170 години от рождението на Васил Левски
Vassil Levski's  170th Birth Anniversary   
Essays from the Media, Blogs and Forums
19 February 2007
18 July 2007
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007 г.
Карлово, България
In Bulgarian
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
We have to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness
В Тракия ли започва европейската цивилизация?
Лолита Николова
Lolita Nikolova
По повод на публикувания aлбум “Култура и изкуство на Праисторическа Тракия” от Васил
Николов  и есето на Ивайло Дичев “Удивлението ми от българската историческа гилдия премина
още една граница”

източноевропейска държава ? BG Science Forum продължава да дискутира социалната истерия
източноевропейска държава ? BG Science Forum продължава да дискутира социалната истерия
около недостатъчно аргументирана теза за Баташкото клане, която бе използванa от
филантропи и политизирани представители на казионна академичност у нас за разпалване на
страсти с неясни последици. Но тъй като дори и Ивайло Дичев e научил, че в българските земи са
страсти с неясни последици. Но тъй като дори и Ивайло Дичев e научил, че в българските земи са
живели първите европейци, не мога да не отделя време за няколко бележки по повод
новоизлязлия албум “Култура и изкуство на Праисторическа Тракия”, автор на който не е
фотограф, а археологът Васил Николов.
фотограф, а археологът Васил Николов.

  Подобно издание изглежда напълно необходимо на книжарските рафтове, тъй като дoсега
луксозните издания за най-ранните култури в българските земи обикновено се печатаха в
чужбиха във връзка с изложбите на праисторически  представителни находки и  тракийските
съкровища и бяха по-малко достъпни на интересуващите се в България. Ограничаването обаче, с
Горнотракийската низина е необяснимо, тъй като разкопките през последните десетилетия
доказаха например, че най-ранните керамични селища, с които се свързва началото на неолита,
възникват не в Горнотракийската низина, а в европейска Турция, Югозападна България и
Долнодунавския басейн. Касае се за първия керамичен хоризонт от края на седмо хил.пр.н.е., за
който няма данни засега от Горнотракийската низина. Дори и да се открият такива, те
представляват само един от компонентите на обща балканска културна общност, която се
развива с редица етнографски особености в началото на шесто хилядолетие пр.н.е., но със
сходни кулминационни моменти.
Следователно, археологията опровергава, че  Горнотракийската низина има приоритет по
отношение на началото на неолитните култури в Европа, както и че е с най-развита култура през
ранния неолит. С други думи, Летера (известнa като издание главно за образователна
литература) е публикувала несъстоятелна теза, a именно, че в праисторическа Тракия възниква
и се развива първата европейска цивилизация, тъй като единствените данни за най-ранния
неолит са от Европейска Турция, но те са едновременни с данните от редица други райони на
Балканите. Това е обаче, тезата, с която официално се рекламира новоизлязлия албум .
Необходимо е да се подчертае в случая, че балканските данни са също неотделими от
анатолийската неолитна култура , поради което в научната литератира за праисторията
предпочитаме термина Евразия, a Европа е част от евразийската културна система, в която
Балканите свързват двата континента през цялата праистория. Цивилизованата продуктивност
на балканското праисторическо население всъщност представлява всеобщ научен интерес на
археолози, антрополози, социолози и дори политолози, тъй като тя контрастира на по-късната
известна балканизация. Балканското праисторическо население достига го върховете на
цивилизовата култура благодарение на социалната стратегия на aктивни взаимодействия
помежду си и с общностите от различни посоки, а не чрез демонстриране и репродуциране на
концепции за регионална уникалност, приоритет или господство, които биха го поставило най-
вероятно в социална изолация и които може би се появяват към края на медната епоха.
Самата теза за търсене на начало на съвременната европейска цивилизация в
раннонеолитните култури е ограничена. Тя се основава на факта, че неолитните цивилизации са
тези, които откриват основите на нашия съвременен живот – произвеждащата икономика;
къщите, в които живеем; основни форми на съдове за готвене, сервиране и консумираме на
нашата храна; първия траен материал – керамиката, която и днес е любим материал в нашите
домакинства; силното въздействие на изкуството и естетизираната материална култура в нашето
ежедневие и др. Неолитното общество (краят на седмо  - шесто хил.пр.н.е.) е било организирано,
подобно на съвременното, като система от домакинства (съдейки по къщите), които са
представяли елементарни социални единици на организация на обществото. To утвърждава
погребалните ритуали (макар и трудно документируеми за най-ранния етап) и развива
изключително богата материална култура като най-активна символична система на комуникации.
С други думи, неолитните култури, започвайки в Cредния изток и постепенно разпространявайки
се на запад и северозапад към Балканите, носят в себе си базисни първични конструктивни
елементи на съвременното общество,  в което Европа е само един от регионите, а редица
области на Балканите ги усвояват първи в Европа от Анатолия (в резултат на миграция на
население, но и чрез степенно възприемане на иновациите от балканското население с
присвояваща икономика).
Когато обаче, изследваме корените на съвременната цивилизация и особено на европейската
цивилизация, иновационните технологичните компоненти на уседналите общества са само един
от репродуцираните елементи на човешката култура, която започна в различни райони на земята
стотици хиляди и дори повече от милион години пр.н.е. За разлика от миналото, съвременните
изследвания показват също, че може би ролята на подвижните общества с присвоявaщa
икономика от палеолита и мезолита на Балканите е била съществена и следователно
неолитните култура са равностоен синтез от по-ранния културен субстрат (обществата с
произвеждаща икономика) и взаимодействие с Анатолия. А що се отнася до палеолита, с който
се свързва началото на човешката култура, засега отново най-ранните данни от българските
земи са извън Горнотракийската низина, които обаче, са между най-ранните в Европа
(Козарника).
В случая с най-ранните цивилизации, не някаква уникалност на населението от българските
земи, а мястото на Балканите като най-близък партньор на огнищата на древните цивилизации
оказва решаващо значение. Но има и моменти в развитието на българските праисторически
култури със световни открития – например oсъзнаването на  ролята на златото като природен
продукт, който може да се използва изключително активно в развитието и утвърждаването на
социалната стратификация. Кулминацията е Варненският некропол от късната медна епоха, но
новите разкопки на селищната могила Хотница в басейна на р. Янтра показват, че златото се
превръща в технологична индустрия за местното население и следователно няма съмнение, че
най-вероятно се касае за откритие, а не за възприета иновация.
Връщайки се към проблема за “възникването и развитието на първата европейска култура в
Тракия”, може да се заключи, чe дори постановката на подобен проблем би трябвало да се
отнесе към митовете в съвременното общество и към псевдонаука, появата на която в луксозно
издание на издателство  с преобладаваща образователна литература има единственото
обяснение, че в момента в света е масово явление да се публикуват книги не според техните
текстови и научни достойнства, а според възможността на авторите да имат достъп до
съответните институции, които финансират книгоиздателствата.  
В заключение щe се върна към есето на Ивайло Дичев:
“Българската история се превръща - за жалост трябва да кажа: отново - в един вид примитивна
религия, където няма институции, а приятели и врагове, няма аргументи, а окайване на
собственото страдание и омраза към враговете. В този процес елитите не само не просвещават
народа си, а го насъскват срещу всички онези, които застрашават националния им монопол.”
“Култура и изкуство на праисторическа Тракия” явно показва и друга страна на днешната наша
реалност: как съвременното научно познание може да се примитизира и деформира и  след
това да се инкорпорира в албум с макар и ограничена образователна цел. В същото време да се
надяваме, че се касае за траен интерес на Летера към праисторията на България и в бъдеще ще
се появят албуми и за други микрорегиони в българските земи или за отделни праисторически
обекти, в които има ценни открития, заслужаващи широк обществен интерес. Популяризирането
на праисторията е една възможност и за засилване на респект у всеки към археологическото
наследство, който е единственото сигурно и трайно побеждаващо оръжие срещу иманярството.
Праисторията е и най-дългия период в развитието на човешката история, в който могат да се
открият корените на почти всички наши социални практики. Тяхното всестранно изучаване ни
дава възможност и за скениране на съвременното общество с културните очила на познавача,
който би помогнал и за хуманизиране на нашата глобализираща се действителност.  


Д-и и. Лолита Николова
Lolita Nikolova, PhD
http://www.iianthropology.org