170 години от рождението на Васил Левски
Vassil Levski's 170th Birth Anniversary
|
International Essay-Contest
|
19 February 2007
18 July 2007
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007
Кaрлово,
България
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
We have to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness
|
Стела Минкова Гатева, Национална Априловска гимназия, гр. Габрово. Контакт-aдрес: гр.
Габрово 5300, бул. “Могильов” № 39, тел. 066/862039
Stela Minkova Gateva, National Aprilov High School, Gabrovo, Bulgaria
denchy@mail.bg
Беше късен следобед. Седнах замислена, взех един бял лист и си казах: “Трябва да пиша за
Левски”. Стори ми се толкова лесно – просто взимам химикалката, извиквам в съзнанието си
всички представи и знания, които имам за него, събирам цялото си въображение и започвам да
пиша. Продължително време се взирах в белия лист хартия и имах странното усещане, че
залязващото слънце ме гледа през прозореца и ми се подиграва. Последните му лъчи започнаха
да си играят с малкото написани думи, самотно сгушени в ъгъла на непокътнатия лист:
“Апостолът на свободата – това е...”
Никога не се бях замисляла колко е трудно да се пише за Левски, защото той е не просто
герой, революционер, Апостол на свободата, той не е просто име, човек, мечтател, безжизнено
тяло, висящо на бесилката или портрет на стената. Той не е част от миналота на България,
защото е в нашето настояще и бъдеще. Пред този свещен идеал времето беше безсилно, то не
можеше да заличи стореното от Левски. Той винаги е бил първи, дори и в това да победи
времето, надживявайки смъртта. Самият той казва веднъж: “Времето е в нас и ние сме във
времето.”
В днешно време всеки от нас възприема Левски по свой уникален начин и именно затова
Апостолът на свободата, борецът за “чиста и свята република” не може да бъде еднозначно
определен. Той трябва да се почувства с душата, човек трябва да го носи в сърцето си, защото
само така Левски ще остане във времето, а по този начин и в самите нас.
“Аз съм посветил себе си на отечеството; да му служа до смърт и да работя по народната воля” -
пише той в едно свое писмо. Очевидно, още преди да постъпи в легията, Дяконът намира
смисъла и ролята на своя живот в беззаветната преданост, във всеотдайната обреченост на
народа и на неговото освободително дело. Борбата за народна свобода е негова висша цел,
смисъл и съдържание на живота му. Левски е прозрял не само насоката на освободителната
борба, но и пътя на своята бъдеща дейност. Той полага върховни усилия да възпита, организира
и въоръжи народа за решителната борба. Левски съзнава, че задачата, с която иска да се
заеме, е тежка и отговорна, но, ако сполучи, ще спечели за целия народ, ако пък не успее, ще
погуби само себе си.
В цялата си извънредно богата дейност, която протича при най-сложни и тежки обстоятелства,
Левски се разкрива като велик организатор и вожд на националната революция. Той ще остане
във времето с дълбокия си реализъм, с проницателността си, с изключителното си съзнание за
дълг и отговорност пред своя народ. Левски не изневерява на себе си и на своя дълг до сетния
си час, когато при крайно тежки обстоятелства е изправен пред турския съд, а след това на
бесилката. В този ден дълбока скръб сковала сърцата на българите. В този ден Родината
оплаквала смъртта на най-великия си син.
Според мен любовта към народа е единственото чувство, което вълнува неговото сърце и
главната причина, която възпламенява волята му за подвиг. Пред любовта към народа – според
Апостола на свободата – трябва да се смири “и най-малката гордост”, Левски гори само от едно
желание – да види отечеството си свободно. Аз смятам, че такъв човек заслужава дълбок поклон
пред делото и същността му. Неговата жертвена готовност е всеотдайна и безгранична. “Аз съм
се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв” -
заявява големият революционер. Три основни двигателя вдъхновяват мисълта и ръководят
дейността на Апостола: любов към народа, култ към свободата и дълбока вяра в бъдещето.
Васил Левски остава във времето и с невероятната си мисъл и воля. У него няма колебание,
няма раздвоение, няма връщане назад. Вдъхновен от безгранична обич към България и от
желанието си да види отечеството си свободно, той работи с ненадмината прозорливост и с
неизчерпаема воля за борба и подвиг. Неговото безстрашие, скромността му, нравствената му
чистота и величието на подвига и жертвата му превърнаха неговото дело в легенда. Неговото име
е символ на народното съзнание, а самият той е останал като един от най-съвършените
изразители на българския дух. Идеите, делото, легендарния живот на Левски са велик пример
за българите. Великото му дело и светлият пример на неговия живот ще останат завинаги във
времето и ще изпълват поколенията с най-дълбока обич и признателност.
Сега вече белият лист бе запълнен, но не с думи, а с едно безкрайно синьо море, развълнувано
от буря; море без светлини, без кораби, без брегове, само сред бушуващата буря.
СТЕЛА МИНКОВА ГАТЕВА
STELA MINKOVA GATEVA
|