The shadow of life: My Mom passed away
 | |  | |  | |  |
| Сянката на живота На моя брат Даниел с благодарност за грижите към майка ни и чудесните рисунки, които отново са в центъра на юлската изложба в Солт Лейк Сити, Юта, САЩ (4.07.09) My Mom passed away. Moята майка почина. Тя беше от онези невидими сенки на нашето ежедневие, която го правеше велико и неповторимо. До теб или далеч от теб, майката е винаги въздуха на живота. И в един момент – светът става друг. Като че ли всичко, което правиш, няма смисъл. И да помогнеш на някого, не можеш да я върнеш. И голям нагробен паметник да издигнеш, не можеш да я върнеш. И да намразиш някого, пак не можеш да я върнеш. В един момент разбираш, че всичко, което си правил за другите, си го правил за нея и с нея – с нейната невидима сила и майчина любов. Колко много по света са с тази сянка на живота. И какво ни учи тя? My Mom passed away. Моята майка почина. А сега накъде? Светът изглежда толкова различен. И хората изглеждат различни. И дори най- близките изглеждат различни. Защото в тях е била тя. И сега трябва да преоткриваме света – като всички с тази сянка на живота. Може би няма да го видим по-добър, но може да кажем на тези, които я нямат – в света има много жизнени пропасти, но може би само една е тази, която не може да бъде запълнена – загубата на майката. Може ли тази загуба да ни накара да обичаме повече хората дори без майчината невидима сила? Не знам. Но тя ни учи, че животът е много кратък и смисълът на нашия живот са понякога невидимите неща като любовта към майката, например. My Mom passed away. Моята майка почина. Светът изглежда друг завинаги. Лолита Николова Солт Лейк Сити Юта, САЩ http://www.iianthropology.org |
©2009 Lolita Nikolova
Created: July 4th, 2009
Updated: July 5th,2009
Created: July 4th, 2009
Updated: July 5th,2009
Мама беше най-прекрасното творение на този свят. В последните й
седмици брат ми и моята братовчедка Лалка бяха до нея, за да топлят
сърцето й, което знаех, че топтеше най-силно за мен. Но тя винаги ме
разбираше и вярваше, че правя това, което е най-добре за семейството
ни, на което тя беше и най-голямата жертва.
Днес в сълзите на брат ми чувствам болката на всички деца по света с
починали родители, които винаги смятат, че не са направили всичко
възможно за родителите си. Но отиват ли си те изцяло от нас, когато ден
след ден спомените стават дори по-силни от физическото тяло и ни
мотивират за добро в нашето ежедневие? Смъртта е начало на спомена, а
споменът е един от животворните извори на човешкото и вечното.
Кръговрат, който всеки един от нас следва и ще следва.
седмици брат ми и моята братовчедка Лалка бяха до нея, за да топлят
сърцето й, което знаех, че топтеше най-силно за мен. Но тя винаги ме
разбираше и вярваше, че правя това, което е най-добре за семейството
ни, на което тя беше и най-голямата жертва.
Днес в сълзите на брат ми чувствам болката на всички деца по света с
починали родители, които винаги смятат, че не са направили всичко
възможно за родителите си. Но отиват ли си те изцяло от нас, когато ден
след ден спомените стават дори по-силни от физическото тяло и ни
мотивират за добро в нашето ежедневие? Смъртта е начало на спомена, а
споменът е един от животворните извори на човешкото и вечното.
Кръговрат, който всеки един от нас следва и ще следва.
