| Тhe International Institute of Anthropology, Salt Lake City, Utah, USA & Eurochicago.com |
| BULGARIANS OF 2007 IN THE USA Боряна Миланова |
 | |  | |  | |  | |  |
Боряна Миланова от CNN
Интервю на Пeтър Стаматов от март 2007г.
Разкажи нещо за предаването си?
протестите на колегите си, дал възможност на телевизионни станции и мрежи от цял свят да изпращат свои материали за
протестите на колегите си, дал възможност на телевизионни станции и мрежи от цял свят да изпращат свои материали за
събития в собствените им страни, разказани от самите тях. В момента сътрудниците ни са журналисти от повече от 330
телевизионни станции в близо 150 страни и територии (от България са 2 - БНТ и bTV). Предаването е един вид форум на събития
от всякакъв характер, случващи се навсякъде по света, представени от репортери в съответните страни, без цензура от страна на
CNN. Тези репортери не работят за CNN, и не получават заплащане за репортажите, които ни изпращат. Единствената им
награда е, че материалът им се излъчва по CNN International - канал, който се гледа от стотици милиони зрители по цял свят. С
две думи, тези журналисти работят за "едната слава" и много от тях използват личното си време, за да работят върху материалите,
които ни изпращат, само, за да имат възможността да представят репортажа си по най-голямата и най-гледаната телевизионна
мрежа в света. Голяма част от тях биват поканени на конференция под надслов CNN World Report, която се провежда всеки 2
години в Атланта, и е най-големият форум на журналисти и представители на медиите от цял свят в света.
години в Атланта, и е най-големият форум на журналисти и представители на медиите от цял свят в света.
Аз продуцирам по 2 предавания на седмица - едното се излъчва в събота, и е по-новинарско, а другото, което се излъчва в неделя,
е на някаква обща различна тема всяка неделя, примерно "Икономика", "Образование", "Религия", "Интернет", и т.н.
Работя за CNN World Report от септември 2000-та година, а преди това 2 години бях координационен продуцент в CNNfn. В CNN
съм от март 1998 година, когато започнах като неплатена стажантка докато все още учех за магистърска степен в Georgia State
University.
По какво се различава работата тук и в България?
- Аз никога не съм работила в българска телевизия и дори в радиото, въпреки че имах голямо желание да работя за радио. Затова
ми е невъзможно да правя сравнение на ниво електронни медии. В България работих няколко години като редактор на
международни новини във в-к "Стандарт", и едва след като дойдох в САЩ като студентка и ми се удаде възможност за стаж в
CNN, влязох за първи път в телевизионно студио. Но от разговори с български колеги, които са идвали на посещение в CNN и
могат да сравняват, става ясно, че CNN има много повече технически възможности и много повече квалифицирани кадри, и
съответно много повече възможности за многостранно отразяване на събития от цял свят. Само един пример - освен централата
в Атланта, CNN има още 26 бюра по света и в САЩ. Просто на този етап не са много телевизионните мрежи, които могат да се
сравняват със CNN, и българските все още са на светлинни години разстояние.
Какво трябва да знаят хората които искат да работят в такава медия?
- Преди всичко перфектен английски. Перфектното знаене на поне още един език също е препоръчително. Не е нужно човек да
има журналистическо образование, за да работи в CNN, но се изисква завършено висше образование, и задължително страст към
новините и световните събития. Аз често сравнявам журналистиката с краста, която непрекъснато трябва да се чеше, и
определено не е за всеки. Понеже CNN предава 24/7, това значи, че повечето работещи имат нестандартно работно време -
нощни, ранно-утринни, късно-вечерни и прочие смени, повечето от които включват и уикендите. Няма Коледа, няма празник -
ако ти се пада в смяната, работиш и по време на празника. Обсебва те и физически, и психически, от което страда и личният ти
живот. Но тръпката от това, че правиш нещо, което има потенциала по някакъв начин да промени света, е несравнима.
Поддържаш ли връзки с български колеги тук и в България?
- Да, Ралица Василева е една от най-близките ми приятелки. Имам много колеги от българската преса, с които съм работила и все
още поддържам връзка. Станах добра приятелка и с няколко колежки, които идваха на стаж в CNN.
Освен ти и Ралица Василева знаеш ли други и българи, които работят за CNN?
- Има още двама. Миглена работи в отдела, който се занимава с осигуряването на събеседниците за интервю, а Самуил работи в
спортния отдел.
Колко често се чува за България в предаванията на CNN? Дали след влизането ни в ЕС нещо се промени?
- Когато се случват събития от важно международно значение. Приемането на България в ЕС беше широко отразено, както и
процесът срещу българските сестри в Либия, посещението на папата, и т.н.
Тази година ще се чества 170 години от рождението на Васил Левски (той беше обявен за най-велик българин на всички
времена и в Карлово и в Чикаго се готвим за този ден - 18 юли), възможно ли е материал за него да бъде излъчен при вас?
- Да, възможно е, стига от БНТ или bTV да ми изпратят материал по темата. Ще ги натисна, обещавам!
Известен ли ти е конкурса на International Institute of Anthropology «Българин на годината в САЩ»? Какво ти е мнението
за такова начинание?
- За първи път разбрах за този конкурс от тебе - предполагам, че едно такова начинание може да получи голяма популярност в
град като Чикаго примерно, където има голямо българско население, и хората се познават по-добре и имат повече възможности за
участие в български мероприятия. Идеята като идея е добра, но според мене трябва да се обмисли по-внимателно, да се намери
начин да се отсяват кандидатурите, защото ако всеки може да предложи когото си иска, това би обезсмислило всеки един конкурс
(според мен).
Какви планове имаш за себе си и за предаването ти в близко или по-далечно бъдеще?
- Предаването непрекъснато се обновява - с нови графики, нова сцена, и т.н. - става все по-динамично и по-популярно. Засега се
чувствам добре на това си място, нямам планове за близкото бъдеще да се местя на нова работа, но непрекъснато се опитвам да
научвам нови неща и да се самоусъвършенствам.
Какъв въпрос искаш да ти бъде зададен, а до сега не е?
- Никой досега не ме е питал дали съм удовлетворена от това, което правя и то това, което съм постигнала. Може да звучи
нескромно, но аз съм горда с това, което работя, с избора си, с образованието си, и не съжалявам за нищо. Имам 3 награди от
CNN, които говорят сами по себе си - Emmy за отразяването на 9/11, Peabody за отразяването на ураганът Катрина, и Dupont-
Columbia University Award за отразяването на цунамито в Азия. И трите са едни от най-престижните награди в журналистическия
бизнес. Преди няколко седмици получих e-mail от учителка по английски в Мианмар, която ми благодареше за предаването, и
пишеше, че поради липса на учебни материали в страната, тя показва моето предаване на учениците си, и то им служи за учебно
помагало. Стана ми много драго, че по някакъв начин сме помогнали на тези деца - и се надявам те да не са единствените.
Колко често си ходиш до БГ?
- За почти 10 години тук, 6 пъти.
Кое е любимото ти място в БГ и САЩ?
- София, Несебър, Мелник; Савана, Сейнт Августин, Колорадо, Сан Диего.
Какво ще си пожелаеш?
- Здраве, повече търпимост, късмет и мир.
External links:
http://www.eurochicago.com/modules/AMS/article.php?storyid=551
http://bulgaria.actualno.com/news_102371.html
http://www.youtube.com/watch?v=ae5a0AiJ-dY
Интервю на Пeтър Стаматов от март 2007г.
Разкажи нещо за предаването си?
протестите на колегите си, дал възможност на телевизионни станции и мрежи от цял свят да изпращат свои материали за
протестите на колегите си, дал възможност на телевизионни станции и мрежи от цял свят да изпращат свои материали за
събития в собствените им страни, разказани от самите тях. В момента сътрудниците ни са журналисти от повече от 330
телевизионни станции в близо 150 страни и територии (от България са 2 - БНТ и bTV). Предаването е един вид форум на събития
от всякакъв характер, случващи се навсякъде по света, представени от репортери в съответните страни, без цензура от страна на
CNN. Тези репортери не работят за CNN, и не получават заплащане за репортажите, които ни изпращат. Единствената им
награда е, че материалът им се излъчва по CNN International - канал, който се гледа от стотици милиони зрители по цял свят. С
две думи, тези журналисти работят за "едната слава" и много от тях използват личното си време, за да работят върху материалите,
които ни изпращат, само, за да имат възможността да представят репортажа си по най-голямата и най-гледаната телевизионна
мрежа в света. Голяма част от тях биват поканени на конференция под надслов CNN World Report, която се провежда всеки 2
години в Атланта, и е най-големият форум на журналисти и представители на медиите от цял свят в света.
години в Атланта, и е най-големият форум на журналисти и представители на медиите от цял свят в света.
Аз продуцирам по 2 предавания на седмица - едното се излъчва в събота, и е по-новинарско, а другото, което се излъчва в неделя,
е на някаква обща различна тема всяка неделя, примерно "Икономика", "Образование", "Религия", "Интернет", и т.н.
Работя за CNN World Report от септември 2000-та година, а преди това 2 години бях координационен продуцент в CNNfn. В CNN
съм от март 1998 година, когато започнах като неплатена стажантка докато все още учех за магистърска степен в Georgia State
University.
По какво се различава работата тук и в България?
- Аз никога не съм работила в българска телевизия и дори в радиото, въпреки че имах голямо желание да работя за радио. Затова
ми е невъзможно да правя сравнение на ниво електронни медии. В България работих няколко години като редактор на
международни новини във в-к "Стандарт", и едва след като дойдох в САЩ като студентка и ми се удаде възможност за стаж в
CNN, влязох за първи път в телевизионно студио. Но от разговори с български колеги, които са идвали на посещение в CNN и
могат да сравняват, става ясно, че CNN има много повече технически възможности и много повече квалифицирани кадри, и
съответно много повече възможности за многостранно отразяване на събития от цял свят. Само един пример - освен централата
в Атланта, CNN има още 26 бюра по света и в САЩ. Просто на този етап не са много телевизионните мрежи, които могат да се
сравняват със CNN, и българските все още са на светлинни години разстояние.
Какво трябва да знаят хората които искат да работят в такава медия?
- Преди всичко перфектен английски. Перфектното знаене на поне още един език също е препоръчително. Не е нужно човек да
има журналистическо образование, за да работи в CNN, но се изисква завършено висше образование, и задължително страст към
новините и световните събития. Аз често сравнявам журналистиката с краста, която непрекъснато трябва да се чеше, и
определено не е за всеки. Понеже CNN предава 24/7, това значи, че повечето работещи имат нестандартно работно време -
нощни, ранно-утринни, късно-вечерни и прочие смени, повечето от които включват и уикендите. Няма Коледа, няма празник -
ако ти се пада в смяната, работиш и по време на празника. Обсебва те и физически, и психически, от което страда и личният ти
живот. Но тръпката от това, че правиш нещо, което има потенциала по някакъв начин да промени света, е несравнима.
Поддържаш ли връзки с български колеги тук и в България?
- Да, Ралица Василева е една от най-близките ми приятелки. Имам много колеги от българската преса, с които съм работила и все
още поддържам връзка. Станах добра приятелка и с няколко колежки, които идваха на стаж в CNN.
Освен ти и Ралица Василева знаеш ли други и българи, които работят за CNN?
- Има още двама. Миглена работи в отдела, който се занимава с осигуряването на събеседниците за интервю, а Самуил работи в
спортния отдел.
Колко често се чува за България в предаванията на CNN? Дали след влизането ни в ЕС нещо се промени?
- Когато се случват събития от важно международно значение. Приемането на България в ЕС беше широко отразено, както и
процесът срещу българските сестри в Либия, посещението на папата, и т.н.
Тази година ще се чества 170 години от рождението на Васил Левски (той беше обявен за най-велик българин на всички
времена и в Карлово и в Чикаго се готвим за този ден - 18 юли), възможно ли е материал за него да бъде излъчен при вас?
- Да, възможно е, стига от БНТ или bTV да ми изпратят материал по темата. Ще ги натисна, обещавам!
Известен ли ти е конкурса на International Institute of Anthropology «Българин на годината в САЩ»? Какво ти е мнението
за такова начинание?
- За първи път разбрах за този конкурс от тебе - предполагам, че едно такова начинание може да получи голяма популярност в
град като Чикаго примерно, където има голямо българско население, и хората се познават по-добре и имат повече възможности за
участие в български мероприятия. Идеята като идея е добра, но според мене трябва да се обмисли по-внимателно, да се намери
начин да се отсяват кандидатурите, защото ако всеки може да предложи когото си иска, това би обезсмислило всеки един конкурс
(според мен).
Какви планове имаш за себе си и за предаването ти в близко или по-далечно бъдеще?
- Предаването непрекъснато се обновява - с нови графики, нова сцена, и т.н. - става все по-динамично и по-популярно. Засега се
чувствам добре на това си място, нямам планове за близкото бъдеще да се местя на нова работа, но непрекъснато се опитвам да
научвам нови неща и да се самоусъвършенствам.
Какъв въпрос искаш да ти бъде зададен, а до сега не е?
- Никой досега не ме е питал дали съм удовлетворена от това, което правя и то това, което съм постигнала. Може да звучи
нескромно, но аз съм горда с това, което работя, с избора си, с образованието си, и не съжалявам за нищо. Имам 3 награди от
CNN, които говорят сами по себе си - Emmy за отразяването на 9/11, Peabody за отразяването на ураганът Катрина, и Dupont-
Columbia University Award за отразяването на цунамито в Азия. И трите са едни от най-престижните награди в журналистическия
бизнес. Преди няколко седмици получих e-mail от учителка по английски в Мианмар, която ми благодареше за предаването, и
пишеше, че поради липса на учебни материали в страната, тя показва моето предаване на учениците си, и то им служи за учебно
помагало. Стана ми много драго, че по някакъв начин сме помогнали на тези деца - и се надявам те да не са единствените.
Колко често си ходиш до БГ?
- За почти 10 години тук, 6 пъти.
Кое е любимото ти място в БГ и САЩ?
- София, Несебър, Мелник; Савана, Сейнт Августин, Колорадо, Сан Диего.
Какво ще си пожелаеш?
- Здраве, повече търпимост, късмет и мир.
External links:
http://www.eurochicago.com/modules/AMS/article.php?storyid=551
http://bulgaria.actualno.com/news_102371.html
http://www.youtube.com/watch?v=ae5a0AiJ-dY