ОСТАВА ЕДИНСТВЕНО НАДЕЖДАТА,ЧЕ ЛЕВСКИ
ЖИВЕЕ В НАС /THE HOPE ONLY REMAINS THAT LEVSKI LIVES IN US
/Из словото, произнесено в музей “В.Левски” в Карлово
на 17 февруари 2007 г. по случай 134 г. от обесването на Васил Левски/
Велислава ДЪРЕВА / Velislava Dureva
Карлово е свещеният български град,
в който e роден българският Христос.
Много са малко нациите, които могат да
кажат:”Ние имаме своя Христос!”
Аз не мога да си представя нашата история без титани като Левски и Ботев – ние
нямаме графове,благородници, ние имаме едно бесило, което е символът на
святото дело, символът на безсмъртието...
Впечатлява обаче фактът, че много повече честваме гибелта на Васил Левски и
по-малко – рождението му. Може би защото ние носим тази трагична вина, че не
сме го спасили. И както казва Христо Иванов – Големия :”Всички се скриха!” Има и
още една причина, която е свързана с безсмъртността – ние като християни
честваме повече Възкресението, по-малко – рождеството. Целият живот на
Левски повтаря живота, гибелта и безсмъртието на Исус Христос, което не е
случайно. А това е, защото не всеки може да възкръсне.
Фактът, че години наред говорим за Левски, четем за него, слушаме за него,
това значи, че той възкръсва във всеки човек, във всяко дете, във всяко
поколение.
Мисълта за Апостола дава самочувствие на народа, защото другото име на Васил
Левски е свободата, а най-скъпият хляб за народа е свободата.
Учудващо е, че се правят класации кой е най-големият ни държавник – Левски е
най-големият държавник! Той ни е завещал държава, която е храм на
съвършеното братство и равенство и на свободата лична, свободата гражданска,
свободата държавна. “Човешките права са свещени” е писал Левски преди 130
години, когато в Европа няма още република, когато трима монарси се съюзяват,
за да се борят срещу републиканските идеи, когато са разгромени героите на
Френската революция.
Той говори за човешки права в условията на робство. От идеите му за
устройството на “чиста и свята република” може да се сътвори една цяла
конституция за управление на държава, когато държава няма, а има само
робство.
За съжаление ние днес не живеем в държавата на Левски. В кабинетите на
нашите държавници е поставен портретът му – но зад гърба им, за да ги
подкрепя и пази, а не пред погледа им, защото е трудно да гледаш Левски. Той е
неудобен за всички политици, принадлежащи към всяка една партия.Защото ако
неговото верую е:”Ако спечеля – печели цял народ, ако загубя – губя само себе
си”, то веруюто на мнозина от управляващите днес е:”Да спечеля само аз и
колкото може повече!”
Защото той отрежда смърт за всеки, бил той войвода или обикновен човек,
предал на чужди интереси делото на българите;отрежда смърт на всеки касиер,
дръзнал да присвои от народните пари. Апостолът казва, че е тръгнал по своя
път, за да дава надежда на българите; нашите политици непрекъснато
обезнадеждават народа си. Иванчо хаджи Пенчович е винаги във властта. Такива
като него могат да подпишат смъртната присъда на Левски, а после да са сред
първите, които издигат идеята за изграждане на негов паметник. Затова не
разбираме неговия въпрос: ”Народе????”Когато го разгадаем,
тогава ще можем да отговорим. И още нещо: гарванът, който е кацнал наблизо до
бесилото, вече 134 години ни казва: Вие следвате моите правила, не следвате
идеите на Левски, а моите правила са правилата на Иванчо хаджи Пенчович...
Ако ние живеем в друга държава, не в държавата на Левски, живеем не по
неговите правила къде живее тогава Левски?
Единствената ни надежда е тази, че Левски живее в нас, във всеки един
българин!
The speech is published on this webpage based on the notes of the journalist Nenka
Minkova (Karlovska tribuna, Karlovo) who submitted the text to the International
Institute of Anthropology
© 2007 International Institute of Anthropology
© 2007 Karlovska tribuna
ЖИВЕЕ В НАС /THE HOPE ONLY REMAINS THAT LEVSKI LIVES IN US
/Из словото, произнесено в музей “В.Левски” в Карлово
на 17 февруари 2007 г. по случай 134 г. от обесването на Васил Левски/
Велислава ДЪРЕВА / Velislava Dureva
Карлово е свещеният български град,
в който e роден българският Христос.
Много са малко нациите, които могат да
кажат:”Ние имаме своя Христос!”
Аз не мога да си представя нашата история без титани като Левски и Ботев – ние
нямаме графове,благородници, ние имаме едно бесило, което е символът на
святото дело, символът на безсмъртието...
Впечатлява обаче фактът, че много повече честваме гибелта на Васил Левски и
по-малко – рождението му. Може би защото ние носим тази трагична вина, че не
сме го спасили. И както казва Христо Иванов – Големия :”Всички се скриха!” Има и
още една причина, която е свързана с безсмъртността – ние като християни
честваме повече Възкресението, по-малко – рождеството. Целият живот на
Левски повтаря живота, гибелта и безсмъртието на Исус Христос, което не е
случайно. А това е, защото не всеки може да възкръсне.
Фактът, че години наред говорим за Левски, четем за него, слушаме за него,
това значи, че той възкръсва във всеки човек, във всяко дете, във всяко
поколение.
Мисълта за Апостола дава самочувствие на народа, защото другото име на Васил
Левски е свободата, а най-скъпият хляб за народа е свободата.
Учудващо е, че се правят класации кой е най-големият ни държавник – Левски е
най-големият държавник! Той ни е завещал държава, която е храм на
съвършеното братство и равенство и на свободата лична, свободата гражданска,
свободата държавна. “Човешките права са свещени” е писал Левски преди 130
години, когато в Европа няма още република, когато трима монарси се съюзяват,
за да се борят срещу републиканските идеи, когато са разгромени героите на
Френската революция.
Той говори за човешки права в условията на робство. От идеите му за
устройството на “чиста и свята република” може да се сътвори една цяла
конституция за управление на държава, когато държава няма, а има само
робство.
За съжаление ние днес не живеем в държавата на Левски. В кабинетите на
нашите държавници е поставен портретът му – но зад гърба им, за да ги
подкрепя и пази, а не пред погледа им, защото е трудно да гледаш Левски. Той е
неудобен за всички политици, принадлежащи към всяка една партия.Защото ако
неговото верую е:”Ако спечеля – печели цял народ, ако загубя – губя само себе
си”, то веруюто на мнозина от управляващите днес е:”Да спечеля само аз и
колкото може повече!”
Защото той отрежда смърт за всеки, бил той войвода или обикновен човек,
предал на чужди интереси делото на българите;отрежда смърт на всеки касиер,
дръзнал да присвои от народните пари. Апостолът казва, че е тръгнал по своя
път, за да дава надежда на българите; нашите политици непрекъснато
обезнадеждават народа си. Иванчо хаджи Пенчович е винаги във властта. Такива
като него могат да подпишат смъртната присъда на Левски, а после да са сред
първите, които издигат идеята за изграждане на негов паметник. Затова не
разбираме неговия въпрос: ”Народе????”Когато го разгадаем,
тогава ще можем да отговорим. И още нещо: гарванът, който е кацнал наблизо до
бесилото, вече 134 години ни казва: Вие следвате моите правила, не следвате
идеите на Левски, а моите правила са правилата на Иванчо хаджи Пенчович...
Ако ние живеем в друга държава, не в държавата на Левски, живеем не по
неговите правила къде живее тогава Левски?
Единствената ни надежда е тази, че Левски живее в нас, във всеки един
българин!
The speech is published on this webpage based on the notes of the journalist Nenka
Minkova (Karlovska tribuna, Karlovo) who submitted the text to the International
Institute of Anthropology
© 2007 International Institute of Anthropology
© 2007 Karlovska tribuna
134 years of the hanging of
Vassil Levski (1837-1873)
Vassil Levski (1837-1873)