С Красимир Кабакчиев за БАН и българската наука
With Krasimir Kabakchiev about BAS and Bulgarian science
Л. Николова: Г-н Кабакчиев, признавам, че ме очаровахте през последните дни с Вашата активност.
Намерихте най-верния начин да съобщите за цензурата на модератора проф. Лазаров във форума
Проблеми на българската наука – изпратихте лични съобщения. И дори ме накарахте да се замисля за
БАН. Оттук нататък обаче, аз ще Ви разочаровам, тъй като се различавам съществено от Вас във
възгледите си. Надявам се обаче, да се осъществи диалог.

K. Кабакчиев: Радвам се, че има хора, въпреки че не са много, които харесват стила ми и желанието ми
за суперрадикална промяна в БАН и изобщо в академичната област в България. С мен винаги може да
се води диалог, и на високо академично равнище. С така наречeната управа на БАН обаче диалог не
може да се никакъв, на каквото и да е равнище. Тези индивиди доказаха, че нямат нищо общо както с
принципите на академичната общност (световната, не българската), така и с елементарния морал.
Стигнало се е дотам, че лицето Юхновски, несменяем председател от 12 години на БАН, от снощи е
“герой” в една хубава карикатура във в. “Дневник” – завързан на котва, на която пише “БАН”.

Л. Николова: За начало ще започна с факта, че аз използвам думата учен само за онези, които правят
открития и стоят в крепостта на почтеността. И дълго време смятах, че проф. Лазаров е учен. Той обаче,
се оказа, че е направил този форум не в крепостта на почтеността, а на голово поле на интриганството.
А там е не само ветровито, но и отблъскващо. Но аз имам впечатление, че Вие не смятате, че акад.
Юхновски пази БАН в крепостта на почтеността. Какви са Вашите конкретни обвинения срещу акад.
Юхновски?

K. Кабакчиев: Не съм съвсем съгласен. Това са различни неща. Един учен може да бъде дори велик, а
да не е особено морален. Въпреки че проф. Лазаров тези дни много прекали с цензурата си, не искам
да го наричам неморален. Струва ми се, че това са някакви негови характерологични особености – и
действия, предприети по силата на временни емоции. Надявам се да е така.

Не може и за миг да се допусне, че Юхновски е способен, както Вие казвате, “да пази БАН в крепостта
на почтеността”. В качеството си на Председател на БАН Юхновски много отдавна е напълно
дискредитиран. Това лице, председател на БАН от 1996 г., носи отговорност за това, че от началото на
неговия мандат, а именно 8 април 1996 г., до края на месец март 1999 г., т.е. цели три години изцяло в
рамките на неговия мандат, в БАН въобще липсват критерии и методика за даване оценка на
дейността на учените. А тези критерии и методика са императивно изисквани в разпоредбата на чл. 58
от Устава на БАН! Същевременно според ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Устава на
БАН председателят на БАН носи пряка отговорност за неизпълнението на Устава. Това означава, че
заради  липсата на критерии и методика за атестиране Юхновски следва да носи и гражданска, и
наказателна отговорност за противоправни бездействия. Както е известно, обаче, в България има
огромни проблеми в съдебната система, и в частност в Прокуратурата, така че аз изобщо не очаквам
някой някога да започне да проверява действията и бездействията на председателя на БАН.

Ще използвам възможността да кажа, че институт при БАН е осъден от мен заради неатестиране и
необявяване на конкурс за хабилитирана длъжност – противоправно деяние, осъществявано спрямо
мен в продължение на десет години – от м.ноември 1988 г. до средата на 1997 г. Институтът е осъден
по тези две дела да ми заплати значителна за българските условия сума. Но вече дълги години не съм
получил нито стотинка! Дори въпреки влязло в сила решение в моя полза на Прокуратурата на трето
ниво! Неизплащането на парите е “подпомогнато” от един невероятно безобразен и
антиконституционен член 399 от Гражданския процесуален кодекс, според който, когато осъдиш
държавна институция, трябва да чакаш нейното благоволение да ти плати парите. Същевременно, ако
държавата осъди един гражданин, има редица правни механизми, които гарантират, че тя незабавно
ще си прибере парите от гражданина. С други думи, държавата също е изключително виновна за
невероятните безобразия и беззакония, извършващи се в БАН! Не е пресилено да се каже, че чрез
този “параграф 399 ГПК” тази така наречена държава дискредитира цялата правна система, и изобщо
смисъла на правораздаването. Написах голяма статия по този въпрос в “Дневник” – резултат никакъв.
Заведено е дело в Страсбург! И аз се надявам, че Съдът по правата на човека за втори път ще осъди
България за това нейно повече от изумително безобразие: да принуждава с години гражданите да
чакат да благоволи да им плати пари, които им дължи!

Но да се върна на въпроса за отговорността на лицето Юхновски. Както вече казах, институт при БАН е
осъден за противозаконно деяние, извършвано и в рамките на повече от година от мандата на
Юхновски – период, през който в БАН липсват критерии за атестиране на учените по чл. 58 от Устава на
БАН. Тъй като Юхновски е председател през този период, би следвало и по различни други законови
разпоредби от лицето Юхновски да бъде потърсена съответната отговорност (регресна). Но като няма
нормална съдебна система ...

Но да оставим конкретния казус. В края на март 1999 г., след моя жестоко разобличителна статия
(“Стандарт”, 4 септември 1998 г.)  на цялостната кадрова политика – и в БАН, и в академичната общност
в България изобщо, Общото събрание на БАН спешно прие критерии и методика за даване оценка на
учените в България. Няма да говоря колко повърхностни и смехотворни са много от тези “критерии”. По-
важното е, че критериите и методиката на практика никога не са прилагани в БАН! Заявявам това най-
отговорно за периода до началото на 1992 г., но вероятно е така и до този момент. И нещо още по-
съществено. Използвам това интервю, за да попитам следното: ТЕЗИ КРИТЕРИИ И МЕТОДИКА ЗА
АТЕСТИРАНЕ В БАН, ПРИЕТИ ОТ ОС НА БАН В КРАЯ НА МАРТ 1999 Г., В СИЛА ЛИ СА? Защото, ако са в
сила, следва да са публикувани някъде. На мен лично не ми е известно да са публикувани. Ако някой
знае нещо по този въпрос, най-учтиво го моля тук незабавно да уведоми обществеността!

А ако се окаже, че тези критерии и методи за атестиране в БАН наистина не са публикувани, което е
много вероятно, отговорността за това противоправно бездействие на управата на БАН и в частност на
председателя стават повече от огромни!

L. Nikolova: Връщайки се към извънаредното събрание, аргументът на акад. Юхновски изглежда
основателен, а именно, че е по-добре новият Председател да бъде избран преди избиране на нови
член-кореспонденти и академици. Много обаче, търсят и други причини. И всичко през последните дни
изглежда странно.

Например, не редовна подписка, а игра на подписка във форума на Проблеми на българската наука.
Акад. Кендеров има право да кандидатства за Председател, но не кандидатства. В същото време почти
естерично той се подкрепя на Форума на Лазаров без там да се допускат никакви критични мнения. И
аз дори влезнах в капана и ако не беше Вашият и-мейл, щах да мисля по различен начин. Появиха се
дори статии в централни български вестници, което не е лесно и означава от опита, който имам с
българските медии, огромен засегнат интерес на някого с явна или скрита власт. Всичко изглежда по-
скоро борба за власт, но ние знаем само едната страна - акад. Юхновски. Другата страна може да се
подoзирана, но е маскирана.

За разлика от Вас, аз виждам големи промени през последните години – бавни и трудни, но важни
промени. И те са свързани именно с акад. Юхновски. Не го познавам лично, но през лятото в Карлово
по време на 170 години от рождението на Васил Левски се запознах с акад. Константин Косев и съм
абсолютно очарована от него. Този учен мисли за българската наука и то в правилна насока. От своя
страна, и аз като Вас и г-н Канев използвам все още силни думи, когато критикувам колеги от БАН. На 2
януари изпратих писмо на колегите от Тракийска секция с молба да се саморазпуснат, тъй като
преизбраха за ръководител на секцията Стефан Александров. Държа в ръцето си документ, разкриващ
го като фалшификатор, което не може да не се отрази на сравненията и заключенията. Да не
напомням за Дъбенската афера. Но не е ли време всички да се поуспокоим и да решим, че в България
нещата стават бавно? И да се радваме на всяка промяна. Така както аз се радвам на обаждането на г-
жа Малчева от Министерството на културата, както и на загрижеността на г-н Руско Русев и на
Директора на НАИМ, проф. Рашо Рашев по делови проблеми.

Moжe ли възрастта да бъде критерий за прекратяване на една дейност, свързана с реформи?

К. Кабакчиев: Абсолютно съм категоричен, че лица над пенсионната възраст в тази страна не могат да
имат каквото и да било право да управляват академия, а и каквото и да било друго държавно
учреждение! Това няма нищо общо с науката! Тези лица, ако могат на тази възраст да правят наука,
следва да им се осигури съответната възможност. Но да управляват институт или академия – това е
абсолютно недопустимо! Тези въпроси са решени много отдавна и много точно и ясно в страните от ЕС,
общността към която България принадлежи. В тази така наречена тук държава просто трябва да се
прилагат европейското законодателство и европейските добри практики! Но в България това все още
не става, и не се знае кога ще стане!

Двама с Вас явно имаме много съществени различия по отношение на някои лица от управата на БАН.
Що се отнася до споменатата от Вас Дъбенска афера и други проблеми, свързани с Вашата работа, бих
могъл да взема отношение след като подробно се запозная.

Л. Николова: Как Вие виждате бъдещето на БАН?

К. Кабакчиев: Много точно и ясно. БАН и изобщо академичната общност в тази държава могат да се
оправят единствено след “германска лустрация”. Това означава поголовно атестиране, освобождаване
на всички некадърници и лентяи, и особено на стотиците лица, градили “кариери” чрез съчинения в
подкрепа на престъпната комунистическа система. В резултат на лустрацията в бившата ГДР са
освободени повече от половината от четиридесетте хиляди преподаватели и учени. Доколко е
реалистично в България да се осъществи подобно нещо, е съвсем отделен въпрос.

Л. Николова: Може ли да споделите накратко за Вас? Не Ви познавам лично, но мисля, че сте
принципен и последователен човек. Надявам се и учен според моето определение.

К. Кабакчиев: Накратко, аз съм учен, работил в БАН 17 години и неатестиран през целия този период
поради невероятната некадърност и откровена простащина в съответния институт в БАН, и в БАН като
цяло. Вместо да съм професор, 17 години работих на длъжност на начеващ учен – научен сътрудник
втора степен, въпреки че съм доктор на науките. Освен това некадърниците в Специализирания съвет
на ВАК бавиха дисертацията ми 6 години и накрая я отхвърлиха. Но комисията и Президиумът във ВАК
(тогава достойни хора и специалисти) им удариха жесток плесник. Накрая бях изгонен от БАН.
Уволнението ми не е в сила, налице е висящо дело. Съдя и ВАК заради невероятната некадърност и
безобразията на така наречения специализиран съвет. Делата се бавят с години.

Основната ми и най-важна дейност е в областта на теоретичното езикознание. Автор съм на теория за
фундаментални закономерности, публикувана в монография от 400 стр., издадена от суперпрестижно
международно научно издателство. Не може с няколко изречения да се обясни какво точно
представялва цяла една теория. За малка част от нея може да се придобие представа от моята
Английска граматика, издадена в БАН през 1998 г. и по-късно преиздадена от друго издателство.
Твърдя, че това е най-добрата граматика на английския език, която някога е писана – поне по
няколкото проблема, застъпени в нея – но те са наистина са най-основните. Срамота е, че не намирам
време да я преведа и издам на английски език!

Л. Николова: Колко форума има в момента за българската наука и каква е разликата между тях?

К. Кабакчиев: Известни са ми два – Bulgarianscienceproblems и “Пуерон”. Разликата е тази, че
Bulgarianscienceproblems се цензурира от модератора проф. Лазаров (надявам се накрая този човек
да се вразуми), докато в “Пуерон” всеки е свободен да каже всичко, което желае – в рамките на закона,
естествено.

02/07/08
External links:
Online English-
Bulgarian dictionary
based on the Krasimir
Kabakchiev's A
Bulgarian-English
Learner’s Dictionary,
Sofia 1994.
Aspect in English: A
"Common-Sense" View
of the Interplay Between
Verbal and Nominal
Referents
ISBN 10: 0792365380
ISBN 13:
9780792365389
Publisher: Kluwer
Academic Pub
Publication Date: 2000
Binding: hard cover

E-merchant buy now



Situatsionna Semantika
Na Terminologichnite
Izrazi V Suvremenniia
Bulgarski Knizhoven
Ezik

Kabakchiev, Krasimir
ISBN 10: 9544306641
ISBN 13:
9789544306649
Publisher: AI Prof. Marin
Drinov
Publication Date: 1999