| Искаш ли да станеш археолог? |
© 2008 International Institute of Anthropology
© 2008 Lolita Nikolova
© 2008 Lolita Nikolova
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
 | |  | |  |
Създаване на археологически умения у децата
Археологическа практика
Ще започна с археологическата практика, която е възможна от най-млада възраст. В
археологическите разкопки е разрешено да участват и деца. Тъй като ранното професионално
ориентиране на децата днес е от най-съществено значение, ако родителите искат да проверят дали
децата им имат наклонности към археология, то те могат да отидат доброволно да работят на
археологически обекти. На времето и на моите сегашни разкопки всеки може да работи доброволно.
Как може да разграничите у Вашето дете бъдещ археолог?
Например, ако внимателно работи с четка и разчиства разкриване на находки. Ако продължите тази
практика, в когникативното му съзнание ще останат трайни следи, които изключително ще му помогнат
в бъдеще.
Всъщност не е необходимо в началото да бъдете на разкопки. Дори в университетските курсове ние
работим с археологически кутии. Детето би се радвало и би било заинтригувано, ако в една кутия
сложите пръст и заровите различни предмети – верижки, пръстен, чаша и др. С шпакла и четка
можете постепенно да ги разкривате, както и заедно с детето да заснемате с фотоапарат откритията.
Необходимо е да се подчертава, че истинските археологически предмети са държавна собственост, не
всеки може да разкопава археологически обекти и ако се отрият археологически находки, те трябва да
се занесят в местния музей.
Когникативни умения
Предмети и местности
Интересът към разкриване на древността обаче, не е достатъчeн. Детето Ви също е необходимо да
има склонност към рисуване и показани умения към точно възпроизвеждане на съответните
предмети. Не всички археолози имат днес умението да рисуват и въпроизвеждат правилно предмети.
По тази причина студентите се обучават специално на техническо рисуване. Но ако Вашето дете от
малко развие способността за правилно и точно въпроизвеждане на съответните предмети, това би
помогнало изключително за бъдещето му като археолог.
Бъдещият археолог би трябвало правилно да се ориентира в местността и да му правят впечатления
особености на релефа и околността. Обикновено например праисторическите обекти се намират до
реки. Разходки на децата с въпроси от тип “До какво се намира тази къща” или “Има ли река
наблизо?” и т.н. също ще развият ориентировъчни умения на децата. Те могат да се научат как да
откриват север или да определят приблизителни разстояния
Важен момент в археологическото образование е разграничаване на особеностите на материала. И
отново въпроси от типа “Тази чиния от стъкло ли е или порцелан?” или подчертаване на материала
“Донеси ми керамичната чиния и стъклената чаша?” също би помогнало да се репродуцират и
развиват съответните когникативни способности.
А има те ли някоя ненужна чиния? Можете да я счупите и заедно с детето да я възстановите със
съответното лепило. Така детето ще се научи да възстановява форми и да съединява фрагменти.
В археологията боравим с геометрични форми – биконична чаша, конусовидна чаша, сферовидна
купа и т.н. На детето биха могли да бъдат показани съответните форми.
Заедно със степенното развитие на технически познания от особено значение е да се развива
историческото и антропологическото мислене на децата.
Историческо мислене
Основен елемент на историческото мислене са времето. Съвременното мислене се основава на
линеарното време - от минало към настояще и бъдеще. В митологията са запазени следи от
цикличното време.
Създаване на когникативни способности за историческото време е задължителен образователен
процес, тъй като когникативната карта в човека в мозъка е плоска. С други думи човек се ражда със
способността да разграничава разстояния, но времевото напластяване на събитията изисква
специално обучение.
Още от най-ранна възраст детето може да се научи да запомня първо събитията от личния му живот
– какво е яло или с какво е било облечено вчера, предишния петък и др. Разговор за семейството –
кога са родени баба, дядо, мама и татко и обясняване кой е по-стар или по-млад също ще развие
добри умения. По-късно може да се премине към дати. В археологията е особено важно да се прави
разлика между преди новата ера и след новата ера (преди Христа и след Христа).
Запомнянето на имена и дати е специфична индивидуална способност, за развитието на която са
необходимо грижи от ранна възраст и проверяване да степенното увеличаване на способностите в
ученическа възраст. Днес в училищата не се държи много на датите, което е грешно, тъй като не се
помага на развитието на когникативната карта, ако датите се осмислят исторически. Учениците
запомнят кое е по-ранно и кое по-късно събитие, но не могат точно да ги съотнесат във времето.
Антропологично мислене
Днес то е изключително важно за археологията, която се развива като антропологична дисциплина.
Най-общо антропологично мислене е свързано с умението да се разграничават общото и особеното в
различните човешки общества и култури.
Антропологията е комплексна дисциплина за изучаване на човешкото общество като културна
еволюция и система от взаимносвързани и взаимодействащи култури. Въпроизвеждането на
човешкото общество изисква познание как то се е развивало, както и кои ценности е необходимо да се
въпроизвеждат, как да се отнасяме към иновациите и откритията и най-общо как да развиваме
хуманизма. Днес една от най-актуалните дисциплини е антропологичната психология, но тя се
основава и на материалната култура от древността. За по-голяма част от човешката история, каквато е
праисторията, всъщност материалната култура е в редица случаи единствен извор за нашите предци.
Развитието на атропологичното мислене може да започне със сравнение на родното семейство със
семейството на съседите. Особено важни да детайлите: “Мама е с руса коса, а леля Анка е с черна
коса”. “Ние имаме кола Тойота, а Ани имат кола Хонда”. Постепенно може да се започне и със
сравнение на други култури със съвременната култура. Днес на Интернет има многобройни
богатоилюстрирани страници за различните традиционни култури. Могат да се сравняват облекла,
предмети от ежедневието, дейности и др. Добре е да се развиват и есеистични способности след като
детето се научи на чете и пише като се описват картинки или фотоси от традиционните култури.
Допълнителни четива и интернетни страници:
Kids Dig Reeds - Интернетна страница с игри за деца
http://www.kidsdigreed.com/
Teaching the next generation - Archaeology for Children, Antiquity Vol 77 No 297 September 2003,
by Jody Steele & Timothy Owen
Dig. The Archaeology Magazine for Kids
Archaeology for Kids
Moгат да се намерят и други четива като се отиде на Google.com и в search се напише children +
archaeology (линк)
Ще започна с археологическата практика, която е възможна от най-млада възраст. В
археологическите разкопки е разрешено да участват и деца. Тъй като ранното професионално
ориентиране на децата днес е от най-съществено значение, ако родителите искат да проверят дали
децата им имат наклонности към археология, то те могат да отидат доброволно да работят на
археологически обекти. На времето и на моите сегашни разкопки всеки може да работи доброволно.
Как може да разграничите у Вашето дете бъдещ археолог?
Например, ако внимателно работи с четка и разчиства разкриване на находки. Ако продължите тази
практика, в когникативното му съзнание ще останат трайни следи, които изключително ще му помогнат
в бъдеще.
Всъщност не е необходимо в началото да бъдете на разкопки. Дори в университетските курсове ние
работим с археологически кутии. Детето би се радвало и би било заинтригувано, ако в една кутия
сложите пръст и заровите различни предмети – верижки, пръстен, чаша и др. С шпакла и четка
можете постепенно да ги разкривате, както и заедно с детето да заснемате с фотоапарат откритията.
Необходимо е да се подчертава, че истинските археологически предмети са държавна собственост, не
всеки може да разкопава археологически обекти и ако се отрият археологически находки, те трябва да
се занесят в местния музей.
Когникативни умения
Предмети и местности
Интересът към разкриване на древността обаче, не е достатъчeн. Детето Ви също е необходимо да
има склонност към рисуване и показани умения към точно възпроизвеждане на съответните
предмети. Не всички археолози имат днес умението да рисуват и въпроизвеждат правилно предмети.
По тази причина студентите се обучават специално на техническо рисуване. Но ако Вашето дете от
малко развие способността за правилно и точно въпроизвеждане на съответните предмети, това би
помогнало изключително за бъдещето му като археолог.
Бъдещият археолог би трябвало правилно да се ориентира в местността и да му правят впечатления
особености на релефа и околността. Обикновено например праисторическите обекти се намират до
реки. Разходки на децата с въпроси от тип “До какво се намира тази къща” или “Има ли река
наблизо?” и т.н. също ще развият ориентировъчни умения на децата. Те могат да се научат как да
откриват север или да определят приблизителни разстояния
Важен момент в археологическото образование е разграничаване на особеностите на материала. И
отново въпроси от типа “Тази чиния от стъкло ли е или порцелан?” или подчертаване на материала
“Донеси ми керамичната чиния и стъклената чаша?” също би помогнало да се репродуцират и
развиват съответните когникативни способности.
А има те ли някоя ненужна чиния? Можете да я счупите и заедно с детето да я възстановите със
съответното лепило. Така детето ще се научи да възстановява форми и да съединява фрагменти.
В археологията боравим с геометрични форми – биконична чаша, конусовидна чаша, сферовидна
купа и т.н. На детето биха могли да бъдат показани съответните форми.
Заедно със степенното развитие на технически познания от особено значение е да се развива
историческото и антропологическото мислене на децата.
Историческо мислене
Основен елемент на историческото мислене са времето. Съвременното мислене се основава на
линеарното време - от минало към настояще и бъдеще. В митологията са запазени следи от
цикличното време.
Създаване на когникативни способности за историческото време е задължителен образователен
процес, тъй като когникативната карта в човека в мозъка е плоска. С други думи човек се ражда със
способността да разграничава разстояния, но времевото напластяване на събитията изисква
специално обучение.
Още от най-ранна възраст детето може да се научи да запомня първо събитията от личния му живот
– какво е яло или с какво е било облечено вчера, предишния петък и др. Разговор за семейството –
кога са родени баба, дядо, мама и татко и обясняване кой е по-стар или по-млад също ще развие
добри умения. По-късно може да се премине към дати. В археологията е особено важно да се прави
разлика между преди новата ера и след новата ера (преди Христа и след Христа).
Запомнянето на имена и дати е специфична индивидуална способност, за развитието на която са
необходимо грижи от ранна възраст и проверяване да степенното увеличаване на способностите в
ученическа възраст. Днес в училищата не се държи много на датите, което е грешно, тъй като не се
помага на развитието на когникативната карта, ако датите се осмислят исторически. Учениците
запомнят кое е по-ранно и кое по-късно събитие, но не могат точно да ги съотнесат във времето.
Антропологично мислене
Днес то е изключително важно за археологията, която се развива като антропологична дисциплина.
Най-общо антропологично мислене е свързано с умението да се разграничават общото и особеното в
различните човешки общества и култури.
Антропологията е комплексна дисциплина за изучаване на човешкото общество като културна
еволюция и система от взаимносвързани и взаимодействащи култури. Въпроизвеждането на
човешкото общество изисква познание как то се е развивало, както и кои ценности е необходимо да се
въпроизвеждат, как да се отнасяме към иновациите и откритията и най-общо как да развиваме
хуманизма. Днес една от най-актуалните дисциплини е антропологичната психология, но тя се
основава и на материалната култура от древността. За по-голяма част от човешката история, каквато е
праисторията, всъщност материалната култура е в редица случаи единствен извор за нашите предци.
Развитието на атропологичното мислене може да започне със сравнение на родното семейство със
семейството на съседите. Особено важни да детайлите: “Мама е с руса коса, а леля Анка е с черна
коса”. “Ние имаме кола Тойота, а Ани имат кола Хонда”. Постепенно може да се започне и със
сравнение на други култури със съвременната култура. Днес на Интернет има многобройни
богатоилюстрирани страници за различните традиционни култури. Могат да се сравняват облекла,
предмети от ежедневието, дейности и др. Добре е да се развиват и есеистични способности след като
детето се научи на чете и пише като се описват картинки или фотоси от традиционните култури.
Допълнителни четива и интернетни страници:
Kids Dig Reeds - Интернетна страница с игри за деца
http://www.kidsdigreed.com/
Teaching the next generation - Archaeology for Children, Antiquity Vol 77 No 297 September 2003,
by Jody Steele & Timothy Owen
Dig. The Archaeology Magazine for Kids
Archaeology for Kids
Moгат да се намерят и други четива като се отиде на Google.com и в search се напише children +
archaeology (линк)