Aрхеолозите като хора. Темата е не само актуалнa, но и изключително важна за
бъдещото на археологията, която като теоретично-практична дисциплина зависи изключително от качествата на
специалистите.        

Пред конгреса в Ирландия,  Диана Гергова, водеща европейска археоложка в областта на късната праистория, щe сподели своя
опит като български археолог.  Тя е ст.н.с. в НАИМ при БАН и дългогодишен ръководител на българо-японските разкопки на
селищната могила при с. Дядово, Новозагорско.

Л. Николова: Диана, когато по мое желание дойдох на лятна практика в Свещари (1984), където проучваше ранножелязното
селище Камен рид, не знаехме, че след 15 години ще се виждаме само на научни форуми по света. Днес ти си една от малцината
български археолози, която представя българската археология по света, пътувайки понякога дори два пъти месечно – от Либия
до Скандинавските страни и от Япония до Великобритания. Може ли ни разкажеш първо нещо за себе си – това, с които искате
да Ви запомнят читателите?

Д. Гергова: Наистина това беше хубав сезон в много плодотворни години.Имахме достатъчно средства, бяхме млади, само жени,
а се справяхме твърде добре. Всичките ни усилия отиваха в това да работим колкото се може по-добре.

Вярно е, че може би съм сред най-пътуващите български археолози. Всякo пътуване ми дава много, защото ми разкрива нови
хоризонти и ми нашепва да не забравям колко малко зная. Старая се да представям нашата археология по един достоен начин,
с нашите научни приноси, но съще се старая това да бъде и в  контекста на древните контакти на траките с различните части на
света. Тракийската култура е интересна не само с високите си постижения и сензационни открития, но с обстoятелството, че тя е
била не само във взаимодействие, но и е оказвала влияние върху развитието на други култури, цивилизации и религии.

Едно от нещата, с които се гордея, е че по време на пътуванията навсякъде се раждат нови и истински приятелства. Макар че не
винаги приятелите са наблизо, те ми дават сили и с позитивната си енергия, а и като съмишленици по проблеми. Чрез тях
сверявам своите виждания, защото понякога се чувствам като бяла врана.

Още не съм мислила с какво искам да ме запомнят. Може би защото вярвам, че имам още много пред себе си. Но може би с
това, че любовта към работата, която съм вършела е била съчетана с повече от допустимите саможертви, когато съм била
убедена, че защитавам най- доброто решение и като научен подход, и като перспектива за цялото общество.  

С най- голяма гордост, и разбира с горчивина, бих споменала думите на един мой колега :„Един мъж едва ли би издържал на
всички тези несгоди и проблеми, които ти създават” . Не съм феминистка.

Л. Николова: Җивеейки през по-голяма част през годината в Солт Лейк, аз контактувам изключително с млади български
археолози чрез електронната поща. В тях чувствам увереност и надежда, че скоро нещата ще се променят и нашата родна
археология ще добия точно този висок имидж, който заслужава. Виждаш ли някаквa промяна в НАИМ с идването на новия
директор, д-р и.н. Рашо Рашев?

Д. Гергова: Наистина у нас има много млади и умни колеги, които обичат археологията и се отнасят с огромно сериозност към
своите задължения. Те не търсят сензациите, а упорито обикалят полето и катерят върховете, работят в трудни условия, за да
регистрират и проучват археологически  обекти – не винаги ефектни, но носещо толкова много нова информация.

Огромно удоволствие е на конференции и срещи да усетиш силата на идващото поколение. Ако в България археологията и
археолози не са третирани така парадоксално, така примитивно, с нашите старини, природа и интелигентни хора, страната ни
вече отдавна щеше да е друга.

Промените в ръководството на Националния археологически институт с музей засягат цялата археологическа колегия в страната.
Те се правят в името на по- решителното преодоляване на съществуващи проблеми и в създаването на по- добри условия за
разгръщането на възможностите на археолозите. Атмосферата вече е друга, а останалото е изпитание в бъдещето.

Л. Николова: Разкажи ни за Дядово – разкопките, който без съмнение достигнаха световно ниво на проучване и резултатите от
които са предмет на огромен интерес след всеки летен сезон.

Д. Гергова: Селищната могила при Дядово е една от най- големите в Югоизточна Европа, но и една от най- трудните за проучване.
Горните пластове от средновековието и античността значително са нарушили по- ранните – от ранножелязната и бронзовата
епоха, поради което резултатите в началото на проучванията не бяха еднозначни. През изминалите години обаче разкрихме
съществени данни са същността на промените в Тракия през отделните етапи на ранната бронзова епоха, среден и късен бронз
и ранножелязна епоха. Специфичната планировка, проследимите урбаногенни процеси в началото на средната бронзова епоха,
се допълват от много нови данни за промени в  културата и социалните отношения  на тракийското общество. Развитите занаяти,
данните за бронзолеярство, протоградските елементи, подсказват централното място, което тази селищна могила e заемала в
селищната система през бронзовата епоха в района. Много находки илюстрират и непознати аспекти на духовна култура и
разнообразна обредност.

Тази година отбелязахме 30 годишнината от началото на проучванията, от които вече и нашето присъствие с холандските и
особено с японските колеги е с 20 годишна история. За японските колеги това е най- продължителната японска eкспедиция в
чужбина. Мисля, че това е красноречиво доказателство за значението на изследването на този паметник за световната
археологическа наука. Радвам се, че поставихме началото и на Археологическия парк Дядово. Там вече има постоянна
експозиция, а един от най- интересните участъци от могилата – стратиграфския профил, който показва 8 хиляди годишните
културни напластявания , е консервиран и поставен под защитно покритие. Смятам, че праисторическите ни обекти също са с
огромен потенциал като обекти за образователни и научни дейности, а и като магнитно привлекалтелни точки за културен
туризъм.  

Л. Николова: Как виждаш българската археология като европейска и световна археология. Какво е необходимо да
репродуцираме и какво не?

Д. Гергова: България е кръстопътна земя и е естествено тя да има ключово значение в разработването на проблеми , свързани с
корените и развитието на европейската цивилизация, както и на взаимодействието й с цивилизациите на Изтока и Запада, на
Севера и Юга. Паметниците, които откриваме от всички епохи – от палеолита до средновековието, са еднакво значими в
дискутирането на тези проблеми. Българската археология като наука обаче се развива по един изключително противоречив
начин. От една страна мисля, че у нас много по-бързо се въвеждат модерни подходи в изследванията и на терена, и в
лабораториите, нашите изследователи предлагат нови материали и интерпретации с голямо значение в хуманитаристиката.
Понякога се учудвам и естествено се радвам, когато на някои международни срещи си давам сметка, че ние сме изпреварили, и
мога да кажа сме водещи в някои направления, в качеството на проучване на специфични паметници. От друга страна
съвременните подходи трудно се превръщат в общоприета и задължителна практика, поради негативното отношение априори
към науката в България и лишаването на археологическата наука от адекватна на тази в другите страни база и финансиране.

У нас се залага на няколко обекта, на които свръхфинансирането гарантира по-динамични открития, но в национален мащаб
като наука, а и като основа за устойчиво развитие, българската археология и българските археолози са демонстративно
унижавани.

Следва да репродуцираме иновационните си подходи, положителния си опит. Трябва да присъствуваме по-осезаемо в
международното научно пространство. Има и много практики, които следва да научим от другите, или по-скоро да се преборим да
бъде въведени, но отношението на нашите държавници очевидно се предопределя от други мотиви.  

Л. Николова: Посреща ли се с интерес твоята съвместна книга с покойния професор Евгений Теодоров?

Д. Гергова: Все още не съм прочела по-задълбочена рецензия в професионалната периодика, но това и не става така бързо.
Книгата обаче, бе изчерпана изненадващо бързо дори и за издателя. За мен това е знак, че е предизвикала интерес. Опитах се
да хвърля мост между две от най- големите култури по нашите земи- тракийската и прабългарската, да проследя дирята, жива и
днес.

И самата история на тази книга е интересна. Вече имах готов ръкопис и огласена проблематика, когато дъщерята на Е.Теодоров
ми предостави непубликувания ръкопис на баща си и предложи да ги издадем заедно. Невероятно е, да пишете по един
проблем и да видите, че във времето и пространството, представители на две различни поколения, от различна начална точка и
чрез различен изворов материал – фолклорен и археологически, са се докоснали до една богата проблематика и са  уловили
едни и същи процеси.

Л. Николова: Какво пропуснах да те попитам, което искаш да споделиш с читателите, особено с онези , които изразиха
възхищението си от твоята статия в «Сега»?

Д. Гергова: Бях искрено развълнувана от коментариите на статията ми в «Сега». Те ме настроиха оптимистично, защото ми
показаха, че в България има мислещи, неповърхностни хора, които анализират фактите, не само въз основа на написаното, но и
на ненаписаното или непубликуваното поради ред причини. Радвам се, че очевидно събудих позитивно мислене и реакции. За
мен това е знак на едно истинско гражданско общество, което ще става все по- силно.

Л. Николова: Благодаря за вниманието и отговорите, които ни помагат да бъдем по-близко до проблемите на българската
археология в европейски контекст.

Дълго време се смяташе, че важно е какво археологът е изкопал или публикувал, а качествата и поведението му не се
коментираха официално, макар и да са предмет на непрекъснати задзавесни разговори. Клер Смис обаче, с основание обръща
поглед към археолозите като хора, което ни даде основание да я определим и като археолог на света към Международния
институт по антропология за 2008, тъй като темата за археолозите като хора и личности е тема на века. Разговорът с Диана
Гергова подкрепя важността на темата, тъй като особено жената-археолог практикува често професията си за сметка на много
семейни и лични саможертви.

Като цяло археологията има необходимост от коректни, високоинтелигентни, морални и глобалномислещи специaлисти с
изключително чувство за самокритичност и съзнанието за държавното богатство като обществено благо.  Научните титли би
трябвало да бъдат престижен венец на почтени и респектиращи личности. Диана Гергова е типичен пример като европейски
облечен археолог с посочените  параметри на социално поведение.

Инициативата на Клер Смис ми даде основание да започна да събирам материали за по-широко представяне на археолозите
като хора. Ако има желаещи български археолози да участват с колективната работа, моля да изпратят електронно съобщение
на адрес
admin@iianthropology (subject: Archaeologists as People), за да получат по-подробна информация.


Д-р и. Лолита Николова
Lolita Nikolova, PhD
International Institute of Anthropology
Salt Lake City, Utah
http://www.iianthropology.org

Интернетни страници по темата

6 Световен археологически конгрес, Дъблин, Ирландия, 29.06’4.07.2008
http://www.iianthropology.org/6wac.html

Археолозите като личности: Диана Гергова
на английски
http://www.iianthropology.org/6wacdianagergova.html
на български
http://www.iianthropology.org/dianagergova.html

Джaк Якар в Солт Лейк Сити
http://www.iianthropology.org/JakYakar2007Utah.html