Българи на 2007 в САЩ
С професор Бoян Димитров за България, българите и
науката в нашия живот
Професор Боян Димитров и неговото семейство бяхa между българите на годината през 2006 г. в САЩ.  Аз лично се удивих
на приятелите им от целия свят, които бяха научили за номинациите и не пестяха добри думи за Боян, Диана и техните деца.
Така както един професор се оценява по броя на успешните студенти, приятелите на с-во Димитрови са гаранция, че то е
между най-достойните не само за българи на годината, но и за българи на света, които ще избиране през 2012 г във връзка
с организирания Световен форум на българите в Солт Лейк Сити.
    През 2007 проф. Боян Димитров дари копия от свои научни изследвания на Градската библиотека в Карлово, където бе
основан фонд “Българите по света”. Ученици на Диана участваха в изложбата с детски рисунки “Ние трябва да сме във
времето, ако искаме времето да бъде в нас”. Те получиха не само благодарност от карловци, но и от всички българи пo
света, които съзнават, че националното у нас е крехко цвете, за които са необходими непрекъснати и добри грижи.
    Удоволствие е за мен да представя интервюто с проф. Боян Димитров, който бе предложен за българин на 2007 в САЩ в
областта на науката.

Л. Николова: Професор Димитров, честита номинация за българин на годината в областта на точните науки. Вече втора
година Вие сте една от нашите гордости в САЩ. Може ли да се представите накратко?

Б. Димитров: Не ми е ясно защо съм номиниран, както предишната година, така и тази. Но ми е приятно, както би било
приятно и на всеки друг, та дори и да не е българин.

Роден съм в Селановци, Врачанско. Учил съм в Оряхово, а по-късно в Софийски университет – математика (по стечение на
обстоятелствата и по препоръка на моя гимназиален учител, Андрей Гуляшки). Следва аспирантура в Москва, работа в БАН
и след това в Софийски универистет, гост-професор в Канада, сeтне редовен професор в САЩ, в Универистета в Кетeринг,
Мичигън. Има информация на http://www.kettering.edu/~bdimitro/

Л. Николова: Отколко години сте в САЩ със семейството си?

Б. Димитров:  От юли 1993. Но това е дълга история. Тогавашното ми семейство не устоя, т.е. пак е тук, пораснало,
установило се донякъде. С мен си е. Обичам го и то ме обича. Новото ми е тук от 2003 г.




















Л. Николова: Какво е мястото на България във Вашия живот?

Б. Димитров: Как какво? То е каквото е на майка ти и на баща ти, на брат ти или сестра ти, на баба ти, дядо ти, на всичките ти
предшественици, на приятелите, на онова, което е създадено и е в сърцето, откакто си се родил. Иска ли питане, то е там,
близко до сърцето, а и още някъде – “под лъжичката”, където като се сетиш кой знае защо те и боли понякога.

Л. Николова: Каква е ролята на извънсемейните българи във Вашето ежедневие?

Б. Димитров: Постоянна и съществена. Чета им вестниците, дискусиите и сайтовете за науката, обрaзованието, общувам си
по електронната поща, телефона, скайп, милея и се ядосвам, ако от безсилие или безсмислие не мога да стана
съпричастен към решенията на важни проблеми. С каквото мога, помагам. Но истината е, че общуването с българите
помага също на мен, може би много повече. А те това може и да не подозират.

Л. Николова: Как виждате бъдещето на висшето образование?

Б. Димитров: Какво да кажа? Според Айнщайн, чeтох наскоро, образованието е онова, което остава, след като забравиш
всичко учено в училище. И у нас, както и на много места, образованието е заради дипломата, която се дава.
В живота
хората гледат на дипломата като вход, по повече се оценява какво можеш, как се доказваш и как използваш това,
което си учил.

На нашите дипломи на Запад гледат като с една категория по-ниско и повече оценяват къде какво си публикувал, как се
държиш на интервю, какво по същество знаеш. Чак впоследствие след повече общуване с теб виждат предимството на
твоето образование.

Мисля си, че обрaзованието не бива да отстъпва позициите, които си е завоювало. А то изисква качествени учебници и
качествени преподаватели. И едното, и другото е продукт на образованието. А за да се самоусъвършенства, необходим е
качествен материал и качествено обкръжение и условия. Необходима е трайна политика, а не налагане на мнение на един
или друг за даден момент.

Л. Николова: Какво е мястото на науката в ежедневието на хората?

Б. Димитров: Te като че ли не я забелязват, макар и всеки ден да си служат с микровълнова печка, с мобилен телефон, с
компютъра, с вестника, с книгата, с цитати от историята, с карта по география, с колата и часовника, с електронния ключ към
сметката си в банката и т.н. Хората единствено консумират много наука, а сякаш предполагат, че тя идва отгоре както дъжда
и светлината и е дадена от БОГА. Дали ще се сети някой, че и това е малко и може да се очаква повече, че това, което
имаме сега преди век и два изобщо го е нямало, че някой е прекарвал множество безсънни дни и нощи да го изобрити,
намери или докаже, се забравя. И днешнитe учени стоят на заден план, вече ненужни или неоценени. Aкo не им се дават
средства да вършат нова наука, защо поне не им се отделя процент за това, което са вече дали? Питагоровата теорема е в
основата на всяка сграда, на всеки строеж, но никой не се сеща да даде на математиците 0000001% от печалбата на
бизнеса, който тече там. Не да се заделят средства за наука, а да се даде на науката част от това, което е дала тя на
човечеството. Защо един певец като изпее една песен получава средства от нея докато тя се вътри в ефира, а науката като
даде нещо, то си остава без възвръщане, колкото и да се ползва впоследствие. Мястото на науката в живота е много повече
от това на музиката и спорта, а и храната в нашето ежедневие, но то остава незабележимо и недооценено. Жалко.

Л. Николова: С какво най-съществено се различава Вашия живот в САЩ от този в България?

Б. Димитров: С това, че ми развали предишното прекрасно семейство, но ми създаде ново и още по-прекрасно. С това, че
даде възможности на моите деца и надежда на мен да ги уча с моя пример на добро и ценности в живота. В България бях
привидно повече, постигнах почти всичко и имах уважение на много хора и на своите ученици. Тях ги имам още – благодаря
ви мили хора, за добрата памет и признателност! Тук трябваше да извървя този път отново. Не беше лесен. Продължавам
да се доказвам всеки ден.

Л. Николова: Какво бихте пожелали на българите по света?

Б. Димитров: Да помнят откъде са тръгнали и да знаят накъде отиват. Да се държат близко един до друг и да се подкрепят,
да постигат всичко, към което се стремят. Да пазят топлината на огнището, край което са израснали и станали човеци.

Л. Николова: Благодаря за времето и стимулиращите размисъл отговори, които без съмнение ще предизвикат интерес у
всеки българин, който съзнава, че както и да се родил на този свят и където и да умре, българското у него може да се
превърне във вечен огън на борба за самоусъвършенстване и утвърждаване на положителните ценности в живота.

Д-р и. Лолита Николова
Lolita Nikolova, PhD
International Institute of Anthropology
29 S State Street #206
Salt Lake City, Utah 84111
http://www.iianthropology.org

Интернетни страници по темата на Международен институт по антропология:

Боян Димитров
http://www.iianthropology.org/nominationsbgusa2006BoyanDimitrov.html
Диана Чолакова
http://www.iianthropology.org/nominationsbgusa2006DianaCholakova.html


© 2008 Lolita Nikolova, © 2008 Boyan Dimitrov, © 2008 International Institute of Anthropology, © 2008 Journey.bg
© 2008 International Institute of Anthropology