Брюксел отново е на културната сцена със скандал. Давид Черни демонстрира
артистично безсилие. Но не толкова безсилието на един художник е в случая от
значение, а фактът, че той бе в състояние да заеме културно пространство и че
няма социална бариера за подобни прояви. Макар и толерантността да е принцип
в съвременната култура, тя има граници.
За радост на 27-29 януари 2009 г. Брюксел бе домакин и на друга изложба – на
българската маслодайна роза с участието на Карловка и Казанлъшла община. И
тъй като отново на преден план излиза проблемът за ценностите, позваних по
телефона в София от Солт Лейк Сити на известния български художник Ставри
Калинов, с който се познаваме повече от 30 години. Аз смятах, че за този разговор
ще е необходимо много повече време след неговата изложба в Брюксел в края на
2006 г., която за мен бе лицето на България при официалното й приемане в
Европейския съюз. Но днес ние сме във водовъртеж на живота, който много по-
бързо откроява истинските ценности.

Лолита Николова: Здравей Ставри. Първо да ти благодаря, че веднага се отзова
на телефонното ми позвъняване. Както споменавам в увода, много бързо дойде
времето за това интервю. Аз мислех, че то ще бъде актуално едва след 5-10
години. Но Брюксел надмина очакванията ни. И така. Твоята изложба представи
България в Брюксел непосредствено преди приемането ни в Европеиския съюз. За
нея научих случайно от малко съобщение в пресата, но тя остана в паметта ми
като повод след години да дискутираме проблема за истинските ценности. Какво е
твоето мнение според личните ти наблюдения: Има ли в Брюксел многобройни
ценители на изкуството и въобще какво е отношението към изкуството там?

Ставри Калинов: Лолита, този свят стана много малък, на това което ме питаш, аз
ще отговоря така : Нищо ново под слънцето. Тези, които разбират от изкуство, по
целия свят са едни и същи, тоест са едни акумулатори на този свят, изобразен от
всички артисти по света. В такива моменти разбирам че и най-съвършеният
преводач на чувствата, въжделенията и мечтите е изкуството- то осъзнава хората
да бъдат по образ и подобие на всевишния.

Лолита Николова: Твоето изкуство е типично българско и в същото време
модерно и глобално. Как успяваш да репродуцираш традицията в твоя
модернистичен стил?

Ставри Калинов: Пак ще отговоря нетрадиционно: Това което изобразявам и това
с което се занимавам е Глобалното, интереса който движи света. Ползвам моя
занаят, моя опит, да бъда откровен всеки ден, всеки час и всяка минута, защото
откровението е най-скъпото разплащане с този свят.

Лолита Николова: Днес основният проблем на културата е в търсенето на
ценности, които да утвърждават хуманистичното в човешката цивилизация. Каква
е твоята идея за ценност в днешния противоречив свят?

Ставри Калинов: Да се съобразяваме с времето в което живеем и с неговите
постижения, за да можем да експлоатираме себе си  пълноценно, да вършим
работата, която ни е поставена честно и по- съвършено. Изкуството е един
занаят, чрез който всеки човек се ,,самоусъвършенства“. В действителност, за
съжаление масово това не се върши.

Лолита Николова: Колкото и да е странно, в коментарите към статия на Гардиан
за презентацията на Давид Черни в Брюксел има и положителни оценки. Ти
виждаш ли ценностно изкуство в това пано?

Ставри Калинов: Госпожи и Господа, които се занимавате с това, този художник,
тези поръчители на художника и всички съучастници в това ДЕЯНИЕ, аз прозирам
една порнография, която е обсебила целия съвременен свят на изкуството, само и
само за да блеснем. Съжалявам, че се обърна толкова много внимание, то
трябваше да бъде отминато, сложено в забвение в мига, в който е поставено,
колега съм и говоря за колега откровено, това е една катастрофа, не за България
- аз обичам моята родина, а за човешкото общество. Ако има някой да се вини за
тази малка ,,историйка”, ,,не е виновен този, който яде баницата, а този, който му
я дава”, и ако имаш възможност напиши или обърни внимание , по някакъв твой
начин, на тази ,,централа” на ,, баницата”......

Лолита Николова: Твоето изкуство показва богата и многопластова култура на
художник-творец. Как да си мисля подобни неща за автор, който не само не може
да намери артистичен еквивалент на политическите граници, но през 2009
представя Италия като футболно игрище. Каква е мисията на изкуството днес
според теб?

Ставри Калинов: Не мисията е важна, а МИСИОНЕРЪТ, защото аз смятам, че по-
важно на този свят, не на онзи, а на този свят е личността, и докато не спрем с
обществени изложби, театри, кина и всички приоми на изкуството, които са
масова психоза днес, човекът няма да може да се хвали в бъдеще, че е по образ и
подобие на Бог. Обществен Бог няма, а има личен, персонален, чрез който се
изявяваме и не случайно Господ е един (не двама) и е сътворил света, сиреч ние
трябва да отговаряме всички поименно и персонално, и ако не би трябвало да е
така, тогава защо са ни имената и много малко хора се сещат, че всяко име се
пише с главна буква, а това не е случайно.

Лолита Николова: С теб се познаваме от 30 години благодарение на баща ми,
художника Петър Николов. Винаги съм се възхищавала от твоята скромност и
земност. Това фамилна черта ли е? Дойде време да ни разкажеш за човека Ставри
Калинов?

Ставри Калинов: Лолита , за втори път споменавам твоето име, живеейки далече
от нашата родина, усещам че си станала по-българка, по-родолюбка и по-
истински човек, защото виждам, че се занимаваш с глобални неща. Щом по такъв
начин ме питаш кой съм и какъв съм ще ти отговоря:
Роден съм в град Видин на брега на река Дунав, до къщата на Жул Паскин, това
не е малко, ще се опитам да бъда кратък.
Дойдох на този свят запленен.
Започнах го въодушевен.
Стигнах до успеха.
Трети път ще спомена името ти , Лолита, това не е всичко, за което живеем и сме
на този свят, успехът може би е с цената на всичко, но всичко, до което аз
стигнах, и съм убеден, твърдя, че е така, това е всеки ден да бъдем откровени
пред близките, познатите и държавата, в която живеем. Аз съм щастлив, че съм
човек.

Лолита Николова: Аз съм оптимистка по отношение на бъдещето. Може би
защото живея в САЩ, където имам възможност да практикувам ценности, да
произвеждам ценности и да репродуцирам ценности. Значителна част от тях са
свързани с България. А ти оптимист ли си за бъдещето?

Ставри Калинов: Лолита, не ти завиждам, че си в Америка, (щях да кажа на онзи
свят - рая за нашето общество). Имам чувството, че времето, в което не сме се
виждали, а то е 30 години, ти и аз сме останали деца, които се опитват да се
борят, да споделят и да задават въпроси на ,, вятърната мелница”.
Да ти кажа какво значи бъдеще за мен, да бъдем ,,щеени”, бъди щеен, бъди
щеен, вероятно не си забравила матерния си език и знаеш какво означава това, а
как ще го преведеш на европейските езици, това е твой проблем, за вярвам, че
ще успееш. Моля те преведи го симутантно, не го редактирай, не го пипай, да
знам какво съм искал да им кажа, имам ти доверие.

Часът (българско време) е 17.25.
Надморска височина 800 метра.
Температура на въздуха 11 градуса, зима е, ,, и жетварка пей нейде в полето, и
кръвта ми още тече ли тече (във вените ми).
Моля те изкажи големи благодарности на госпожа Bridget Czarnota, която е главен
виновник за моята изложба в Брюксел.

Лолита Николова: Ставри, много ти благодаря и да се надяваме, че
Министерството на културата ще динамизира контактите със САЩ и ще можем в
бъдеще да организираме съвместна проява в Солт Лейк Сити. Тук името на
България звучи гордо, вероятно само малцина знаят за презентацията на Давид
Черни, но със сигурност с най-огромно внимание и интерс биха се запознали с
твоите ценностни произведения на изкуството.

Солт Лейк Сити – София (електронен мост)

Интернетна старница на Ставри Калинов:
www.artkalinov.com
Интернетна страница на Международен Институт по антропология
   http://www.iianthropology.org
Интернетна страница на Лолита Николова
   http://www.iianthropology.org/lolitanikolova
2009-2010 © Lolita Nikolova, PhD
Last updated: 12-26-09.
Art works by Stavri
Kalinov
Със Ставри Калинов за
ценностите в изкуството