Проф. Лазаров ни призовава към дискусия на номинираните за член-кореспонденти и
академици към БАН. Проблемът е в отсъствието на публикувани мотивации и ясни
критерии, но в същото време проф. Лазаров е прав – дискусия. Демокрацията е крехка,
но чиста, когато се използват нейните конструиращи методи. И номинациите са само
една малка част от нашата социална действителност, без влизането в която едва ли
можем да ги осмислим.
Без съмнение хитът е проф. Румен Скорчев, който ние естествено веднага прегърнахме
в обятиятията си и вече е дори фаворит на Международния институт по антропология.
Искам да вярвам, че и ст.н.с. Рашо Рашев е достойно избран, а не само защото е
директор. Моят личен контакт със ст.н.с. Рашо Рашев разкрива пред мен един
изключително коректен служител на БАН.
Meжду номинираните е и праисторичката чл.-кор. Хенриета Тодорова. Праистория -
чудесно! Днес праисторията е една от най-важните научни области, тъй като съзнаваме,
че можем да научим повече дори за нас самите, изучавайки как хората са създавали
основите на съвременната цивилизация. Но за съжаление, Х. Тодорова е едно
изключение в науката, което не е представител на съвременните положителни
тенденции на археологическата наука, свързана с извличане на максимална
информация от минимално проучвани площи и публикуване на археологическите извори
въз основа на проверуеми аргументи, което всъщност е в основата на научния метод.
Години наред българската праисторическа археология е изправена пред отсъствиетео
на достатъчно щатни специалисти в страната, а тези, които работят в музеите не се
обучават допълнително как да публикуват материали и нямат достъп до литерaтура за
обобщения. Това концентрираше публикациите в ръцете на единици и поради
отсъствието на проверуеми заключения в техните публикации изводите им се
въпроизвеждаха и въпроизвеждат, тъй като познанието не може да се развива. Големи
епохи като медната епоха например, по която Тодорова има и кандидатска, и докторска
дисертация, се нуждаят от изключително скорошна и бърза актуализиация, тъй като в
момента ранната и късна медна епоха са едни от най-изостаналите проучвани периоди
в българската прaистория. Субективна причина е самата личност на Тодорова,
характеризираща се с авторитарство, изключителен егоцентризъм и отсъствие на
самокритичност. Това би се потвърдило, ако тя подаде документи за академик, тъй като
всеки би се попитал кой е съществения й научен принос в периода между получаване на
титлата член-кореспондент и сегашната номинация за академик. Не е ясно и въз основа
на какви основания тя е номинирана. Най-голямата “гордост” на Тодорода – Дуранкулак
и специално некрополът – е всъщност резултат от абсолютна неправилна политика в
археологията у нас – проучаване на обекти върху огромни плoщи без разкопките да имат
спасителен характер и с минимални средства, които са главно за работна сила, а не за
модерни методи на документиране на археологическите обекти. Подобна практика няма
никъде другаде в света! Възпитана в традициите на проучванията върху големи площи
като огромен научен принос, в началото на 1990те години и аз исках да имам най-
голямото проучено селище от ранната бронзова епоха на Балканите. Но когато отидох на
разкопките на Къркларели, разбрах, че подобни амбиции да ненаучни, тъй като не съм в
състояние да извлека цялостната информация от цялата площ с наличните средства и
връщайки се от там, прекратих почти всякакви интервенции на културния пласт, а от
следващата година започнах да проучвам съвсем минимални площи с научна цел.
Студентите дори ми иронизирана: “На другите обекти търсят и се радват на керамика, а
ти търсиш и се радваш да чакъл – дали бил заоблен или не.” Проектът ни беше да
съберем проби за палеогеографите от малък сондаж (2x1 м). След няколко месеца доц.
Росица Кандерова достигна до прекрасни изводи и без да сме разкопали цялото
селища.
Дуранкулак е уникално явление в съвременната археология и заедно с унищожената на
практика Карановска селищна могила от екипа, между ръководители на който е д.и.н. [!]
(все още не му е отнета титлата) Васил Николов, няма съмнение, че ще бъде пример в
бъдеще как не трябваше да се проучват археологически обекти през 20 век.
Днешните учени са учени-общественици. Помогна ли ни, обаче, наличието на член-
кореспондент в българската праистория на Балиногоруновската афера? Аз не видях
никъде чл.-кор. Х. Тодорова да вземе отношение към нея. Не чухме и никаква
аргументация през 2005 защо моят голям докторат не “ставал” (неин термин на
вътрешно обсъждане). На същото обсъждане тя допусна Иван Панайотов да се държи с
нея като с улична жена, което означава, че тя дори с поведението си не може да
защитава своята титла (“Хей, член-кореспондентке” – 2005 г., Софийски Университет –
казано от преподавател в университет на официално вътрешно обсъждане на голям
докторат!). За какво е титла без личен авторитет? Една титла трябва да помога на цялата
научна дисциплина, а не се дава, за да бъде предмет на подигравки и практически да
губи смисъла си или да се използва както Васил Николов неговата д.и.н. за корупционна
дейност и публикуване на фалшификации в медиите.
Има неща, за които дори нe мога да пиша, тъй като знаем дeвизa на Х. Тодорова: Кой ще
потвърди! И е много интересно как Научният съвет на НАИМ имаше време да се
занимава с подобна номинация, а все още няма време да се занимае сериозно с
Балингоруновската афера? Не дочуха ли в Научния съвет на НАИМ за скандалното ми
отнето право да практикувам професията си. Единствено директорът проф. Рашо Рашев
ми написа изключително учтиво писмо с желание да помогне да се изясни проблема и
аз му обещах да отида на отчетите през февруари. Но проф. Рашев, има ли смисъл да
идвам при преизбрания за зав. секция Стефан Александров – да одобрявам с
присъствието си и с авторитета си на почтен световен учен един фалшификатор? Не
може да иска това от мен българската праисторическа наука, в каквато и криза да се
намира! Почтените хора помагат на почтените, а не на фалшификатори да се измъкнат
от престъпленията си. Aз съм безупречен специалист и всичко, което ми се приписва, е
опит да се прикрие Балингоруновската афера и да бъде очернено името ми и научните
ми приноси. Аз не мога да дойда на едни отчети, където също ще бъде Иван Панайотов,
който може би също ще се опита да държи с мен като с улична жена, така както той
обича с титлата си да унижава жените-учени. Или може би ще твърди абсурдни неща – че
съм знаела за фалшивите протоколи?!
При тази нова ситуация има само един изход –чл.-кореспондент Хенриета Тодорова
първо да докаже титлата си чл.-кореспондент на БАН. Като учен, който трябва да бъде и
общественик, да вземе публично отношение за Балингоруновската афера и за
неиздадения ми открит лист през 2006, както и за преизбирането на Стефан
Александров за зав. секция Тракийска археология. Взависимост от нейната позиция ще
може да се прецени дали тя има качества да защитава академичните интереси на БАН и
на българския народ. Каква е гаранцията, че няма да има корупционно отношение при
това мълчание относно най-голямото откритие в българските земи през последните 10
години, каквото е дъбенското раннобронзово злато? На нас са ни необходими
праисторици-общественици, а не дребни кариеристи, печалбари, авторитари,
фалшификатори и т.н.
В едно демократично общество истината се изяснява, а в една корупционна среда
“истината” се конструира. На мен ст.н.с. Стефан Александров ми приписа два иманярски
изкопа, въз основа на които не ми беше дадено разрешение да си практикувам
професията и то при условие, че молбата ми за открит лист беше именно за
документиране на единия иманярски изкоп, за който в протокола, подписан от
Александрив пише, че трябва своевременно да се защити. Така се конструират “истини”
от служители на НАИМ, чиято политика е явно не да подпомага българската праистория,
а да очернят световноавторитетни почтени бългaрски учени и да конструират и
прикриват афери. А как да вярваме, че номинацията на Тодорова има реални основания
и да я приемем на доверие без критичен анализ? Приемат ли се на доверие решения на
институции, когато има прецеденти като Балингорунoвската афера и сериозни опити да
се пречи на световното развитие на българската наука, защото Дъбене-Саровка е
световноавторитетен обект?
Каква е гаранцията, че номинацията на НАИМ не е по същия модел – да не се номинира
някой друг почтен български археолог-учен? За да се прикрие Балингоруновската афера,
на мен би бяха приписани какви ли не злодеяния, свързани дори с фалшиви клевети в
пресата – не съм си предавала находките в градския музей в Карлово и съм нямала
научна документация! Този сталинистки и хитлеристки метод се случва в 21 век в центъра
на София. Разбра ли някой в България, че всичките ми находки са всъщност в музея в
Карлово при направената проверка на Министерството на културата и че се касае за
фалшификация на Васил Николов, който дори изпрати фалшив донос до Главния
прокурор? Не, защото от Министерството не дават информации на медиите, когато
трябва да кажат истината и служител на Министерството стана съконструктор на нова
афера – неиздаване на открит лист за Дъбене-Саровка.
След като всички находки се оказаха в музея в Карлово (Само човек с гузна съвест като
Васил Николов може да разреши по най-фашистки начин да клевети почтен български
учен), сега пък нямало протоколи за предаване. Моля, български читатели, касае се за
период преди 1997, а всички данни от 1999-2000 въобще не се споменават и се остава с
впечатление, че Стефан Александров дори не знае, че съм правила разкопки през 2000
г. Преди 1997 аз бях уредник в Карловския музей и моето разбиране се било да си
предавам находките в музеи, които се носеха в музея директно от обекта, а не като
Мартин Христовата практика да носи златни предмети в частна къща в Дъбене. Кой на
отчетите ми е казал, че независимо че съм уредник, трябва да имам приемателен
протокол? Кой ми е дал копие от Закона при назначаване на работа или кой Директор
ми е поискал такъв протокол? Koй ми е направил поне една забележка през всичките
тези година? Никой. Обратното. Никога не само ми е правил забележка, но и
документацията ми е била приемана в Архива на НАИМ от специална приемателна
комисия. Сега съм нямала научни качества. Да не задавам въпроса как тогава правя
световни научни приноси без научна документация.
Защо неуредиците между институции се прехвърлят върху почтен българин, с цел да му
пречи да даде своя пореден принос към световната наука, тъй като резултатите от моите
разкопки още в следващите месеци се публикуват в най-авторитетни световни научни
списания?
Истината е, че праисторията в България след смъртта на проф. Георги Георгиев загуби
водач, който да подпомогне изграждането на една професионална здрава и колeгиална
група. И аз мога вече да дам отговор на моя въпрос – кой е най-краткия път към успех?
Пътят зависи изцяло от социалната среда. Ако социалната среда е здрава, най-краткия
път е професионализмът, тъй като тази среда дава възмoжност да проявиш
професионализма си. В периода на проф. Велизар Велков и ст.н.с. Александър Бонев аз
бях професионалист и пътят към моя успех беше не само кратък, но пълен с
удоволствието от работата. В периода на д-р и.н. Васил Николов и Балингоруновската
афера, получих саждите на Черен Петър. Не е голямa болка, когато в същото време има
Балингоруновска афера и ст.н.с. Стефан Александров – доказан фалшификатор и един
от конструктурите на Балиногоруновската афера дори бе преизбран за зав. секция. Но аз
трябва да продължа с моя отговор на въпроса - кой е най-краткия път към успеха? Ако
средата е корупционна и интригантска, най-краткия път е интригата, а както показва
нашата действителност, може да се достигне дори и до криминално престъпление без
да бъде наказано в такава среда.
Аз живея в здрава социална среда и напълно нормално след няколко години и да видя
името си между номинираните за високите академични постове в БАН. Друг е въпросът,
че трябва да отделям време не само за наука, но и да се мия от сажди на клевети,
фалшификации и интриги на мои колеги. Явно такава е съдбата ни на нас, българските
учени. Но в името на българския народ и българската култура не може дори за секунда
да се изморим, за да разкриваме и се борим за истината, която винаги е била
конструктора на демокрацията.
Когато човек e почтен, работи сериозно и ако има здрава социална среда, признанието
идва лесно. И си мисля за моите преки конкуренти – доц. Красимир Лещаков и ст.н.с.
Явор Бояджиев. Не знам те в каква среда живеят, но Красимир Лещаков излезна да
пуши цигара, когато отговарях на бележките на вътрешното обсъждане на големия ми
докторат. И отново ще трябва да гостувам на СУ. Но там има лидер – доц. Тотко Стоянов.
На времето на терена го сравнявах с Богдан Филов. А сега си мисля, че по-важното е, че
е от онези здрави дървета като проф. Рашо Рашев, доц. Борис Борисов от В. Търново, ст.
н.е. Никола Сираков и проф. Иван Гацов, благодарение на които може би след няколко
години всички български праисторици ще твърдим – ние работим в здрава социална
среда. А може и да няма да има необходимост да твърдим – защото ще личи по
взаимоотношенията ни. Е, и да нямаме академик между нас засега, идва силно
поколение. Все някой ще успее да заеме и академичен стол в БАН. И от израснал в
здрава социална среда.
Успех на всички номинирани!
Предложение:
Предлагам да се направи публичен диспут с мое присъствие за Балингоруновската
афера и неиздадения открит лист през 2006 за Дъбене-Саровка НАИМ, в който да
участват чл.-кор. Хенриета Тодорова, проф. Рашо Рашев и ст.н.с. Никола Сираков като
дискусианти, от една страна, и конструкторите на Балиногоруновската афета - Васил
Николов, Божидар Димитров, Стефан Александров, Мартин Христов, Велиана Христова и
Валерия Фол. Тъй като в основата на всичко е Секцията по Тракийска археология, моля
организирането на диспута да се организира от нея. Отказът да се организира подобен
дискуп означава, че секцията по Тракийска археология е дори опасна корупционна
микросоциална група, която трябва незабавно да се разформирова. Всъщност това е
една стравнително нова секция с археолози, чиято компетентност е в две абсолютно
различни области на археологията – праистория и античност, което явно поражда
обективни условия за корупция и не дава възможност за развитието на хомогенна
здрава социална група. Без да цитирам имена, авторитетен член на НАИМ ми заяви, че
не е законно да се използват протоколи без знанието на съответния специалист. А не е
законно да се издава и открит лист против Правилника за разкопките. А същата тази
секция преизбира не само археолог, активен участник в незаконни действия, но и дори
фалшификатор и един от конструктирите на Балингоруновската афера!
Моята социална практика и моите научни изследвания показват, че носител на
корупцията не е обществото като цяло, а отделни индивиди и малки социални групи,
които трябва да се изобличават незабавно и своевременно.
Д-р и. Лолита Николова
International Institute of
Anthropology
29 S State Street #206
Salt Lake City, Utah
e-mail: lnikolova@iianthropology.org
Tel.: (801) 363 3123
академици към БАН. Проблемът е в отсъствието на публикувани мотивации и ясни
критерии, но в същото време проф. Лазаров е прав – дискусия. Демокрацията е крехка,
но чиста, когато се използват нейните конструиращи методи. И номинациите са само
една малка част от нашата социална действителност, без влизането в която едва ли
можем да ги осмислим.
Без съмнение хитът е проф. Румен Скорчев, който ние естествено веднага прегърнахме
в обятиятията си и вече е дори фаворит на Международния институт по антропология.
Искам да вярвам, че и ст.н.с. Рашо Рашев е достойно избран, а не само защото е
директор. Моят личен контакт със ст.н.с. Рашо Рашев разкрива пред мен един
изключително коректен служител на БАН.
Meжду номинираните е и праисторичката чл.-кор. Хенриета Тодорова. Праистория -
чудесно! Днес праисторията е една от най-важните научни области, тъй като съзнаваме,
че можем да научим повече дори за нас самите, изучавайки как хората са създавали
основите на съвременната цивилизация. Но за съжаление, Х. Тодорова е едно
изключение в науката, което не е представител на съвременните положителни
тенденции на археологическата наука, свързана с извличане на максимална
информация от минимално проучвани площи и публикуване на археологическите извори
въз основа на проверуеми аргументи, което всъщност е в основата на научния метод.
Години наред българската праисторическа археология е изправена пред отсъствиетео
на достатъчно щатни специалисти в страната, а тези, които работят в музеите не се
обучават допълнително как да публикуват материали и нямат достъп до литерaтура за
обобщения. Това концентрираше публикациите в ръцете на единици и поради
отсъствието на проверуеми заключения в техните публикации изводите им се
въпроизвеждаха и въпроизвеждат, тъй като познанието не може да се развива. Големи
епохи като медната епоха например, по която Тодорова има и кандидатска, и докторска
дисертация, се нуждаят от изключително скорошна и бърза актуализиация, тъй като в
момента ранната и късна медна епоха са едни от най-изостаналите проучвани периоди
в българската прaистория. Субективна причина е самата личност на Тодорова,
характеризираща се с авторитарство, изключителен егоцентризъм и отсъствие на
самокритичност. Това би се потвърдило, ако тя подаде документи за академик, тъй като
всеки би се попитал кой е съществения й научен принос в периода между получаване на
титлата член-кореспондент и сегашната номинация за академик. Не е ясно и въз основа
на какви основания тя е номинирана. Най-голямата “гордост” на Тодорода – Дуранкулак
и специално некрополът – е всъщност резултат от абсолютна неправилна политика в
археологията у нас – проучаване на обекти върху огромни плoщи без разкопките да имат
спасителен характер и с минимални средства, които са главно за работна сила, а не за
модерни методи на документиране на археологическите обекти. Подобна практика няма
никъде другаде в света! Възпитана в традициите на проучванията върху големи площи
като огромен научен принос, в началото на 1990те години и аз исках да имам най-
голямото проучено селище от ранната бронзова епоха на Балканите. Но когато отидох на
разкопките на Къркларели, разбрах, че подобни амбиции да ненаучни, тъй като не съм в
състояние да извлека цялостната информация от цялата площ с наличните средства и
връщайки се от там, прекратих почти всякакви интервенции на културния пласт, а от
следващата година започнах да проучвам съвсем минимални площи с научна цел.
Студентите дори ми иронизирана: “На другите обекти търсят и се радват на керамика, а
ти търсиш и се радваш да чакъл – дали бил заоблен или не.” Проектът ни беше да
съберем проби за палеогеографите от малък сондаж (2x1 м). След няколко месеца доц.
Росица Кандерова достигна до прекрасни изводи и без да сме разкопали цялото
селища.
Дуранкулак е уникално явление в съвременната археология и заедно с унищожената на
практика Карановска селищна могила от екипа, между ръководители на който е д.и.н. [!]
(все още не му е отнета титлата) Васил Николов, няма съмнение, че ще бъде пример в
бъдеще как не трябваше да се проучват археологически обекти през 20 век.
Днешните учени са учени-общественици. Помогна ли ни, обаче, наличието на член-
кореспондент в българската праистория на Балиногоруновската афера? Аз не видях
никъде чл.-кор. Х. Тодорова да вземе отношение към нея. Не чухме и никаква
аргументация през 2005 защо моят голям докторат не “ставал” (неин термин на
вътрешно обсъждане). На същото обсъждане тя допусна Иван Панайотов да се държи с
нея като с улична жена, което означава, че тя дори с поведението си не може да
защитава своята титла (“Хей, член-кореспондентке” – 2005 г., Софийски Университет –
казано от преподавател в университет на официално вътрешно обсъждане на голям
докторат!). За какво е титла без личен авторитет? Една титла трябва да помога на цялата
научна дисциплина, а не се дава, за да бъде предмет на подигравки и практически да
губи смисъла си или да се използва както Васил Николов неговата д.и.н. за корупционна
дейност и публикуване на фалшификации в медиите.
Има неща, за които дори нe мога да пиша, тъй като знаем дeвизa на Х. Тодорова: Кой ще
потвърди! И е много интересно как Научният съвет на НАИМ имаше време да се
занимава с подобна номинация, а все още няма време да се занимае сериозно с
Балингоруновската афера? Не дочуха ли в Научния съвет на НАИМ за скандалното ми
отнето право да практикувам професията си. Единствено директорът проф. Рашо Рашев
ми написа изключително учтиво писмо с желание да помогне да се изясни проблема и
аз му обещах да отида на отчетите през февруари. Но проф. Рашев, има ли смисъл да
идвам при преизбрания за зав. секция Стефан Александров – да одобрявам с
присъствието си и с авторитета си на почтен световен учен един фалшификатор? Не
може да иска това от мен българската праисторическа наука, в каквато и криза да се
намира! Почтените хора помагат на почтените, а не на фалшификатори да се измъкнат
от престъпленията си. Aз съм безупречен специалист и всичко, което ми се приписва, е
опит да се прикрие Балингоруновската афера и да бъде очернено името ми и научните
ми приноси. Аз не мога да дойда на едни отчети, където също ще бъде Иван Панайотов,
който може би също ще се опита да държи с мен като с улична жена, така както той
обича с титлата си да унижава жените-учени. Или може би ще твърди абсурдни неща – че
съм знаела за фалшивите протоколи?!
При тази нова ситуация има само един изход –чл.-кореспондент Хенриета Тодорова
първо да докаже титлата си чл.-кореспондент на БАН. Като учен, който трябва да бъде и
общественик, да вземе публично отношение за Балингоруновската афера и за
неиздадения ми открит лист през 2006, както и за преизбирането на Стефан
Александров за зав. секция Тракийска археология. Взависимост от нейната позиция ще
може да се прецени дали тя има качества да защитава академичните интереси на БАН и
на българския народ. Каква е гаранцията, че няма да има корупционно отношение при
това мълчание относно най-голямото откритие в българските земи през последните 10
години, каквото е дъбенското раннобронзово злато? На нас са ни необходими
праисторици-общественици, а не дребни кариеристи, печалбари, авторитари,
фалшификатори и т.н.
В едно демократично общество истината се изяснява, а в една корупционна среда
“истината” се конструира. На мен ст.н.с. Стефан Александров ми приписа два иманярски
изкопа, въз основа на които не ми беше дадено разрешение да си практикувам
професията и то при условие, че молбата ми за открит лист беше именно за
документиране на единия иманярски изкоп, за който в протокола, подписан от
Александрив пише, че трябва своевременно да се защити. Така се конструират “истини”
от служители на НАИМ, чиято политика е явно не да подпомага българската праистория,
а да очернят световноавторитетни почтени бългaрски учени и да конструират и
прикриват афери. А как да вярваме, че номинацията на Тодорова има реални основания
и да я приемем на доверие без критичен анализ? Приемат ли се на доверие решения на
институции, когато има прецеденти като Балингорунoвската афера и сериозни опити да
се пречи на световното развитие на българската наука, защото Дъбене-Саровка е
световноавторитетен обект?
Каква е гаранцията, че номинацията на НАИМ не е по същия модел – да не се номинира
някой друг почтен български археолог-учен? За да се прикрие Балингоруновската афера,
на мен би бяха приписани какви ли не злодеяния, свързани дори с фалшиви клевети в
пресата – не съм си предавала находките в градския музей в Карлово и съм нямала
научна документация! Този сталинистки и хитлеристки метод се случва в 21 век в центъра
на София. Разбра ли някой в България, че всичките ми находки са всъщност в музея в
Карлово при направената проверка на Министерството на културата и че се касае за
фалшификация на Васил Николов, който дори изпрати фалшив донос до Главния
прокурор? Не, защото от Министерството не дават информации на медиите, когато
трябва да кажат истината и служител на Министерството стана съконструктор на нова
афера – неиздаване на открит лист за Дъбене-Саровка.
След като всички находки се оказаха в музея в Карлово (Само човек с гузна съвест като
Васил Николов може да разреши по най-фашистки начин да клевети почтен български
учен), сега пък нямало протоколи за предаване. Моля, български читатели, касае се за
период преди 1997, а всички данни от 1999-2000 въобще не се споменават и се остава с
впечатление, че Стефан Александров дори не знае, че съм правила разкопки през 2000
г. Преди 1997 аз бях уредник в Карловския музей и моето разбиране се било да си
предавам находките в музеи, които се носеха в музея директно от обекта, а не като
Мартин Христовата практика да носи златни предмети в частна къща в Дъбене. Кой на
отчетите ми е казал, че независимо че съм уредник, трябва да имам приемателен
протокол? Кой ми е дал копие от Закона при назначаване на работа или кой Директор
ми е поискал такъв протокол? Koй ми е направил поне една забележка през всичките
тези година? Никой. Обратното. Никога не само ми е правил забележка, но и
документацията ми е била приемана в Архива на НАИМ от специална приемателна
комисия. Сега съм нямала научни качества. Да не задавам въпроса как тогава правя
световни научни приноси без научна документация.
Защо неуредиците между институции се прехвърлят върху почтен българин, с цел да му
пречи да даде своя пореден принос към световната наука, тъй като резултатите от моите
разкопки още в следващите месеци се публикуват в най-авторитетни световни научни
списания?
Истината е, че праисторията в България след смъртта на проф. Георги Георгиев загуби
водач, който да подпомогне изграждането на една професионална здрава и колeгиална
група. И аз мога вече да дам отговор на моя въпрос – кой е най-краткия път към успех?
Пътят зависи изцяло от социалната среда. Ако социалната среда е здрава, най-краткия
път е професионализмът, тъй като тази среда дава възмoжност да проявиш
професионализма си. В периода на проф. Велизар Велков и ст.н.с. Александър Бонев аз
бях професионалист и пътят към моя успех беше не само кратък, но пълен с
удоволствието от работата. В периода на д-р и.н. Васил Николов и Балингоруновската
афера, получих саждите на Черен Петър. Не е голямa болка, когато в същото време има
Балингоруновска афера и ст.н.с. Стефан Александров – доказан фалшификатор и един
от конструктурите на Балиногоруновската афера дори бе преизбран за зав. секция. Но аз
трябва да продължа с моя отговор на въпроса - кой е най-краткия път към успеха? Ако
средата е корупционна и интригантска, най-краткия път е интригата, а както показва
нашата действителност, може да се достигне дори и до криминално престъпление без
да бъде наказано в такава среда.
Аз живея в здрава социална среда и напълно нормално след няколко години и да видя
името си между номинираните за високите академични постове в БАН. Друг е въпросът,
че трябва да отделям време не само за наука, но и да се мия от сажди на клевети,
фалшификации и интриги на мои колеги. Явно такава е съдбата ни на нас, българските
учени. Но в името на българския народ и българската култура не може дори за секунда
да се изморим, за да разкриваме и се борим за истината, която винаги е била
конструктора на демокрацията.
Когато човек e почтен, работи сериозно и ако има здрава социална среда, признанието
идва лесно. И си мисля за моите преки конкуренти – доц. Красимир Лещаков и ст.н.с.
Явор Бояджиев. Не знам те в каква среда живеят, но Красимир Лещаков излезна да
пуши цигара, когато отговарях на бележките на вътрешното обсъждане на големия ми
докторат. И отново ще трябва да гостувам на СУ. Но там има лидер – доц. Тотко Стоянов.
На времето на терена го сравнявах с Богдан Филов. А сега си мисля, че по-важното е, че
е от онези здрави дървета като проф. Рашо Рашев, доц. Борис Борисов от В. Търново, ст.
н.е. Никола Сираков и проф. Иван Гацов, благодарение на които може би след няколко
години всички български праисторици ще твърдим – ние работим в здрава социална
среда. А може и да няма да има необходимост да твърдим – защото ще личи по
взаимоотношенията ни. Е, и да нямаме академик между нас засега, идва силно
поколение. Все някой ще успее да заеме и академичен стол в БАН. И от израснал в
здрава социална среда.
Успех на всички номинирани!
Предложение:
Предлагам да се направи публичен диспут с мое присъствие за Балингоруновската
афера и неиздадения открит лист през 2006 за Дъбене-Саровка НАИМ, в който да
участват чл.-кор. Хенриета Тодорова, проф. Рашо Рашев и ст.н.с. Никола Сираков като
дискусианти, от една страна, и конструкторите на Балиногоруновската афета - Васил
Николов, Божидар Димитров, Стефан Александров, Мартин Христов, Велиана Христова и
Валерия Фол. Тъй като в основата на всичко е Секцията по Тракийска археология, моля
организирането на диспута да се организира от нея. Отказът да се организира подобен
дискуп означава, че секцията по Тракийска археология е дори опасна корупционна
микросоциална група, която трябва незабавно да се разформирова. Всъщност това е
една стравнително нова секция с археолози, чиято компетентност е в две абсолютно
различни области на археологията – праистория и античност, което явно поражда
обективни условия за корупция и не дава възможност за развитието на хомогенна
здрава социална група. Без да цитирам имена, авторитетен член на НАИМ ми заяви, че
не е законно да се използват протоколи без знанието на съответния специалист. А не е
законно да се издава и открит лист против Правилника за разкопките. А същата тази
секция преизбира не само археолог, активен участник в незаконни действия, но и дори
фалшификатор и един от конструктирите на Балингоруновската афера!
Моята социална практика и моите научни изследвания показват, че носител на
корупцията не е обществото като цяло, а отделни индивиди и малки социални групи,
които трябва да се изобличават незабавно и своевременно.
Д-р и. Лолита Николова
International Institute of
Anthropology
29 S State Street #206
Salt Lake City, Utah
e-mail: lnikolova@iianthropology.org
Tel.: (801) 363 3123
| Created 01.01.2008. Нито един пасаж от тази статия не може да се препубликува без писмено съглaсие на автора (контактен e-email lnikolova@iianthropology.org).Текстът на статия е окончателен и няма да се актуализира. |
Koй e най-краткия път към успеха
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |