170 години от рождението на Васил Левски
Vassil Levski's  170th Birth Anniversary   
Essays from the Media, Blogs and Forums
19 February 2007
18 July 2007
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007 г.
Карлово, България
In Bulgarian
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
We have to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness
Държавната наука. #23.
Скандалът “Батак”

Иван Канев
.
      Този скандал прилича на бомба, чийто фитил гори, свисти и хвърля искри в най-
взривоопасният регион на Европа. Ако избухне, тази заредена на етническа основа бомба ще
докара у нас същите кървави безумия и пожари, чиито пушеци се вият още в небето над  Косово и
Сърбия. По тази причина е много безотговорно, рисковано и опасно да се правят интриги и
задкулисни игри с теми и проекти на етническа основа.
Точно такива опасни игри и интриги са вплетени в скандала “Батак”. В случия скандала започва,
като един проект в зоната на науката, културата и изкуството.  Ръководителя на проекта,  д-р Улф
Брунбауер от Германия и неговата помошничка Мартина Балева искат от български учени и
институции съгласие и съдействие да се проведе в България една съвместна научна
конференция с изложба на картини, които са посветени на баташкото клане.  От българска
страна предложението е прието и се подготвя конференция, която е спряна внезапно и в
последният момент. Казните до тук факти се приемат в общи линии за достоверни от всички
страни в скандала.
Спорни, странни и разнопосочни са следните моменти, факти и събития, които играят в една или
друга степен  роля в появата на скандала и неговото раздухване и разпалване до големи
размери.

Манипулиране на проекта
Според директора на Института по фолклор при БАН, проф. Р. Попов манипулацията е
направена в Германия. Там авторите на проекта направили заявката за конференция в
България с един проект. След това те са измамили според професор Попов българските си
колеги и изготвили друг, втори проект, който бил различен от първият и неизгоден и неудобен за
българската страна. Това, изглежда е било и първата искра от която пламва огъня на недоверие,
спор и скандал по случия.

Манипулиране на конференцията
Според очевидци на събитията, тази манипулация е направена с участието и на БАН където
Института по фолклор е поел анагажимент пред учени от Германия да се проведе в България
конференция по картини от темата за “Баташкато калне”. Според осведомени в БАН източници,
съгласно процедурите в Академията, ръководството на БАН е одобрило конференцията и е дало
съгласие за нейната подготовка и провеждане. Подготовката върви в пълна пара. Направени са
програма. Поканени са лектори. Определени са и зали за изложбата и конференцията.
В един момет внезапно и ненадейно някой манипулира и спира конференцията еднострано и
без да извести, нито посолството на Германия в България, нито учените от Германия. Те
пристигат в БАН и там са изненадани със скандал. Така, замислената като академично и
културно мероприятие конференция се превръща в мощен и неочакван скандал.   

Липсата на информация
Дни наред се водят спорове и дискусии по научини проекти, който не са публикувани никъде и не
са четени от никой, освен от шепа началници от БАН и вероятно и от Министерството на
културата.  Те обаче не казват, къде могат да се видят и прочетат тези проекти и което е по-
важно, къде може да се види хванатата от тях измама от страна на немските учени. Ако, има
такава измама защо те не я публикуват, като съпоставят текстове от първият и вторият проект?
Защо тези проекти ги няма в интренет, след като по тях се водят дни наред спорове? Защо не са
публикувани в пресата? Създаденото около проекта информационо затъмнение наля масло в
спора и го разпали.

Наличие на дезинформация.
Дезинформацията се появи под формата на разнопосочни и противоречиви данни и факти.
Например.
В становище публикувано в БТА от ръководството на Института по фолклор на БАН има
информация, която показва, че института е дал съгласие пред немските учени и е поел
ангажимент пред тях в България да се проведе конференция и изложба на картини. Противно на
тази информация ръководството на БАН дава изявления, в които се казва, че БАН не е поемал
никакви ангажименти по проекта и не носи никаква отговорност по скандала.
      В друга комбинация в пресата и в научните среди се развиват две противопложни тези. В
едната от тях се казва,  че авторите на проекта са злонамерени и отричат наличието на
баташкото клане. В отговор на това обвинение авторите на проекта изпращат от Германия
отворено писмо, което е публикувано от вестниците в България.  В това писмо те  декларират, че
проекта не отрича трагичните събития, случили се в Батак през 1876 година.   
      Тези потоци от противоречива информация са поредната доза от масло, което се налива в
огъня на скандала.

Политизация
      Чрез нея заченатата в чисто научен план конференция е усукана и политизирана преди още
тя да е била проведена и преди учените и специалистите да са имали възможност да чуят и
видят за какво точно става въпрос и да изкажат своето професионално мнение.  
По тази причина вместо от специалистите мнение по проекта и конференцията излиза на
интернет страницата на Президентството.
Политизирането на научен проект и конференция преди те да са проведени и гледани от
специалисти предполага наличието на цензура, а това е изключително неблагоприятен
показател за морала, мирогледа и манталитета не само за лидерите в политиката, но и за
лидерите в науката.
Съмнението за политически мотивирана цензура е поредната порция масло в огъня на
скандала.

Квалификация
      Това е едно от най-невероятните и най-пикантните места  в скандала. То връща българската
наука назад във времето, когато наши велможи се пъчеха и надуваха пред света и критикуваха
науката в западна Европа и Америка и я наричаха “Лъжинаука от капиталистически и
империалистически тип”. В тази категория бяха поставени генетиката, кибернетиката, квантовата
механика и други научни специалности, по които световната наука бе отишла теоритично,
методично и технологично на космически години пред нас.
      Сеага същите смешни, жалки и неумстни квалификации и същите термини  “лъжинаука” се
отправят и днес по адрес на отхвърленият от Германия проект. За срам и позор на българската
наука тези квалификации излизат от кабината на високопоставени в БАН начлници. Само, че
сега годината не е 1947, а 2007 и България не е отвъд желязната решетка, а вътре в Евросъюза.  
      Тези квалификации наливат поредната доза от масло в скандала.

Погазени академични свободи
      Спряната в България конференция без да се уведомят учените от Германия, по чиито проект
и искане е била органзиирана конференцията е некоректен акт, който граничи с погазване на
академичните свободи. В този смисъл  учени от университета излязоха с декларация, в която
спряната конференция се разглежда, като жертва на погазени академични свободи.
       В БАН учените мълчат. Тяхното мълчание става повод за дебати, защото в близкото минало
БАН е бил известен, като защитника на академичните свободи в страната. Коментират се случаи,
в които уволнени по политически причини от университета учени (Леон Митрани и Петър Райчев)
са били приети на работа в БАН.
Поляризираната тема за академичните свободи донесе и наля поредната доза от масло в огъня
на скандала.

Некомпетентно управление в науката
Ако, главата на българската наука бе на мястото си и имаше необходимите професионални
знания и умения, скандала“Батак” щеше да бъде овладян и преодолян, така лесно и
безпроблемно, както бе преодолян в САЩ един друг, далеч по-голям проблем и скандал, който е
свързан с отричане на Холокост и на геноцида срещу евреите през втората световна война.  По
повод на този скандал на 13 март 2007 година написах постинг с номер 1720 под заглавие
“Свобода на словото”. За тези, които не са чели постинга ще кажа, че проблема в САЩ бе решен
с личното участие на главата на наукта, професор Bienen. Накратко скандала с Холокост се разви
и реши в САЩ така:
В авторитетният и международно известен Northwestern University в Чикаго един аssociate
рrofessor, Arthur Butz написал и разпространил чрез интернет писмо, с което той отрича
наличието на Холокост, и застава идейно зад президента на Иран, Ахмадинажад. С това писмо
той създава проблеми на университета по различни линии-професионална, финансова, морална
и политическа. Професионално, проблемите произтичат от това, че в университета има фонд и
фондация за изучаване на Холокост, и събраните там научни данни и факти показват картина,
която е различна от тезата на Butz. Финансово, проблемите произтичат от това, че спонсорите и
дарителите на университета са възмутени от публикуваните неверни сведения и заплашват да
спрат спонсорирането и финансирането. Сред тях има и евреии и потомци на емигранти, които
са засегнати от Холокост. По политическа линия, проблемите идват от федералните и щатските
власти, които притискат университета да се оправи със служителят си, чиито възгледи са в пълна
противополжност на официалната политика на правителството и на държавата спрямо
президента на Иран. При това положение на нещата сканадала е стоварен върху главата на
президента на университета, професор Bienen. Той има два възможни пътя за решение.
      *Да наложи цензура върху написаното от неговият служител и да го изолира, като го уволни и
изхвърли от университета. Тази теза му се внушава и от всички от които зависи съдбата на
университета- федерални и щатски власти, спонсори и някои членове на Борда на регентите.
      *Да даде на провинилият се учен онази свободата на словото, което е гарантирана в САЩ от
два важни документа-Декларацията за независимуст и Бил ъв райтс и въз основа на тях проведе
научна конференция,  на която казаните от Butz неверни и зловредни тези да бъдат анализирани
публично от специалисти по темата и използвани като инструмен за тяхното  собствено
разобличаване и елиминиране в една толерантна и академична атмосфера. В подкрепа на тази
идея застават елитни професионални учени.
      Главата на науката, професор Bienen трагва по вторият път- на открита, свободна и
нецензурирана академична дискусия. В нея идеите на A. Butz са опровергани от специалистите и
направени токлова смешни и жалки, че пресата и общественото мнение ги отмина, а скандала
заглъхва вътре в пределите на университета без да е имал възможност да се разпространи и да
обхавне и други органи и организации.
У нас скандала “Батак”е много сходен на скандала за Холокост в САЩ и би трябвало да бъде
решен по същият академичен начин вътре в пределите на една научна конференция.
За голямо съжаление това не стана у нас защото: Главата на науката се скри и не пое никаква
лична роля и отговотност по конференцията и скандала. Скриха се и министъра на културата и
неговите чиновници, които са били информирани за проекта още на 15 януари. Тези които не се
скриха, тръгнаха да решават проблема сами (или под нечии диктат?) по болшевишко-
тоталитарната система-чрез политизиране, цензуриране, изолация, смешна квалификация,
дезинформация, информациони затъмнения и спиране на научна конференция без съгласуване
и без предизвестие на учените от чужбина, по чиито идеи и теми, а вероятно и пари се прави
конференцията.
Взети заедно описаните по-горе грешки и събития пренесоха скандала от храма на науката в
масмедиите и там той пламна с пълна сила и плъзна по цялата държава, че и извън нея. Всичко
това можеше да бъде избягнато, ако българската наука имаше за глава мъдра и професионално
зряла личност, като тази  в Университета в Чикаго.