170 години от рождението на Васил Левски Vassil Levski's 170th Birth Anniversary |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| International Essay-Contest |
18 July 2007
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007
Кaрлово,
България
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007
Кaрлово,
България
| In Bulgarian Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас We have to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness |
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
Времето ражда своите герои. Неумолимият ход на времето е подсказал на Левски, че човек
трябва да бъде „ в него”, за да проникне и то „ в нас”. Към тази истина Левски се придържа през
целия си живот на революционер, защото тя е изстрадана от него, защото тя сверява мислите и
стъпките му с пулса на времето, с най-неотложните потребности и задачи на националната
революция.
Въплъщение на най-доброто у своя народ, на най-възвишеното в неговите копнения, Левски
говори онова, което хората искат да слушат и им дава отговора на времето.”Времето нас обръща
и ние него обръщаме”- пише той на Панайот Хитов със съзнанието за пълна принадлежност към
историята.
Спокоен, фантастично смел, с весел нрав и жажда за живот, той винаги е знаел кога да избяга,
къде да се появи и да остане неуловим за османската полиция.
Сега, когато честваме 170 години от раждането на Васил Левски, ние се връщаме към него.
Левски, рожба на своето време, отхвърля четническата тактика, „необходимост в миналото, но
пречка в настоящето. ” У него се ражда мисълта за истинска революция, в която да вземе
участие целлият български народ. Чрез своите три обиколки из страната, той натрупва
впечатления и достига до мисълта, че революцията трябва да се осъществи „ от вътре” в
страната, от самия поробен народ. Той призовава към „свята и чиста република”. А това е
повикът на времето, защото не съществуват „мирни варианти” за постигане на освобождението.
Трибун на революцията, Левски е „навсякъде и никъде”- организира подготовката на
въстанието. Създава революционни окръзи. Над двеста комитета основава Левски, а турците го
наричат „Джин Гиби”/крилат дух на нощта/.
Заловен, окован във вериги, Левски е обречен. Той, който казва, че „ в Българско не ще има цар,
а „ народно управление” и секиму своето”, поема цялата отговорност върху себе си, за да спаси
организацията и хората. Постига го по един достоен за него начин, с гордо и мъжествено
поведение.
На 18 февруари 1873г. Левски „ увисва със страшна сила „ на въжето. Той разбра най-точно
потребностите на конкретния исторически момент.”Ние сме във времето и то е в нас”. Левски бе
усетил оня силен нов пулс на времето, който съвпада с неговия собствен вътрешен ритъм.”Ние
сме жадни да видим Отечеството свободно …”-казва Левски .”Аз съм се обещал на отечеството
си жертва за освобождението му…”
Какво силно желание да види България свободна! Каква искрена, дълбока любов към своя
народ и неговата съдба!
Подчинил целия си живот на бъдещето на България, пронизан от вярата в нейните добри
бъднини, Левски дълбоко вярва в градивните сили на българския народ, в добродетелите и
качествата на българина. Той иска да види през мрака на робската тъма своя съотечественик
гражданин на света, достоен за най-светлите духовни идеали на времето.
И сега, когато ние влизаме в Европейския съюз, сме горди, че постигнахме всичко онова, за
което той бе мечтал. И макар че има още много , което да желаем, ние сме горди от
постигнатото. Ние сме в нашето време. А то ни призовава да работим, да се стремим към по-
големи успехи. Защото времето не може да спре. То изисква нови технически постижения, нови
висоти във всяка област на живота – в медицината, техниката, астрономията.
България има своите откриватели в много области на живота, а сега, когато пред нас няма
граници и имаме възможност да ползваме постиженията на научната мисъл в целия свят, за нас
няма да има предели. Така както Левски вярвяше в силите и възможностите на своя народ, ние
трябва да повярваме в своите сили и възможности и да не ни спират никакви пречки и спънки по
пътя ни към нови откривателства и успехи.
Антон Тодоров
ученик 11”а” клас
ПГИМ „Йордан Захариев”
гр. Кюстендил
Времето ражда своите герои. Неумолимият ход на времето е подсказал на Левски, че човек
трябва да бъде „ в него”, за да проникне и то „ в нас”. Към тази истина Левски се придържа през
целия си живот на революционер, защото тя е изстрадана от него, защото тя сверява мислите и
стъпките му с пулса на времето, с най-неотложните потребности и задачи на националната
революция.
Въплъщение на най-доброто у своя народ, на най-възвишеното в неговите копнения, Левски
говори онова, което хората искат да слушат и им дава отговора на времето.”Времето нас обръща
и ние него обръщаме”- пише той на Панайот Хитов със съзнанието за пълна принадлежност към
историята.
Спокоен, фантастично смел, с весел нрав и жажда за живот, той винаги е знаел кога да избяга,
къде да се появи и да остане неуловим за османската полиция.
Сега, когато честваме 170 години от раждането на Васил Левски, ние се връщаме към него.
Левски, рожба на своето време, отхвърля четническата тактика, „необходимост в миналото, но
пречка в настоящето. ” У него се ражда мисълта за истинска революция, в която да вземе
участие целлият български народ. Чрез своите три обиколки из страната, той натрупва
впечатления и достига до мисълта, че революцията трябва да се осъществи „ от вътре” в
страната, от самия поробен народ. Той призовава към „свята и чиста република”. А това е
повикът на времето, защото не съществуват „мирни варианти” за постигане на освобождението.
Трибун на революцията, Левски е „навсякъде и никъде”- организира подготовката на
въстанието. Създава революционни окръзи. Над двеста комитета основава Левски, а турците го
наричат „Джин Гиби”/крилат дух на нощта/.
Заловен, окован във вериги, Левски е обречен. Той, който казва, че „ в Българско не ще има цар,
а „ народно управление” и секиму своето”, поема цялата отговорност върху себе си, за да спаси
организацията и хората. Постига го по един достоен за него начин, с гордо и мъжествено
поведение.
На 18 февруари 1873г. Левски „ увисва със страшна сила „ на въжето. Той разбра най-точно
потребностите на конкретния исторически момент.”Ние сме във времето и то е в нас”. Левски бе
усетил оня силен нов пулс на времето, който съвпада с неговия собствен вътрешен ритъм.”Ние
сме жадни да видим Отечеството свободно …”-казва Левски .”Аз съм се обещал на отечеството
си жертва за освобождението му…”
Какво силно желание да види България свободна! Каква искрена, дълбока любов към своя
народ и неговата съдба!
Подчинил целия си живот на бъдещето на България, пронизан от вярата в нейните добри
бъднини, Левски дълбоко вярва в градивните сили на българския народ, в добродетелите и
качествата на българина. Той иска да види през мрака на робската тъма своя съотечественик
гражданин на света, достоен за най-светлите духовни идеали на времето.
И сега, когато ние влизаме в Европейския съюз, сме горди, че постигнахме всичко онова, за
което той бе мечтал. И макар че има още много , което да желаем, ние сме горди от
постигнатото. Ние сме в нашето време. А то ни призовава да работим, да се стремим към по-
големи успехи. Защото времето не може да спре. То изисква нови технически постижения, нови
висоти във всяка област на живота – в медицината, техниката, астрономията.
България има своите откриватели в много области на живота, а сега, когато пред нас няма
граници и имаме възможност да ползваме постиженията на научната мисъл в целия свят, за нас
няма да има предели. Така както Левски вярвяше в силите и възможностите на своя народ, ние
трябва да повярваме в своите сили и възможности и да не ни спират никакви пречки и спънки по
пътя ни към нови откривателства и успехи.
Антон Тодоров
ученик 11”а” клас
ПГИМ „Йордан Захариев”
гр. Кюстендил
| Антон Тодоров, Кюстендил Anton Todorov, Kyustendil, Bulgaria |