170 години от рождението на Васил Левски Vassil Levski's 170th Birth Anniversary |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| International Essay-Contest |
19 February 2007
18 July 2007
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007
Кaрлово,
България
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007
Кaрлово,
България
| In Bulgarian Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас We have to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness |
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
Живеем във века на информацията, с малко повече старание можем да научим
всичко което ни интересува, или поне различни интерпретации и мнения относно
него. Но как да проумеем времето? Нали то не е възможно познаваемо за сетивата
ни както пространството.
Преместване в пространството е задължително и преместване във времето, но
обратното не е валидно. Т.е човешкото съзнание не е в състояние да разбере
съществуване на нещо извън времето.
Хората расъждават по темата “Къкво всъщност е времето” още от зараждането
на човешката цивилизация, и това личи както от оставените от тях календари за
измерването му, така и от запазените творби на древните автори и философи.
Към днешния момент нещата не са се променили особено. Не, че няма нови и
много по-прецизни уреди за измерване на астрономическото време – има разбира
се. Но точно и неоспоримо определение на понятието “време” за сега няма.
В крайна сметка със сигурност знаем, че времето се движи, знаем че съществува
историята – спомен от изминалото време, знаем също, че настоящият момент,
както винаги се е случвало също ще се превърне в минало. Но къкво следва от тези
знания?
“По скоро не”. А може би, вглъбени в бурното си всекидневие не отдаваме света
кокло нас.
света кокло нас.
Ярък пример за нас българите, за това как е възможно ние да сме във времето, и
то да бъде в нас е личността на Васил Левски.
Необяснимо, поне за мен е, как образът на тази велика личност изпъква сред
останалите велики българи, проявили искрена всеотдайност към родината си.
И как във времето не се появи един нравствен недостатък, едно доказано
действие на Дякона което да е в разрез с убежденията му относно “Чиста и свята
република” и нуждата от промяна. Разбира се съществуват опити за помрачаване
на светлия му образ в българската историческа памет. Но самият факт, че те са
мигновено отхвърляни от цялото общество, говори много...
Още от най – ранна възраст всеки от нас знае, кой е Левски, къде е роден, какъво е
делото му за българите, какъв е героичния край на живота му.
Въпреки краткостта на живота си Васил Левски успя да остави незаличима следа в
историята, а заедно с това и във времето. Той не търсеше слава и лични облаги,
нито веднъж не се възгордя и не се стресна от трудностите. Той не губеше
времето си и неодобряваше хората които го правят, той обичаше природата,
пееше песни, ценеше приятелството. Левски беше смирен, но и силен. Той
работеше усърдно и сърдечно за доброто на народа си, и не го предаде дори за да
спаси живота си – защо ли? – защото го обичаше.
И народа отговори с любов. Вече 134 години на 19 февруари на локално и
национално ниво ние българите масово отдаваме почит пред Великата личност на
Апостола. И правим това не от престорен патриотизъм, а от уважение,
признателност и ицкрена любов.
Ето това означава да бъдеш във времето и времето да бъде в теб, да
продължаваш да живееш в сърцето на народа си, много след физическата си
смърт.
Десислава Стоичкова; 20г.
студенткa, СУ “Св. Кл. Охридски”,
специалност История
E-mail: desi_681@mail.bg
Живеем във века на информацията, с малко повече старание можем да научим
всичко което ни интересува, или поне различни интерпретации и мнения относно
него. Но как да проумеем времето? Нали то не е възможно познаваемо за сетивата
ни както пространството.
Преместване в пространството е задължително и преместване във времето, но
обратното не е валидно. Т.е човешкото съзнание не е в състояние да разбере
съществуване на нещо извън времето.
Хората расъждават по темата “Къкво всъщност е времето” още от зараждането
на човешката цивилизация, и това личи както от оставените от тях календари за
измерването му, така и от запазените творби на древните автори и философи.
Към днешния момент нещата не са се променили особено. Не, че няма нови и
много по-прецизни уреди за измерване на астрономическото време – има разбира
се. Но точно и неоспоримо определение на понятието “време” за сега няма.
В крайна сметка със сигурност знаем, че времето се движи, знаем че съществува
историята – спомен от изминалото време, знаем също, че настоящият момент,
както винаги се е случвало също ще се превърне в минало. Но къкво следва от тези
знания?
“По скоро не”. А може би, вглъбени в бурното си всекидневие не отдаваме света
кокло нас.
света кокло нас.
Ярък пример за нас българите, за това как е възможно ние да сме във времето, и
то да бъде в нас е личността на Васил Левски.
Необяснимо, поне за мен е, как образът на тази велика личност изпъква сред
останалите велики българи, проявили искрена всеотдайност към родината си.
И как във времето не се появи един нравствен недостатък, едно доказано
действие на Дякона което да е в разрез с убежденията му относно “Чиста и свята
република” и нуждата от промяна. Разбира се съществуват опити за помрачаване
на светлия му образ в българската историческа памет. Но самият факт, че те са
мигновено отхвърляни от цялото общество, говори много...
Още от най – ранна възраст всеки от нас знае, кой е Левски, къде е роден, какъво е
делото му за българите, какъв е героичния край на живота му.
Въпреки краткостта на живота си Васил Левски успя да остави незаличима следа в
историята, а заедно с това и във времето. Той не търсеше слава и лични облаги,
нито веднъж не се възгордя и не се стресна от трудностите. Той не губеше
времето си и неодобряваше хората които го правят, той обичаше природата,
пееше песни, ценеше приятелството. Левски беше смирен, но и силен. Той
работеше усърдно и сърдечно за доброто на народа си, и не го предаде дори за да
спаси живота си – защо ли? – защото го обичаше.
И народа отговори с любов. Вече 134 години на 19 февруари на локално и
национално ниво ние българите масово отдаваме почит пред Великата личност на
Апостола. И правим това не от престорен патриотизъм, а от уважение,
признателност и ицкрена любов.
Ето това означава да бъдеш във времето и времето да бъде в теб, да
продължаваш да живееш в сърцето на народа си, много след физическата си
смърт.
Десислава Стоичкова; 20г.
студенткa, СУ “Св. Кл. Охридски”,
специалност История
E-mail: desi_681@mail.bg
| Десислава Стоичкова, София Desislava Stoichkova, Sofia, Bulgaria |