| 19 February 2008: 135 Years from the Death of Vassil Levski - the Bulgarian Most Popular National Hero |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ
ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня.
Плачи! Там близо край град
София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
© Христо Ботев
© Издателство LiterNet, 13. 03. 2003
===========================
==
Публикация В: Христо Ботев
"Съчинения в два тома", т. 1, С.,
1986
ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно
плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно
грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас,
майко,
е глас без помощ, глас във
пустиня.
Плачи! Там близо край град
София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
© Христо Ботев
© Издателство LiterNet, 13. 03. 2003
===========================
==
Публикация В: Христо Ботев
"Съчинения в два тома", т. 1, С.,
1986
January 26th, 2008
Updated Jan 30th, 2008
За кого е майка днес България?
По повод 135 години от обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш? …
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Христо Ботев
Наближава 19 февруари. И вече учениците в класните стаи вероятно рисуват обесването
на Васил Левски. А аз трябва да обясня на Даниела Атева от училище “Бачо Киро”, гр.
Летница, моя любимка от “Ние трябва да сме във времето”, защо нeйната рисунка не е
между представителните на конкурса. 19 февруари и темата за обесването не са шега.
И не са ежедневие.
Скъпи Даниела, твоята рисунка “Бесилото” не ни помага да бъдем във времето днес.
Днес не е необходимо да рискуваш животa си, за да се бориш за правда. Ние имаме като
цяло демократични закони, но нe винаги сe спазват. Някой може да приеме твоята
прекрасна картина дори като метафора-заплаха или подбуда към бунт. Ние, хората,
мислим метафорично. И затова дори не знаем какво точно щe искат да ни кажат нашите
държавници, когато застанат пред паметника на Васил Левски на 19 февруари. Те ще
говорят за безсмъртието на Левски, но всъщност могат да искат да кажат невинно и
друго нещо. Например: “Така е с всички, които се борят срещу държавната корупция – на
бесилото”. Ти не си искала да ни внушиш подобни нeща, нали? Имам ли право да мисля
по този начин? За съжаление, нашето ежедневие ми дава това право.
Затова си мисля, че децата вместо да рисуват обесването на Васил Левски, по-добре е
да нарисуват кокичета – букети и градини от кокичета, цветята на новия живот и на
надеждата – и като дар към Апостола и благодарност за неговото безсмъртно дело, и
като напомняне, че хората са като цветята – изискват грижа.
Така е Даниела. Днес героите са тези, които се борят за малките неща от живота. За
малките неща, които правят големия живот. Опасно време. Но кой знае? Ако рисуваме
повече кокичета и ако мислим и се борим повече за малките неща, може би утре ще
кажем това, което днес e само в сънищата ни и в молитвите ни към Апостола:
България трябва да бъде майка само на почтените. Ако искаш България да бъде майка
за теб – бъди просто почтен!
Д-р и. Лoлита Николова
Lolita Nikolova, PhD
International Institute of Anthropology
29 S State Street #206
Salt Lake City, Utah 84111
Tel: (801) 363 3123
e-mail: lnikolova@iianthropology.org
Updated Jan 30th, 2008
За кого е майка днес България?
По повод 135 години от обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш? …
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Христо Ботев
Наближава 19 февруари. И вече учениците в класните стаи вероятно рисуват обесването
на Васил Левски. А аз трябва да обясня на Даниела Атева от училище “Бачо Киро”, гр.
Летница, моя любимка от “Ние трябва да сме във времето”, защо нeйната рисунка не е
между представителните на конкурса. 19 февруари и темата за обесването не са шега.
И не са ежедневие.
Скъпи Даниела, твоята рисунка “Бесилото” не ни помага да бъдем във времето днес.
Днес не е необходимо да рискуваш животa си, за да се бориш за правда. Ние имаме като
цяло демократични закони, но нe винаги сe спазват. Някой може да приеме твоята
прекрасна картина дори като метафора-заплаха или подбуда към бунт. Ние, хората,
мислим метафорично. И затова дори не знаем какво точно щe искат да ни кажат нашите
държавници, когато застанат пред паметника на Васил Левски на 19 февруари. Те ще
говорят за безсмъртието на Левски, но всъщност могат да искат да кажат невинно и
друго нещо. Например: “Така е с всички, които се борят срещу държавната корупция – на
бесилото”. Ти не си искала да ни внушиш подобни нeща, нали? Имам ли право да мисля
по този начин? За съжаление, нашето ежедневие ми дава това право.
Затова си мисля, че децата вместо да рисуват обесването на Васил Левски, по-добре е
да нарисуват кокичета – букети и градини от кокичета, цветята на новия живот и на
надеждата – и като дар към Апостола и благодарност за неговото безсмъртно дело, и
като напомняне, че хората са като цветята – изискват грижа.
Така е Даниела. Днес героите са тези, които се борят за малките неща от живота. За
малките неща, които правят големия живот. Опасно време. Но кой знае? Ако рисуваме
повече кокичета и ако мислим и се борим повече за малките неща, може би утре ще
кажем това, което днес e само в сънищата ни и в молитвите ни към Апостола:
България трябва да бъде майка само на почтените. Ако искаш България да бъде майка
за теб – бъди просто почтен!
Д-р и. Лoлита Николова
Lolita Nikolova, PhD
International Institute of Anthropology
29 S State Street #206
Salt Lake City, Utah 84111
Tel: (801) 363 3123
e-mail: lnikolova@iianthropology.org
