| Искаш ли да станеш археолог? |
© 2008 International Institute of Anthropology
© 2008 Lolita Nikolova
© 2008 Lolita Nikolova
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
Актуализирана на 12.01.2008 г.
В България в момента има няколко университета, в които се преподава археология.
Археология като антропологична дисциплина съществуваше в Американския университет в Благоевград, но според
Каталога 2007-2008 г. курсове АNT отсъстват. Касае се за изключително голяма загуба за висшето образование в
България, тъй като там преподавател е световноизвестния антрополог и археолог Марк Стефанович, който сега е
завеждащ департамент История и Югоизточни проучвания .
В чужбина археологията обикновено е в факултети по Антропология. Завършването в чужбина обаче, може да се изправи
пред големи трудности за работа в България.
Софийски университет
Специалност Археология се развива като обучение в Софийски университет oт 1992/1993.
Интернетна страница на катедра Археология към Исторически факултет:
http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/katedri5.html (последно посетена на 13.01.2008).
Отсъства академичен каталог online за 2007-2008, поради което наш източник за публикуавните програми за 2003-2004.
в тях има много печатни грешки и е необходимо да се четат внимателно, тъй като са объркани дори имена на български
селища (Петя Георгиева – Болямо Делчево вместо Голямо Делчево).
За съжаление интернетната страница на катедрата е много информативна. Линкове към свързанaта с катедрата
страници не винаги са преки, поради което може да заблуди посетителя.
От информацията за катедрата се научава, че има бакалавърска и магистърска степен археология, за които трябва да
се кликне на обучение (археология) и съответно темите бакалавърска степен археология и магистърска степен
археология.
Историята на катедрата започва с доайена Людмил Гетов, но археология се преподава в Софийски университет от
много дълги години като специализиация в Исторически факултет, което е изключителен момент в развитието на
българската археология. Днес може сериозно да се спори дали археологията трябва да се самостоятелна бакалавърска
дисциплина или да има по-актуалната за нашето съвремение антропология. Това твърдение най-лесно се подкрепя с
факта, че според интерната страница за бакалавър:
“В специалност Археология се подготвят археологически кадри за музеите в София и страната, както и за научните
институти към БАН, университетите и др.”
(http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/b-arheologia.html)
Твърди се, че в бакалавърска степен се обучeни 165 студенти. А колко са местата за археолози в България? От текста
за обучението обаче, става ясно, че практически се касае за по-скоро нещо като опит за обучение по антропология с
профил археология:
“Изучават се и ред допълващи дисциплини (етнология, архитектурна археология, антропология, нумизматика,
епиграфика, класически езици и др.), които дават възможност за интердисциплинарен подход при изследване на
археологическите култури и допълват фундаменталната широкопрофилна подготовка на бъдещите археолози.”
(http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/b-arheologia.html)
Проблемът в случая е, че нито една от споменатите дисциплини са допълващи, а самостоятелни в рамките на
антропологията и така нар. фундаментално широкопрофилно подготовка на бъдещите археолози е объркване на
младите специалисти и намаляване на техните възможности за бъдеща работа, тъй като те се подготвят според макар и
беглата информация като по-скоро нещо като антрополози или исторически антрополози с профил археология. Оказва
се, че има катедра Етнология с магистърска степен културна антропология и етнология. Естествено тази катедра
подгoтвя специалисти-магистри в много повече области - “в сферата на: образованието, научните институти,
министерството на културата, музеите, обществената администрация, масмедиите, туризма, фондации и
неправителствени организации, чиито предмет на дейност е свързан с културата и културните взаимодействия,
етническите процеси, етничните и междуетнични отношения, проблемите на малцинствените групи и правата на човека,
образованието, различни образователни програми, летни школи, екология, туризъм, семейното планиране, медийна
пропаганда, етносоциологически проучвания и пр.” (http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/m-ethno.html).
Практически в бакалавърската степен на Исторически факултет би трябвало да бъде антропология (сега етнология и
археология), а в магистърската културна антропология (етнология) и археология.
Отново без пряка връзка от интернетната страница на Kатедрата по археология могат да се видят одобрените програми
за Археология, които са от 2003-2004 г. Откриват се много печатни грешки (теори[e]тическая археология, лу[о]
минисцентен метод, Б[Г]олямо Делчево и много други).
Титулярът праисторик в катедрата по Археология е Красимир Лещаков, който сега е доцент. Талантлив и
добросъвестен в работата си, прогрaмите на курсовете му показват, че студентите получат сериозно и задълбочено
познание. За най-голямо съжаление, Красимир Лещаков не може понякога да излезне от рамките на човешкото его и e в
състояние да създаде неприятности на колеги с първоначална неадекватна за големия му талант реакция. Освен това в
някои случаи му липсва увереност и самостоятелност. Този факт може да се отрази дори на научните му работи, които
по традиция са със значителни приноси в науката. Аз лично съм се радвала на ползотворно сътрудничество и дори
понякога свръхусилия на К Лещаков да се доведат общи проекти до успешен край, но съм изпитвала и изпитвам научната
му ревност, която обаче, за най-голяма радост обикновено е преходна и краткотрайна.
Все още не е ясно каква е точно ролята на Красимир Лещаков в Балиновгоруновската афера. Според неофициална
информация, той също се е подписвал в протокол, който е трябвало да докаже “професионалния характер” на
разкопките. Не съм свидетелка на протест или подкрепа на протест от негова страна срещу корупцията на Васил
Николов, а на вътрешното ми обсъждане на големия ми докторат през 2005 г. се държа неакадемично. Убеждението ми
обаче е, че студентите биха се чувствали в сигурни ръце при желание да бъдат сериозно обучени като праисторици. От
тях индивидуално зависи как ще осъществят тесен контакт и какви взаимоотношения ще имат с Красимир Лещаков, от
които може да зависи и тяхното бъдеще като археолози, тъй като в нашата археологията е водеща политиката на
патронажа. При всички случаи Красимир Лещаков е автор, който би трябвало да се чете и изучава с внимание и респект,
както и преподавател, от който се очаква да попълни с най-високо качество новата вълна от млади професионалисти-
праисторици у нас, а може би дори и извън страната. Да се надяваме, че натрупаният опит и авторитет ще му помогнат
да преодолее личното его, което за съжаление, би могло да доведе и до големи поражения в нашите археологически
практики и некоректно отношение дори към значителни научни постижения на почтени колеги. Един от най-големите му
младежки “гафове” е реакцията срещу моята статия за надгробните могили, която според него била историография.
Всъщност за тази статия получих дори стипендия в Германия и без съмнение е едно от най-добрите постижения на
съвременната българска праисторическа наука, показвайки, че не само разкопките, но и систематизираното
задълбочено познание може да доведе до научно откритие. Не случайно, както по-нататък ще стане ясно, тя бе
публикувана в Археология изключително трудно. Надявам се някога да видя научните ми приноси върху праистория на
Югоизточна Европа и в актуализираната му програма за втора част Археология на Югоизточна Европа, тъй като без
моите работи литературата му е доста бледа и осиротяла, което едва ли ще се прости и ще остане незабелязано от
четящите и мислещи студенти, а може и да отблъсне някои от него като преподавател. В същото време не може да
остане незабелязано не само огромно задълбочено познание при изготвянето на програмата (макар и рядко извън
рамките на България), но и умението да се представи на начинаещи студенти достъпно и запомнящо се знание. Може да
се очаква, е с гл. асист. Иван Димитров това е един от най-силните курсове на факултета. Основателно К. Лещаков
препокрива част от програмата на първа част на Археология на Югоизточна Европа, свързана с края на медната епоха,
тъй като програмата на “преподавателката” Петя Георгиева показва отсъствие на актуализирано познание, което
означава, че студентите се изпращат в тъмна пещера, откъдето някой трябва да ги изведе.
В програмата за бакалавърска стемен е включена и антропология, което всъщност е физическа антропология.
Задължително е актуализиране на наименованието на курса, тъй като се води до погрешно основно познание според
световната наука. Това е всъщност също един от дяловете на антропология както комплексна дисциплина.
Мисля, че задължително за всички добри студенти от Исторически факултет е да запишат курса на К Лещаков
“Хронология и периодизация в Югоизточна Европа ІХ-ІІ хил. пр. Хр.”, който ще им даде изключително добра подготовка по
обща ранна хронология (датиране) и ще им помогне да се ориентират бързо във всички проблеми на най-ранната
човешка история.
Учебни програми
Етнология
Продължителност І и ІІ семестър по: 30 лек. + 30 упр.
Лектор гл. ас. д-р Джени Маджаров
Асистент гл. ас. д-р Мира Маркова
Тракология
Лектор: Доц. д-р Диляна Ботева
Нова обща история
Лектор: гл. ас. д-р Росица Ташева
Доц. Б. Гаврилов
Доц.П. Петков
Методи на археологията
Лектор: ст. н. с. ІІ ст. д-р Иван Панайотов
Археологическа документация
Лектор: доц. д-р К. Лещаков
д-р К. Ников
Полева консервация на археологически артефакти
Лектор: ст. н. с. І д-р Георги Мавров
Археология на Югоизточна Европа I част
Лектор: гл. ас. д-р Петя Георгиева.
Археология на Югоизточна Европа II част
Лектор: Доц. д-р К. Лещаков
Хон. Асист. Иван Димитров
Антропология
Лектор: Чл.-кор. проф. дмн д-р. Йордан Алексиев Йорданов
Тракия и Югоизточна Европа I хил. пр. хр.
Лектор: доц. д-р Тотко Стоянов
ас. Ивайло Лозанов
Класическа Археология на Гърция и Рим
Лектор: проф. дин Людмил Гетов
Ас. Ивайло Лозанов
Архитектурна археология I
Лектор: гл. ас. д-р Даниела Стоянова
Археология на късната античност
Лектор: ст. н. с. Георги Кузманов
гл. ас. Елена Пенчева
Архитектурна археология II
Лектор: гл. ас. д-р Даниела Стоянова
Виж линкове за по-долните изучавани предмети at: http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/b-arheologia.html
Археология на Великото преселение на народите
Средновековна българска археология
Археология на балканските славяни
Архитектурна археология III
Нумизматика
Музейно дело
Латински език
Старогръцки език
Епиграфика
Типология на керамиката
Енеолитна архитектура, селища и селищни системи
Хронология и периодизация в Югоизточна Европа IX - II хил.пр.Хр.
Керамика от бронзовата епоха в древните български земи
Керамиката в Тракия през ранната желязна епоха
Погребални практики в Тракия през късножелязната епоха
Въоръжение и военно дело в Тракия V - I в.пр.Хр.
Ювелирското майсторство в Тракия през класическата и елинистичната епоха
Археологически аспекти на религиозния живот в древна Тракия
Художествени занаяти през римската епоха
Римска керамика
Гръцка рисувана керамика
Български средновековни накити и металопластика
Некрополи и погребални практики в България през средновековието
Средновековна българска битова керамика
Малка пластика от Средновековна България
Тракия в края на бронзовата и началото на ранножелязната епоха
Археология на западнопонтийските гръцки градове
Късноантична керамика - IV - първите десетилетия на VII в. сл. Хр.
Ислямска култура на Балканите
Основи на минералогията и петрографията
Кремъчна индустрия
Палеоботаника и палеоклиматология - приложение в археологията
Подводна археология
Проблеми на поствизантийската археология и изкуство
Въведение в географските информационни системи
В България в момента има няколко университета, в които се преподава археология.
Археология като антропологична дисциплина съществуваше в Американския университет в Благоевград, но според
Каталога 2007-2008 г. курсове АNT отсъстват. Касае се за изключително голяма загуба за висшето образование в
България, тъй като там преподавател е световноизвестния антрополог и археолог Марк Стефанович, който сега е
завеждащ департамент История и Югоизточни проучвания .
В чужбина археологията обикновено е в факултети по Антропология. Завършването в чужбина обаче, може да се изправи
пред големи трудности за работа в България.
Софийски университет
Специалност Археология се развива като обучение в Софийски университет oт 1992/1993.
Интернетна страница на катедра Археология към Исторически факултет:
http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/katedri5.html (последно посетена на 13.01.2008).
Отсъства академичен каталог online за 2007-2008, поради което наш източник за публикуавните програми за 2003-2004.
в тях има много печатни грешки и е необходимо да се четат внимателно, тъй като са объркани дори имена на български
селища (Петя Георгиева – Болямо Делчево вместо Голямо Делчево).
За съжаление интернетната страница на катедрата е много информативна. Линкове към свързанaта с катедрата
страници не винаги са преки, поради което може да заблуди посетителя.
От информацията за катедрата се научава, че има бакалавърска и магистърска степен археология, за които трябва да
се кликне на обучение (археология) и съответно темите бакалавърска степен археология и магистърска степен
археология.
Историята на катедрата започва с доайена Людмил Гетов, но археология се преподава в Софийски университет от
много дълги години като специализиация в Исторически факултет, което е изключителен момент в развитието на
българската археология. Днес може сериозно да се спори дали археологията трябва да се самостоятелна бакалавърска
дисциплина или да има по-актуалната за нашето съвремение антропология. Това твърдение най-лесно се подкрепя с
факта, че според интерната страница за бакалавър:
“В специалност Археология се подготвят археологически кадри за музеите в София и страната, както и за научните
институти към БАН, университетите и др.”
(http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/b-arheologia.html)
Твърди се, че в бакалавърска степен се обучeни 165 студенти. А колко са местата за археолози в България? От текста
за обучението обаче, става ясно, че практически се касае за по-скоро нещо като опит за обучение по антропология с
профил археология:
“Изучават се и ред допълващи дисциплини (етнология, архитектурна археология, антропология, нумизматика,
епиграфика, класически езици и др.), които дават възможност за интердисциплинарен подход при изследване на
археологическите култури и допълват фундаменталната широкопрофилна подготовка на бъдещите археолози.”
(http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/b-arheologia.html)
Проблемът в случая е, че нито една от споменатите дисциплини са допълващи, а самостоятелни в рамките на
антропологията и така нар. фундаментално широкопрофилно подготовка на бъдещите археолози е объркване на
младите специалисти и намаляване на техните възможности за бъдеща работа, тъй като те се подготвят според макар и
беглата информация като по-скоро нещо като антрополози или исторически антрополози с профил археология. Оказва
се, че има катедра Етнология с магистърска степен културна антропология и етнология. Естествено тази катедра
подгoтвя специалисти-магистри в много повече области - “в сферата на: образованието, научните институти,
министерството на културата, музеите, обществената администрация, масмедиите, туризма, фондации и
неправителствени организации, чиито предмет на дейност е свързан с културата и културните взаимодействия,
етническите процеси, етничните и междуетнични отношения, проблемите на малцинствените групи и правата на човека,
образованието, различни образователни програми, летни школи, екология, туризъм, семейното планиране, медийна
пропаганда, етносоциологически проучвания и пр.” (http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/m-ethno.html).
Практически в бакалавърската степен на Исторически факултет би трябвало да бъде антропология (сега етнология и
археология), а в магистърската културна антропология (етнология) и археология.
Отново без пряка връзка от интернетната страница на Kатедрата по археология могат да се видят одобрените програми
за Археология, които са от 2003-2004 г. Откриват се много печатни грешки (теори[e]тическая археология, лу[о]
минисцентен метод, Б[Г]олямо Делчево и много други).
Титулярът праисторик в катедрата по Археология е Красимир Лещаков, който сега е доцент. Талантлив и
добросъвестен в работата си, прогрaмите на курсовете му показват, че студентите получат сериозно и задълбочено
познание. За най-голямо съжаление, Красимир Лещаков не може понякога да излезне от рамките на човешкото его и e в
състояние да създаде неприятности на колеги с първоначална неадекватна за големия му талант реакция. Освен това в
някои случаи му липсва увереност и самостоятелност. Този факт може да се отрази дори на научните му работи, които
по традиция са със значителни приноси в науката. Аз лично съм се радвала на ползотворно сътрудничество и дори
понякога свръхусилия на К Лещаков да се доведат общи проекти до успешен край, но съм изпитвала и изпитвам научната
му ревност, която обаче, за най-голяма радост обикновено е преходна и краткотрайна.
Все още не е ясно каква е точно ролята на Красимир Лещаков в Балиновгоруновската афера. Според неофициална
информация, той също се е подписвал в протокол, който е трябвало да докаже “професионалния характер” на
разкопките. Не съм свидетелка на протест или подкрепа на протест от негова страна срещу корупцията на Васил
Николов, а на вътрешното ми обсъждане на големия ми докторат през 2005 г. се държа неакадемично. Убеждението ми
обаче е, че студентите биха се чувствали в сигурни ръце при желание да бъдат сериозно обучени като праисторици. От
тях индивидуално зависи как ще осъществят тесен контакт и какви взаимоотношения ще имат с Красимир Лещаков, от
които може да зависи и тяхното бъдеще като археолози, тъй като в нашата археологията е водеща политиката на
патронажа. При всички случаи Красимир Лещаков е автор, който би трябвало да се чете и изучава с внимание и респект,
както и преподавател, от който се очаква да попълни с най-високо качество новата вълна от млади професионалисти-
праисторици у нас, а може би дори и извън страната. Да се надяваме, че натрупаният опит и авторитет ще му помогнат
да преодолее личното его, което за съжаление, би могло да доведе и до големи поражения в нашите археологически
практики и некоректно отношение дори към значителни научни постижения на почтени колеги. Един от най-големите му
младежки “гафове” е реакцията срещу моята статия за надгробните могили, която според него била историография.
Всъщност за тази статия получих дори стипендия в Германия и без съмнение е едно от най-добрите постижения на
съвременната българска праисторическа наука, показвайки, че не само разкопките, но и систематизираното
задълбочено познание може да доведе до научно откритие. Не случайно, както по-нататък ще стане ясно, тя бе
публикувана в Археология изключително трудно. Надявам се някога да видя научните ми приноси върху праистория на
Югоизточна Европа и в актуализираната му програма за втора част Археология на Югоизточна Европа, тъй като без
моите работи литературата му е доста бледа и осиротяла, което едва ли ще се прости и ще остане незабелязано от
четящите и мислещи студенти, а може и да отблъсне някои от него като преподавател. В същото време не може да
остане незабелязано не само огромно задълбочено познание при изготвянето на програмата (макар и рядко извън
рамките на България), но и умението да се представи на начинаещи студенти достъпно и запомнящо се знание. Може да
се очаква, е с гл. асист. Иван Димитров това е един от най-силните курсове на факултета. Основателно К. Лещаков
препокрива част от програмата на първа част на Археология на Югоизточна Европа, свързана с края на медната епоха,
тъй като програмата на “преподавателката” Петя Георгиева показва отсъствие на актуализирано познание, което
означава, че студентите се изпращат в тъмна пещера, откъдето някой трябва да ги изведе.
В програмата за бакалавърска стемен е включена и антропология, което всъщност е физическа антропология.
Задължително е актуализиране на наименованието на курса, тъй като се води до погрешно основно познание според
световната наука. Това е всъщност също един от дяловете на антропология както комплексна дисциплина.
Мисля, че задължително за всички добри студенти от Исторически факултет е да запишат курса на К Лещаков
“Хронология и периодизация в Югоизточна Европа ІХ-ІІ хил. пр. Хр.”, който ще им даде изключително добра подготовка по
обща ранна хронология (датиране) и ще им помогне да се ориентират бързо във всички проблеми на най-ранната
човешка история.
Учебни програми
Етнология
Продължителност І и ІІ семестър по: 30 лек. + 30 упр.
Лектор гл. ас. д-р Джени Маджаров
Асистент гл. ас. д-р Мира Маркова
Тракология
Лектор: Доц. д-р Диляна Ботева
Нова обща история
Лектор: гл. ас. д-р Росица Ташева
Доц. Б. Гаврилов
Доц.П. Петков
Методи на археологията
Лектор: ст. н. с. ІІ ст. д-р Иван Панайотов
Археологическа документация
Лектор: доц. д-р К. Лещаков
д-р К. Ников
Полева консервация на археологически артефакти
Лектор: ст. н. с. І д-р Георги Мавров
Археология на Югоизточна Европа I част
Лектор: гл. ас. д-р Петя Георгиева.
Археология на Югоизточна Европа II част
Лектор: Доц. д-р К. Лещаков
Хон. Асист. Иван Димитров
Антропология
Лектор: Чл.-кор. проф. дмн д-р. Йордан Алексиев Йорданов
Тракия и Югоизточна Европа I хил. пр. хр.
Лектор: доц. д-р Тотко Стоянов
ас. Ивайло Лозанов
Класическа Археология на Гърция и Рим
Лектор: проф. дин Людмил Гетов
Ас. Ивайло Лозанов
Архитектурна археология I
Лектор: гл. ас. д-р Даниела Стоянова
Археология на късната античност
Лектор: ст. н. с. Георги Кузманов
гл. ас. Елена Пенчева
Архитектурна археология II
Лектор: гл. ас. д-р Даниела Стоянова
Виж линкове за по-долните изучавани предмети at: http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/b-arheologia.html
Археология на Великото преселение на народите
Средновековна българска археология
Археология на балканските славяни
Архитектурна археология III
Нумизматика
Музейно дело
Латински език
Старогръцки език
Епиграфика
Типология на керамиката
Енеолитна архитектура, селища и селищни системи
Хронология и периодизация в Югоизточна Европа IX - II хил.пр.Хр.
Керамика от бронзовата епоха в древните български земи
Керамиката в Тракия през ранната желязна епоха
Погребални практики в Тракия през късножелязната епоха
Въоръжение и военно дело в Тракия V - I в.пр.Хр.
Ювелирското майсторство в Тракия през класическата и елинистичната епоха
Археологически аспекти на религиозния живот в древна Тракия
Художествени занаяти през римската епоха
Римска керамика
Гръцка рисувана керамика
Български средновековни накити и металопластика
Некрополи и погребални практики в България през средновековието
Средновековна българска битова керамика
Малка пластика от Средновековна България
Тракия в края на бронзовата и началото на ранножелязната епоха
Археология на западнопонтийските гръцки градове
Късноантична керамика - IV - първите десетилетия на VII в. сл. Хр.
Ислямска култура на Балканите
Основи на минералогията и петрографията
Кремъчна индустрия
Палеоботаника и палеоклиматология - приложение в археологията
Подводна археология
Проблеми на поствизантийската археология и изкуство
Въведение в географските информационни системи
| Професионално обучение: Софийски университет |
 | |  | |  |