© 2008-2010 International Institute of Anthropology
© 2008-2010 Reports of Prehistoric Research Projects
© 2008-2010 Penka Todorova
Last updated: 9-07-09.
© 2008-2010 Reports of Prehistoric Research Projects
© 2008-2010 Penka Todorova
Last updated: 9-07-09.
Пенка Тодорова, Исторически музей, Карлово
Penka Todorova, Museum of History, Karlovo
ОТДЕЛ „АРХЕОЛОГИЯ” НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - КАРЛОВО В СИСТЕМАТА НА
КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ В ПОДБАЛКАНСКИТЕ ПОЛЕТА
DEPARTMENT OF ARCHAEOLOGY AT THE MUSEUM OF HISTORY IN KARLOVO IN THE SYSTEM
OF THE CULTURAL TOURISM IN THE SUBBALKAN FIELDS
Разположена в северната част на Пловдивска област, Карловска община заема 1090 кв. км. площ и
представлява 1% от територията на страната.
Районът е кръстопът на култури и цивилизации в земите на който се пази богато културно наследство.
Красивата и разнообразна природа съчетана със сътворените от човека материални и духовни паметници
са предпоставка за развитие на културен туризъм.
Експонатите от отдел „Археология” постъпват във фонда на музея през различни години. Уредената
временна експозиция /поради липса на подходяща сграда за Археологически музей/ още с откриването си
предизвика изключителен интерес. Посетителите не подозираха, че фонда ни съхранява уникални
предмети. Повече от 30 години те не са експонирани.
Въпреки, че е показана само една част от фонда са застъпени различни епохи, което е много важно при
откритите уроци които се провеждат с ученици от началните и горните класове.
Във връзка със 100 годишнината на музейното дело в Карлово през 2002 година, към тази временна
експозиция бяха показани първите предмети, с които се полагат основите на музейното дело в града. В
беседите ни се изтъкват подбудите, които са предизвикали първите ентусиасти да запазят паметниците с
които изобилства Карловския край.
В излизащия през 1902 година в Карлово в. „Просвета” има редица съобщения за открити старини, за
проявен голям интерес към тях, както и необходимостта от системни разкопки от компетентни хора. През
1904 година в бр. 19 на вестника в статията „Издирване и изучаване на родния фолклор” се дават
упътвания, какви предмети трябва да се събират и къде да се търсят. Говори се за създаване на два отдела:
старини и изкуства. Наред с документи и портрети, трябва да се събират камъни с издълбани по тях
изображения, плочи с изображения на конници, бронзови и глинени статуетки на хора и животни, накити,
глинени делви, стари монети. Изтъква се, че за провеждането на разкопки е необходимо да се подаде
заявление до Министерството на просвещението. Дават се и указание за съхраняването им.
От брой 34 на вестника от 1906 година разбираме, че в столицата София е основано археологическо
дружество, а карловското дружество става негов клон. Карловското археологическо дружество носи името
„Васил Левски”, в памет на националния герой на България роден в Карлово. Също така научаваме, че в
града ни постъпват предметни дарения от околностите на град Хисар, където се извършват археологически
разкопки, както за хода на разкопките и броя на намерените предмети.
Във броя си от 1907 година е публикувано решение от заседание на археологическото дружество в града за
това, че дружеството откупува всяка намерена вещ, която има стойност и значение. На хората подарили
предмети ще се дава парично възнаграждение, и имената им ще бъдат публикувани във вестника. От
всичко казано до тук, виждаме че още преди 100 години само 24 години след Освобождението на страната
ни от турско робство в Карловския край се извършват системни разкопки с научно ръководство.
Намерените и съхранени предмети са запазени и до днес.
Сред посетителите на музея има интереси към отделни експонати, което ни кара да имаме по-голяма
информация. Все още не разполагаме с информационен център. Това налага да се наблегне на постъпления
с научна литература. Във фонда на музейната библиотека има специализирана литература, която подпомага
научно – изследователската ни работа и донякъде задоволяваме потребностите на граждани, които имат
определени интереси в областта на археологията и нумизматиката. Музеят ни е малък и нямаме специалист
библиотекар, който своевременно да информира уредника за излизащата литература печатна или
електронна.
Най – ранните следи от живот, открити в района са от неолитната епоха в района на с. Дъбене м.
Пищикова могила и м. Банята край с. Климент. Намерените керамични съдове с пъпчести дръжки и
фрагменти от култови масички са експонирани. Каменно-медната и раннобронзовата епохи са
представени с откритите при с Каравелово и в с. Дъбене м. Саровка с антропоморфна и животинска
фигурки, инкрустирана купа и многоброен керамичен материал. Изключителен интерес не само сред
посетителите, но и за самите музейни работници предизвика, откритата от д-р Лолита Николова бронзова
брадва на обект Дъбене м. Саровка. Характерно е, че е изработена от оловен бронз и е местно производство.
От тракийската епоха във временната експозиция са показани колективна находка от сива керамика –
глинен ритон с глава на бик, устието е повредено отчупени са лявото ухо и лявата половина на муцуната.
Отпред върху горната част на ритона има украса от стилизиран орнамент. Интерес представлява и ритона
във форма на малко ботушче. Изложени са находки от погребения и оброчни плочки. Най-добре запазена от
оброчните плочки е ловуващ ездач с копие в дясната ръка, съпроводен от куче с фриз върху който има ясно
изображение на лъв нападащ друго животно.
Римската епоха присъства с мраморен торс на богиня и оброчнен релеф на бога Митра изработена от
мраморизиран варовик, глинени калъпи за лампи, еднофитилни лампи, бронзови фибули, гривни и
статуетка. Интересен паметник е бронзовата статуетка – фигура на жена, липсва главата и ръцете. Фигурата
е облечена в широк плащ, който загръща раменете като гърдите и корема не са покрити. Обута е в сандали
стъпила върху поставка. Бронзовата статуетка е великолепен образец на античната бронзова пластика.
През последните 20 години при редовните археологически разкопки на средновековна крепост Аневско
кале – един добре запазените образци на средновековната българска архитектура, извършвани под
ръководството на доц. Иван Джамбов от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, постъпват
материали и от средновековието, както и от крепостта Хисарлъка при с. Анево. Експонирани са метални
върхове на копия, стрели, бронзови накити, земеделски сечива и старобългарска керамика.
В експозицията ни има паметници от османския период, които съвсем наскоро също намериха място в
залите на музея. С помощта на доц. Катерина Венедикова текстовете са преведени и по подходящ начин
анотирани. В по-голямата си част представляват надгробни плочи и два строителни надписа единият от
които е от Червената джамия в Карлово разрушена през втората половина на ХХ век.
Поради липса на системни разкопки от страна на музея, през последните години фонда на отдел
„Археология” се попълва само с материали от теренни обхождания.
Имаме идеи за обновяване на експозицията и представяне на всички отдели по подходящ начин в
зависимост от тенденциите – превръщането на музея в „център за общуване с културното наследство”.
Съобразявайки се със съвременната духовност, както и използването на музейните предмети за културно –
просветни, научно – познавателни и учебно – възпитателни цели, ние трябва да търсим баланс между
акцентите и приоритетите. Да привличаме и да удовлетворяваме потребностите на туристите и в същото
време да печелим, но за да стане всичко това реалност са нужни средства. Необходима е голяма
инициатива от страна на музея, модерно мислене и увеличаване на атрактивността на музея и реклама.
Затова една от задачите ни при реконструкция на експозицията и експониране материалите на отдел
„Археология” в цялостна композиция е да се съобразим с новите тенденции. Да търсим връзки със
системата на туризма, да задълбочим работата с училищата да продължим връзките си с читалищата и
изобщо връзките с обществеността.
Link to the Dubene excavations
Penka Todorova, Museum of History, Karlovo
ОТДЕЛ „АРХЕОЛОГИЯ” НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - КАРЛОВО В СИСТЕМАТА НА
КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ В ПОДБАЛКАНСКИТЕ ПОЛЕТА
DEPARTMENT OF ARCHAEOLOGY AT THE MUSEUM OF HISTORY IN KARLOVO IN THE SYSTEM
OF THE CULTURAL TOURISM IN THE SUBBALKAN FIELDS
Разположена в северната част на Пловдивска област, Карловска община заема 1090 кв. км. площ и
представлява 1% от територията на страната.
Районът е кръстопът на култури и цивилизации в земите на който се пази богато културно наследство.
Красивата и разнообразна природа съчетана със сътворените от човека материални и духовни паметници
са предпоставка за развитие на културен туризъм.
Експонатите от отдел „Археология” постъпват във фонда на музея през различни години. Уредената
временна експозиция /поради липса на подходяща сграда за Археологически музей/ още с откриването си
предизвика изключителен интерес. Посетителите не подозираха, че фонда ни съхранява уникални
предмети. Повече от 30 години те не са експонирани.
Въпреки, че е показана само една част от фонда са застъпени различни епохи, което е много важно при
откритите уроци които се провеждат с ученици от началните и горните класове.
Във връзка със 100 годишнината на музейното дело в Карлово през 2002 година, към тази временна
експозиция бяха показани първите предмети, с които се полагат основите на музейното дело в града. В
беседите ни се изтъкват подбудите, които са предизвикали първите ентусиасти да запазят паметниците с
които изобилства Карловския край.
В излизащия през 1902 година в Карлово в. „Просвета” има редица съобщения за открити старини, за
проявен голям интерес към тях, както и необходимостта от системни разкопки от компетентни хора. През
1904 година в бр. 19 на вестника в статията „Издирване и изучаване на родния фолклор” се дават
упътвания, какви предмети трябва да се събират и къде да се търсят. Говори се за създаване на два отдела:
старини и изкуства. Наред с документи и портрети, трябва да се събират камъни с издълбани по тях
изображения, плочи с изображения на конници, бронзови и глинени статуетки на хора и животни, накити,
глинени делви, стари монети. Изтъква се, че за провеждането на разкопки е необходимо да се подаде
заявление до Министерството на просвещението. Дават се и указание за съхраняването им.
От брой 34 на вестника от 1906 година разбираме, че в столицата София е основано археологическо
дружество, а карловското дружество става негов клон. Карловското археологическо дружество носи името
„Васил Левски”, в памет на националния герой на България роден в Карлово. Също така научаваме, че в
града ни постъпват предметни дарения от околностите на град Хисар, където се извършват археологически
разкопки, както за хода на разкопките и броя на намерените предмети.
Във броя си от 1907 година е публикувано решение от заседание на археологическото дружество в града за
това, че дружеството откупува всяка намерена вещ, която има стойност и значение. На хората подарили
предмети ще се дава парично възнаграждение, и имената им ще бъдат публикувани във вестника. От
всичко казано до тук, виждаме че още преди 100 години само 24 години след Освобождението на страната
ни от турско робство в Карловския край се извършват системни разкопки с научно ръководство.
Намерените и съхранени предмети са запазени и до днес.
Сред посетителите на музея има интереси към отделни експонати, което ни кара да имаме по-голяма
информация. Все още не разполагаме с информационен център. Това налага да се наблегне на постъпления
с научна литература. Във фонда на музейната библиотека има специализирана литература, която подпомага
научно – изследователската ни работа и донякъде задоволяваме потребностите на граждани, които имат
определени интереси в областта на археологията и нумизматиката. Музеят ни е малък и нямаме специалист
библиотекар, който своевременно да информира уредника за излизащата литература печатна или
електронна.
Най – ранните следи от живот, открити в района са от неолитната епоха в района на с. Дъбене м.
Пищикова могила и м. Банята край с. Климент. Намерените керамични съдове с пъпчести дръжки и
фрагменти от култови масички са експонирани. Каменно-медната и раннобронзовата епохи са
представени с откритите при с Каравелово и в с. Дъбене м. Саровка с антропоморфна и животинска
фигурки, инкрустирана купа и многоброен керамичен материал. Изключителен интерес не само сред
посетителите, но и за самите музейни работници предизвика, откритата от д-р Лолита Николова бронзова
брадва на обект Дъбене м. Саровка. Характерно е, че е изработена от оловен бронз и е местно производство.
От тракийската епоха във временната експозиция са показани колективна находка от сива керамика –
глинен ритон с глава на бик, устието е повредено отчупени са лявото ухо и лявата половина на муцуната.
Отпред върху горната част на ритона има украса от стилизиран орнамент. Интерес представлява и ритона
във форма на малко ботушче. Изложени са находки от погребения и оброчни плочки. Най-добре запазена от
оброчните плочки е ловуващ ездач с копие в дясната ръка, съпроводен от куче с фриз върху който има ясно
изображение на лъв нападащ друго животно.
Римската епоха присъства с мраморен торс на богиня и оброчнен релеф на бога Митра изработена от
мраморизиран варовик, глинени калъпи за лампи, еднофитилни лампи, бронзови фибули, гривни и
статуетка. Интересен паметник е бронзовата статуетка – фигура на жена, липсва главата и ръцете. Фигурата
е облечена в широк плащ, който загръща раменете като гърдите и корема не са покрити. Обута е в сандали
стъпила върху поставка. Бронзовата статуетка е великолепен образец на античната бронзова пластика.
През последните 20 години при редовните археологически разкопки на средновековна крепост Аневско
кале – един добре запазените образци на средновековната българска архитектура, извършвани под
ръководството на доц. Иван Джамбов от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, постъпват
материали и от средновековието, както и от крепостта Хисарлъка при с. Анево. Експонирани са метални
върхове на копия, стрели, бронзови накити, земеделски сечива и старобългарска керамика.
В експозицията ни има паметници от османския период, които съвсем наскоро също намериха място в
залите на музея. С помощта на доц. Катерина Венедикова текстовете са преведени и по подходящ начин
анотирани. В по-голямата си част представляват надгробни плочи и два строителни надписа единият от
които е от Червената джамия в Карлово разрушена през втората половина на ХХ век.
Поради липса на системни разкопки от страна на музея, през последните години фонда на отдел
„Археология” се попълва само с материали от теренни обхождания.
Имаме идеи за обновяване на експозицията и представяне на всички отдели по подходящ начин в
зависимост от тенденциите – превръщането на музея в „център за общуване с културното наследство”.
Съобразявайки се със съвременната духовност, както и използването на музейните предмети за културно –
просветни, научно – познавателни и учебно – възпитателни цели, ние трябва да търсим баланс между
акцентите и приоритетите. Да привличаме и да удовлетворяваме потребностите на туристите и в същото
време да печелим, но за да стане всичко това реалност са нужни средства. Необходима е голяма
инициатива от страна на музея, модерно мислене и увеличаване на атрактивността на музея и реклама.
Затова една от задачите ни при реконструкция на експозицията и експониране материалите на отдел
„Археология” в цялостна композиция е да се съобразим с новите тенденции. Да търсим връзки със
системата на туризма, да задълбочим работата с училищата да продължим връзките си с читалищата и
изобщо връзките с обществеността.
Link to the Dubene excavations
| Eurasian Prehistoric Studies. Section: 85th Birth Anniversary of Eugen Comşa ed. by Lolita Nikolova and Alexandra Comsa, RPRP 8 (2008-2010) online (Contents) |
 | |  | |  | |  | |  |
Link to the World Archaeological Congress - the fastest growing global
organization of archaeologists and their friends:
http://www.worldarchaeologicalcongress.org/site/join.php Join us!
organization of archaeologists and their friends:
http://www.worldarchaeologicalcongress.org/site/join.php Join us!
