Пенка Тодорова, Исторически музей, Карлово Penka Todorova, Museum of History, Karlovo
ОТДЕЛ „АРХЕОЛОГИЯ” НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - КАРЛОВО В СИСТЕМАТА НА КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ В ПОДБАЛКАНСКИТЕ ПОЛЕТА
DEPARTMENT OF ARCHAEOLOGY AT THE MUSEUM OF HISTORY IN KARLOVO IN THE SYSTEM OF THE CULTURAL TOURISM IN THE SUBBALKAN FIELDS
Разположена в северната част на Пловдивска област, Карловска община заема 1090 кв. км. площ и представлява 1% от територията на страната. Районът е кръстопът на култури и цивилизации в земите на който се пази богато културно наследство. Красивата и разнообразна природа съчетана със сътворените от човека материални и духовни паметници са предпоставка за развитие на културен туризъм. Експонатите от отдел „Археология” постъпват във фонда на музея през различни години. Уредената временна експозиция /поради липса на подходяща сграда за Археологически музей/ още с откриването си предизвика изключителен интерес. Посетителите не подозираха, че фонда ни съхранява уникални предмети. Повече от 30 години те не са експонирани. Въпреки, че е показана само една част от фонда са застъпени различни епохи, което е много важно при откритите уроци които се провеждат с ученици от началните и горните класове. Във връзка със 100 годишнината на музейното дело в Карлово през 2002 година, към тази временна експозиция бяха показани първите предмети, с които се полагат основите на музейното дело в града. В беседите ни се изтъкват подбудите, които са предизвикали първите ентусиасти да запазят паметниците с които изобилства Карловския край. В излизащия през 1902 година в Карлово в. „Просвета” има редица съобщения за открити старини, за проявен голям интерес към тях, както и необходимостта от системни разкопки от компетентни хора. През 1904 година в бр. 19 на вестника в статията „Издирване и изучаване на родния фолклор” се дават упътвания, какви предмети трябва да се събират и къде да се търсят. Говори се за създаване на два отдела: старини и изкуства. Наред с документи и портрети, трябва да се събират камъни с издълбани по тях изображения, плочи с изображения на конници, бронзови и глинени статуетки на хора и животни, накити, глинени делви, стари монети. Изтъква се, че за провеждането на разкопки е необходимо да се подаде заявление до Министерството на просвещението. Дават се и указание за съхраняването им. От брой 34 на вестника от 1906 година разбираме, че в столицата София е основано археологическо дружество, а карловското дружество става негов клон. Карловското археологическо дружество носи името „Васил Левски”, в памет на националния герой на България роден в Карлово. Също така научаваме, че в града ни постъпват предметни дарения от околностите на град Хисар, където се извършват археологически разкопки, както за хода на разкопките и броя на намерените предмети. Във броя си от 1907 година е публикувано решение от заседание на археологическото дружество в града за това, че дружеството откупува всяка намерена вещ, която има стойност и значение. На хората подарили предмети ще се дава парично възнаграждение, и имената им ще бъдат публикувани във вестника. От всичко казано до тук, виждаме че още преди 100 години само 24 години след Освобождението на страната ни от турско робство в Карловския край се извършват системни разкопки с научно ръководство. Намерените и съхранени предмети са запазени и до днес. Сред посетителите на музея има интереси към отделни експонати, което ни кара да имаме по-голяма информация. Все още не разполагаме с информационен център. Това налага да се наблегне на постъпления с научна литература. Във фонда на музейната библиотека има специализирана литература, която подпомага научно – изследователската ни работа и донякъде задоволяваме потребностите на граждани, които имат определени интереси в областта на археологията и нумизматиката. Музеят ни е малък и нямаме специалист библиотекар, който своевременно да информира уредника за излизащата литература печатна или електронна. Най – ранните следи от живот, открити в района са от неолитната епоха в района на с. Дъбене м. Пищикова могила и м. Банята край с. Климент. Намерените керамични съдове с пъпчести дръжки и фрагменти от култови масички са експонирани. Каменно-медната и раннобронзовата епохи са представени с откритите при с Каравелово и в с. Дъбене м. Саровка с антропоморфна и животинска фигурки, инкрустирана купа и многоброен керамичен материал. Изключителен интерес не само сред посетителите, но и за самите музейни работници предизвика, откритата от д-р Лолита Николова бронзова брадва на обект Дъбене м. Саровка. Характерно е, че е изработена от оловен бронз и е местно производство. От тракийската епоха във временната експозиция са показани колективна находка от сива керамика – глинен ритон с глава на бик, устието е повредено отчупени са лявото ухо и лявата половина на муцуната. Отпред върху горната част на ритона има украса от стилизиран орнамент. Интерес представлява и ритона във форма на малко ботушче. Изложени са находки от погребения и оброчни плочки. Най-добре запазена от оброчните плочки е ловуващ ездач с копие в дясната ръка, съпроводен от куче с фриз върху който има ясно изображение на лъв нападащ друго животно. Римската епоха присъства с мраморен торс на богиня и оброчнен релеф на бога Митра изработена от мраморизиран варовик, глинени калъпи за лампи, еднофитилни лампи, бронзови фибули, гривни и статуетка. Интересен паметник е бронзовата статуетка – фигура на жена, липсва главата и ръцете. Фигурата е облечена в широк плащ, който загръща раменете като гърдите и корема не са покрити. Обута е в сандали стъпила върху поставка. Бронзовата статуетка е великолепен образец на античната бронзова пластика. През последните 20 години при редовните археологически разкопки на средновековна крепост Аневско кале – един добре запазените образци на средновековната българска архитектура, извършвани под ръководството на доц. Иван Джамбов от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, постъпват материали и от средновековието, както и от крепостта Хисарлъка при с. Анево. Експонирани са метални върхове на копия, стрели, бронзови накити, земеделски сечива и старобългарска керамика. В експозицията ни има паметници от османския период, които съвсем наскоро също намериха място в залите на музея. С помощта на доц. Катерина Венедикова текстовете са преведени и по подходящ начин анотирани. В по-голямата си част представляват надгробни плочи и два строителни надписа единият от които е от Червената джамия в Карлово разрушена през втората половина на ХХ век. Поради липса на системни разкопки от страна на музея, през последните години фонда на отдел „Археология” се попълва само с материали от теренни обхождания. Имаме идеи за обновяване на експозицията и представяне на всички отдели по подходящ начин в зависимост от тенденциите – превръщането на музея в „център за общуване с културното наследство”. Съобразявайки се със съвременната духовност, както и използването на музейните предмети за културно – просветни, научно – познавателни и учебно – възпитателни цели, ние трябва да търсим баланс между акцентите и приоритетите. Да привличаме и да удовлетворяваме потребностите на туристите и в същото време да печелим, но за да стане всичко това реалност са нужни средства. Необходима е голяма инициатива от страна на музея, модерно мислене и увеличаване на атрактивността на музея и реклама. Затова една от задачите ни при реконструкция на експозицията и експониране материалите на отдел „Археология” в цялостна композиция е да се съобразим с новите тенденции. Да търсим връзки със системата на туризма, да задълбочим работата с училищата да продължим връзките си с читалищата и изобщо връзките с обществеността.
Eurasian Prehistoric Studies. Section: 85th Birth Anniversary of Eugen Comşa ed. by Lolita Nikolova and Alexandra Comsa, RPRP 8 (2008-2010) online (Contents)