| Българи на 2007 в САЩ |
| С д-р Иван Канев за българската наука и научните ценности |
 | |  | |  | |  | |  |
Тема: Достойни наследници на Апостола
Д-р Иван Канев е един от номинираните български учени за 2007 в САЩ. За него се получиха много ласкави оценки, а в разговор
по телефона аз чувствах, че нашият сънародник не само носи добро сърце, но е дълбоко загрижен за съдбата на българската
наука и утвърждаване на нови ценности през 21 век. Понастоящем той работи в Университета на Небраска, САЩ.
Л. Николова: Коя е темата за България, която те вълнува като български учен, който работи и живее в чужбина?
И. Канев: Държавната наука на България. По тази тема съм написал и публикувал 47 статии, в които са подбрани и описани
интересни и сравнително малко известни факти и събития за науката в България и чужбина.
Л. Николова: Откъде дойде интереса ти към тази тема?
И. Канев: От обратния и низходящия път на развитие на науката в България. Днес в пределите на Европейския съюз има само
една държава, в която държавната наука върви не напред, а назад, към деструкция и деградация. Тази наука е нашата,
българската наука. Този факт се вижда много ясно в историята на науката ни. В нея има очертани 9 периода. Силните от тях са в
начлото. По средата идват два периода, които са пълни със съмнения и противоречиви мнения. Накрая, сега в наши дни
настъпиха периоди на голяма беднотия, деструкция и изборни скандали и боричкания за власт.
Л. Николова: Откъде черпите интересната и оригиналната информация за статиите си?
И. Канев: От печатни и интеренет източници за историята на българската и световната наука, както и от работата ми в БАН и
българската наука, където съм бил от редови учен до директор на два института, член на Общото събрание на БАН, ВАК, и други
5-6 научни, факултативни и специализирани научни съвети и от съвместната ми работа и публикации със 126 учени от цял свят.
Благодарение на тях имах възможност да посетя и да видя на живо как се прави голяма наука в Западна Европа, Русия, Израел
и САЩ. От близо 9 годишната ми работа и съвместни изследвания с водещи учени и университети в Калифорния, Илиной,
Пенсилвания, Вискънсин и Небраска в САЩ.
Л. Николова: След като си бил на толкова много места по света и си работил с толкова много на брой учени и реномирани
университети и институти, вероятно имаш и награди и номинации?
И. Канев: Имам няколко, но те са само от чужбина. През 1996 година научен институит към Руската академия на науките ми
връчи медал “100 години академик Константин Скрябин”. През 1997 година Научно дружество към Руската академия на
науките ме избра за почетен член. През 1998 година в САЩ получих номинацията “Учен от чужбина с изключителни
възможности". През 2001 година в Израел, катедра към Университета в Тел Авив ме награди с медал. През 2003 година
департамент към Университета в град Линкълн ме избра за почетен член. През 2007 година бях номиниран в САЩ за българин
на годината. В България за същата работа получих упреци и наказания. През 1982-1985 дисертацията ми спряна от защита за
три години. През 1991 година най-големият ми научен проект, който е приет за работа в САЩ, бе отхвърлен в Националния
фонд за научни изследвания. През 1995 година бях наказан и понижаван на два пъти в длъжност. През 1997-1999 година ми бе
забранено да пътувам служебно в чужбина за повече от 45 дни и трудовият ми стаж е прекъснат на два пъти с по 6-7 месеца.
Накрая получих и заповед за дисциплинарно уволнение.
Л. Николова: Смяташ ли, че ти си единственият български учен, който е приеман в чужбина и отричан в България?
И. Канев: Определено не. Историята ни е пълна с имената на далеч по-достойни и по-известни в България и чужбина българи,
които са станали жертва на такава дейност. Сред тях има и председатели на БКД и на БАН. През 1884 година председателят на
БКД академик Марин Дринов е прокуден от България. През 1922 година председателят на БАН академик Иван Гешов е
принуден да бяга във Франция. През 1945 година акадeмик Богдан Филов е осъден на смърт с присъда, която е отмeнена
посмъртно през 1995 година. През 1949 година академик Дончо Костов е докаран до инфаркт заради гoлямата му известност и
признание в Германия и САЩ. През 2006 година бе прекъснато асоциираното членство в Института по биофизика в БАН на
академик Борис Тенчов, който е един от най-младите и най-талантливите учени на днешната българска наука.
Л. Николова: Би ли описал накратко 9-те периода в българската наука и посочил кои от тях са силни и престижни и кои са ,
спорни, слаби и скандални?
И. Канев: Първият период е от 1820 до 1860 година. Той е силен и престижен, защото в него робите от малка и бедна България
мечтаят и работят със собствени сили и средства за създаване на общонародна книжовна и просветна дейност. Сред най-
усърдните в това велико дело са Гаврил Кръстевич, който ратува за създаването на Българска академия. Васил Априлов и
Константин Фотев, които са за Български университет. Петър Берон за Филилологическо дружество. Драган Цанков, Георги Сава
Раковски и Найден Геров за Община на българската книжовнина. Тяхните дела са достоен пример за уважение и национална
гордост у всеки българин.
Вторият период е от 1860-до 1880 година. И той е силен и престижен, защото в него революционери и патриоти подготвят
освобождението на България не само с чети и легии, но и с просветна дейност. Сред тях са Георги Сава Раковски, който хем
събира легия в Белград, хем пише поеми за пробуждане на духа народен. Същото правят след него и члерновете на БРЦК.
Двама от тях-Ботев и Карвелов пишат статии за издаваните във Влашко вестници. Същото правят и Васил Левски и отец Матей,
известен и като Миткалото и очка Матей. Те обикалят по села и паланки и носят в десагите си не само оръжие, но и книжки за
прочит и народно будение. Отец Матей е изобретател на многоцевни пушки, черошови топчета, Вечен календар и работи над
Вечен двигател-Перпетум мобиле задвижван от морските вълни. И тяхните дела са достоен пример за уважение и национална
гордост у всеки българин.
Третият период е белязан от едно изключително събитие през 1869 година. Той е силен и престижен, защото в него една
поробена страна в Европа прави подвиг и създава в емиграция свое Българско книжовно дружество. Идеята идва от двама
млади българи, които учат в Прага. Те са Васил Стоянов, който е бивш четник от легията на Раковски и Марин Дринов, които е
бъдещият председател на БКД. Тяхната мечта е и българите да имат книжовно дружество, като това на Чехите. За да постигнат
целта си те отиват във Влашо и събират членове и спонсори. Сред тях е и Апостола на свободата Васил Левски. Той дава за БКД
лепта от 20 франкела и 70 бома и това той е записал акуратно в намереното у него тефтерче при залавянето му край Къкринa.
Каква по–голяма гордост може да има у един народ и държава от тази, когато Апостолът на своботата цени просвещението и
познанието наравно със свободата.
Четвъртият период е от 1880 до 1911 година. И той е силен и престижен, защото през него пренесеното в София БКД
продължава да се развива и прераства от книжовно в научно. Научната част идва от създаването в него клонове за научни
изследвания в областта на биологията, зоологията, агрономията, физиката, химията, историята и други научни области. През
това време БКД дружество е реорганизирано по европейски образец и регистрирано като автономно научно дружество със свой
устав, дейност и членове, които са редовни и дописни. Сред първите избрани членове са и патриарха на българската литература
Иван Вазов, Петко Р Славейков и Александър Теодоров-Балан. С таква видни членове и изградено и изравнено по статут с
Научните дружества на Европа БКД от този период, е въпреки трудностите си еталон за развитие и напредак.
Петият период е от 1911 до 1938 година. И той е силен и престижен, защото през него науката прави крачка напред в
развитието си и БКД е трансформирано, рефомирано и преименувано на Българска академия на науките-БАН. Академията е
изравнена по структури, дейност и статут с Академиите в Европа. Заплатите на учените от този пероид са най-близки до тези на
колегите им в Европа. По тяхно подобие редовните ченове на БАН стават известни и под името академици, а дописните
членове, като член кореспонденти.
Шестият период е 1939 до 1947 година. Това е първият оспорван и критикуван период в историята на БАН. Критиките идват по
различна линия и имат различни мотиви. В един от тях БАН е критикуван, за това, че е копирал и насaждал в българската наука
про-гeрмански стил на научна работа. На тази основа са оспорени и името, структурата и функците на създадената през 1939
година БАНИ - Българска академия на науките и изкуствата. Някои от споровете продължават и днес и по тази причина не е
възможно да се отсее плявата от зърното и да се разбере със сигурност, кое е било полезно и кое не.
Седмият период е от 1947 до 1989 година. И този период е оспорван и порицаван по различни линии. Основната критика е
свързана с копирането и насaждането на съветската научна схема, в която има свръх дози от политизация, колективизация,
масовизация, централизация, бюрократизация. За друг голям недостатак се счита създаването на 60-70 на брой научни
институти и лаборатории под шапката на БАН. Тези спорове продължават и до днес и няма единно мнение, кое е добро и кое не.
Осмият период е от 1989 до 1996 година. През този период в БАН и науката са допуснати серия от груби огромни и фатални
грешки, които не са допускани в нито една друга Академия в Европа и света. Една от тези грешки се състои в това, че БАН е
превърнат в една Академния с две тела, в която управляват и за власт се борят два различни корпуса. Единият ръководен
корпус е на Академиците и член кореспондентите на БАН. Те дават името на академията и избират новите и членове. Другият
ръководен корпус е Общото събрание на БАН - в него влизат служители на институтите на БАН. Те изготвят програмите,
разпределят бюджета, приемат отчета, избират ръководства за БАН и за корпуса на академиците. Обаче, по статут мнозина от
академиците и член кореспондентите не са подвластни на Общото събрание на БАН, защото те не работят в институтите на
БАН, а в Университета или научни институти към Министерствата на здравеопазването и земеделитео. Има и художници и
писатели. Тази и други недоглеждания и грешки при направата на новия закон за БАН създават сега напрежение и проблеми от
различен характер, на които тук няма да се спирам поради липса на време. Това, което трябва да се знае тук, е че този период е
неудачен и БАН е построен по дефектен закон и пълни с конфликти две тела и две управленски структури.
Деветият период е от 1996 до сега(2008) година. И този период е неудачен. Най-напред той се прочу с голямата беднотия и
деструкция в науката. В момента се вихри и огромен изборен скандал. В основата на този скандал стоят 80 на брой поправки,
допълнения и изменения на Устава на БАН. Някои от тези поправки са в противоречие със закона за БАН и Кодекса на труда.
Други са направени злонамерено, нагло и аругантно по начин, който е излязъл далeче отвъд доспустимите норми и граници за
научен морал и етика.
Л. Николова: Кои са основните причини, поради които науката в БАН и България вървят към деградация вместо към развитие?
И. Канев: Причините са много на брой и различни по характер. Някой от тях са вътре в управлението на науката. Други са вън от
нея, предимно в управлението на държавата. И на двете места, основният зловреден фактор е в принизеното ниво на
професионалния морал, мироглед, манталитет и етика.
.
Л. Николова: Благодаря за изчерпателните отговори. Надявам се, че те ще предизвикат интерес и размисъл в този
изключително важен период от развитието на националната ни култура, когато се утвърждават нови ценности и идеали,
съобразени с процеса на глобализицията, който изисква всяка национална култура да комуникира универсални и етични
хуманистични принципи на взаимоотношения.
Д-р и. Лолита Николова
Lolita Nikolova, PhD
International Institute of Anthropology
29 S State Street #206
Salt Lake City, Utah 84111
http://www.iianthropology.org
© 2008 Lolita Nikolova, © 2008 Ivan Kanev © 2008 International Institute of Anthropology, © 2008 Journey.bg, © 2008 Eurochicago.com
Д-р Иван Канев е един от номинираните български учени за 2007 в САЩ. За него се получиха много ласкави оценки, а в разговор
по телефона аз чувствах, че нашият сънародник не само носи добро сърце, но е дълбоко загрижен за съдбата на българската
наука и утвърждаване на нови ценности през 21 век. Понастоящем той работи в Университета на Небраска, САЩ.
Л. Николова: Коя е темата за България, която те вълнува като български учен, който работи и живее в чужбина?
И. Канев: Държавната наука на България. По тази тема съм написал и публикувал 47 статии, в които са подбрани и описани
интересни и сравнително малко известни факти и събития за науката в България и чужбина.
Л. Николова: Откъде дойде интереса ти към тази тема?
И. Канев: От обратния и низходящия път на развитие на науката в България. Днес в пределите на Европейския съюз има само
една държава, в която държавната наука върви не напред, а назад, към деструкция и деградация. Тази наука е нашата,
българската наука. Този факт се вижда много ясно в историята на науката ни. В нея има очертани 9 периода. Силните от тях са в
начлото. По средата идват два периода, които са пълни със съмнения и противоречиви мнения. Накрая, сега в наши дни
настъпиха периоди на голяма беднотия, деструкция и изборни скандали и боричкания за власт.
Л. Николова: Откъде черпите интересната и оригиналната информация за статиите си?
И. Канев: От печатни и интеренет източници за историята на българската и световната наука, както и от работата ми в БАН и
българската наука, където съм бил от редови учен до директор на два института, член на Общото събрание на БАН, ВАК, и други
5-6 научни, факултативни и специализирани научни съвети и от съвместната ми работа и публикации със 126 учени от цял свят.
Благодарение на тях имах възможност да посетя и да видя на живо как се прави голяма наука в Западна Европа, Русия, Израел
и САЩ. От близо 9 годишната ми работа и съвместни изследвания с водещи учени и университети в Калифорния, Илиной,
Пенсилвания, Вискънсин и Небраска в САЩ.
Л. Николова: След като си бил на толкова много места по света и си работил с толкова много на брой учени и реномирани
университети и институти, вероятно имаш и награди и номинации?
И. Канев: Имам няколко, но те са само от чужбина. През 1996 година научен институит към Руската академия на науките ми
връчи медал “100 години академик Константин Скрябин”. През 1997 година Научно дружество към Руската академия на
науките ме избра за почетен член. През 1998 година в САЩ получих номинацията “Учен от чужбина с изключителни
възможности". През 2001 година в Израел, катедра към Университета в Тел Авив ме награди с медал. През 2003 година
департамент към Университета в град Линкълн ме избра за почетен член. През 2007 година бях номиниран в САЩ за българин
на годината. В България за същата работа получих упреци и наказания. През 1982-1985 дисертацията ми спряна от защита за
три години. През 1991 година най-големият ми научен проект, който е приет за работа в САЩ, бе отхвърлен в Националния
фонд за научни изследвания. През 1995 година бях наказан и понижаван на два пъти в длъжност. През 1997-1999 година ми бе
забранено да пътувам служебно в чужбина за повече от 45 дни и трудовият ми стаж е прекъснат на два пъти с по 6-7 месеца.
Накрая получих и заповед за дисциплинарно уволнение.
Л. Николова: Смяташ ли, че ти си единственият български учен, който е приеман в чужбина и отричан в България?
И. Канев: Определено не. Историята ни е пълна с имената на далеч по-достойни и по-известни в България и чужбина българи,
които са станали жертва на такава дейност. Сред тях има и председатели на БКД и на БАН. През 1884 година председателят на
БКД академик Марин Дринов е прокуден от България. През 1922 година председателят на БАН академик Иван Гешов е
принуден да бяга във Франция. През 1945 година акадeмик Богдан Филов е осъден на смърт с присъда, която е отмeнена
посмъртно през 1995 година. През 1949 година академик Дончо Костов е докаран до инфаркт заради гoлямата му известност и
признание в Германия и САЩ. През 2006 година бе прекъснато асоциираното членство в Института по биофизика в БАН на
академик Борис Тенчов, който е един от най-младите и най-талантливите учени на днешната българска наука.
Л. Николова: Би ли описал накратко 9-те периода в българската наука и посочил кои от тях са силни и престижни и кои са ,
спорни, слаби и скандални?
И. Канев: Първият период е от 1820 до 1860 година. Той е силен и престижен, защото в него робите от малка и бедна България
мечтаят и работят със собствени сили и средства за създаване на общонародна книжовна и просветна дейност. Сред най-
усърдните в това велико дело са Гаврил Кръстевич, който ратува за създаването на Българска академия. Васил Априлов и
Константин Фотев, които са за Български университет. Петър Берон за Филилологическо дружество. Драган Цанков, Георги Сава
Раковски и Найден Геров за Община на българската книжовнина. Тяхните дела са достоен пример за уважение и национална
гордост у всеки българин.
Вторият период е от 1860-до 1880 година. И той е силен и престижен, защото в него революционери и патриоти подготвят
освобождението на България не само с чети и легии, но и с просветна дейност. Сред тях са Георги Сава Раковски, който хем
събира легия в Белград, хем пише поеми за пробуждане на духа народен. Същото правят след него и члерновете на БРЦК.
Двама от тях-Ботев и Карвелов пишат статии за издаваните във Влашко вестници. Същото правят и Васил Левски и отец Матей,
известен и като Миткалото и очка Матей. Те обикалят по села и паланки и носят в десагите си не само оръжие, но и книжки за
прочит и народно будение. Отец Матей е изобретател на многоцевни пушки, черошови топчета, Вечен календар и работи над
Вечен двигател-Перпетум мобиле задвижван от морските вълни. И тяхните дела са достоен пример за уважение и национална
гордост у всеки българин.
Третият период е белязан от едно изключително събитие през 1869 година. Той е силен и престижен, защото в него една
поробена страна в Европа прави подвиг и създава в емиграция свое Българско книжовно дружество. Идеята идва от двама
млади българи, които учат в Прага. Те са Васил Стоянов, който е бивш четник от легията на Раковски и Марин Дринов, които е
бъдещият председател на БКД. Тяхната мечта е и българите да имат книжовно дружество, като това на Чехите. За да постигнат
целта си те отиват във Влашо и събират членове и спонсори. Сред тях е и Апостола на свободата Васил Левски. Той дава за БКД
лепта от 20 франкела и 70 бома и това той е записал акуратно в намереното у него тефтерче при залавянето му край Къкринa.
Каква по–голяма гордост може да има у един народ и държава от тази, когато Апостолът на своботата цени просвещението и
познанието наравно със свободата.
Четвъртият период е от 1880 до 1911 година. И той е силен и престижен, защото през него пренесеното в София БКД
продължава да се развива и прераства от книжовно в научно. Научната част идва от създаването в него клонове за научни
изследвания в областта на биологията, зоологията, агрономията, физиката, химията, историята и други научни области. През
това време БКД дружество е реорганизирано по европейски образец и регистрирано като автономно научно дружество със свой
устав, дейност и членове, които са редовни и дописни. Сред първите избрани членове са и патриарха на българската литература
Иван Вазов, Петко Р Славейков и Александър Теодоров-Балан. С таква видни членове и изградено и изравнено по статут с
Научните дружества на Европа БКД от този период, е въпреки трудностите си еталон за развитие и напредак.
Петият период е от 1911 до 1938 година. И той е силен и престижен, защото през него науката прави крачка напред в
развитието си и БКД е трансформирано, рефомирано и преименувано на Българска академия на науките-БАН. Академията е
изравнена по структури, дейност и статут с Академиите в Европа. Заплатите на учените от този пероид са най-близки до тези на
колегите им в Европа. По тяхно подобие редовните ченове на БАН стават известни и под името академици, а дописните
членове, като член кореспонденти.
Шестият период е 1939 до 1947 година. Това е първият оспорван и критикуван период в историята на БАН. Критиките идват по
различна линия и имат различни мотиви. В един от тях БАН е критикуван, за това, че е копирал и насaждал в българската наука
про-гeрмански стил на научна работа. На тази основа са оспорени и името, структурата и функците на създадената през 1939
година БАНИ - Българска академия на науките и изкуствата. Някои от споровете продължават и днес и по тази причина не е
възможно да се отсее плявата от зърното и да се разбере със сигурност, кое е било полезно и кое не.
Седмият период е от 1947 до 1989 година. И този период е оспорван и порицаван по различни линии. Основната критика е
свързана с копирането и насaждането на съветската научна схема, в която има свръх дози от политизация, колективизация,
масовизация, централизация, бюрократизация. За друг голям недостатак се счита създаването на 60-70 на брой научни
институти и лаборатории под шапката на БАН. Тези спорове продължават и до днес и няма единно мнение, кое е добро и кое не.
Осмият период е от 1989 до 1996 година. През този период в БАН и науката са допуснати серия от груби огромни и фатални
грешки, които не са допускани в нито една друга Академия в Европа и света. Една от тези грешки се състои в това, че БАН е
превърнат в една Академния с две тела, в която управляват и за власт се борят два различни корпуса. Единият ръководен
корпус е на Академиците и член кореспондентите на БАН. Те дават името на академията и избират новите и членове. Другият
ръководен корпус е Общото събрание на БАН - в него влизат служители на институтите на БАН. Те изготвят програмите,
разпределят бюджета, приемат отчета, избират ръководства за БАН и за корпуса на академиците. Обаче, по статут мнозина от
академиците и член кореспондентите не са подвластни на Общото събрание на БАН, защото те не работят в институтите на
БАН, а в Университета или научни институти към Министерствата на здравеопазването и земеделитео. Има и художници и
писатели. Тази и други недоглеждания и грешки при направата на новия закон за БАН създават сега напрежение и проблеми от
различен характер, на които тук няма да се спирам поради липса на време. Това, което трябва да се знае тук, е че този период е
неудачен и БАН е построен по дефектен закон и пълни с конфликти две тела и две управленски структури.
Деветият период е от 1996 до сега(2008) година. И този период е неудачен. Най-напред той се прочу с голямата беднотия и
деструкция в науката. В момента се вихри и огромен изборен скандал. В основата на този скандал стоят 80 на брой поправки,
допълнения и изменения на Устава на БАН. Някои от тези поправки са в противоречие със закона за БАН и Кодекса на труда.
Други са направени злонамерено, нагло и аругантно по начин, който е излязъл далeче отвъд доспустимите норми и граници за
научен морал и етика.
Л. Николова: Кои са основните причини, поради които науката в БАН и България вървят към деградация вместо към развитие?
И. Канев: Причините са много на брой и различни по характер. Някой от тях са вътре в управлението на науката. Други са вън от
нея, предимно в управлението на държавата. И на двете места, основният зловреден фактор е в принизеното ниво на
професионалния морал, мироглед, манталитет и етика.
.
Л. Николова: Благодаря за изчерпателните отговори. Надявам се, че те ще предизвикат интерес и размисъл в този
изключително важен период от развитието на националната ни култура, когато се утвърждават нови ценности и идеали,
съобразени с процеса на глобализицията, който изисква всяка национална култура да комуникира универсални и етични
хуманистични принципи на взаимоотношения.
Д-р и. Лолита Николова
Lolita Nikolova, PhD
International Institute of Anthropology
29 S State Street #206
Salt Lake City, Utah 84111
http://www.iianthropology.org
© 2008 Lolita Nikolova, © 2008 Ivan Kanev © 2008 International Institute of Anthropology, © 2008 Journey.bg, © 2008 Eurochicago.com