SOCIAL
ARCHAEOLOGY
A variant of this article is published at journey.bg

По повод “Прадедите ни изгаряли боклука с къщите” от Божидар
Димитров

Оплакванията от българските медии нарастват не само поради
скритата цензура и съзнателното й използване за клевети и
фалшификации срещу почтени граждани (напоследък нападнаха
дори emigrant-bg), но и с общото изключително влошаване на
качеството на материалите. Типичен пример е статията на
Божидар Димитров от 25.02.2007 в Стандарт, подписана дори с
титли “проф. д-р”. Новата “боклуджийска теория” e демонстрация
на съществуващо в казионните академични среди у нас на
нецензурирано от медиите научно и човешко невежество.
     Самият автор се свързва с един от най-циничните примери за
използване на имунитета на учен практически да проникне като
таен агент във Ватикана (по лични признания на 7.11.2006 г.,
обяснени с факта, че служил на България) и като един от
архитектите на най-големия скандал в нашата културна история –
Брюксел 9.01.2007. Уникално за нашата културна история, след
Брюксел на него бе дадено официално слово пред паметника на
Васил Левски (19.02.2007, София), чийто идеал бе “чиста и свята
република”. И още по-удивително вероятно за първи и за последен
път Директор на Националния исторически музей е и на борда и
на Фондация “Тракия”, както и регистратор на частни
археологически находки след като в България има ясни закони,
указащи, че археологичекото наследство е държавна собственост и
колективно богатство.
     Макар че по неясни причини някои се опитват да различават
социaлните практики от т.нар. научна дейност, вече не е случайно,
че горните социални биографични индикации кореспондират на
невежество по отношението на най-древното ни минало,
показващи, че редица казионни “учени” за всъщност клоуни и
шутове на съвременната човешка култура.
     И така, “професорът д-р” твърди, че палеолитът датирал от 200
000 до 12 000 пр. Хр. Грешката е малка – само ок. 2 милиона
години, ако не и много повече. Старокаменната епоха се свързва с
началото на използването на обработени каменни оръдия на
друга и следователно с Хомо Хабилис.  И едно от най-големите
постижения на най-ранната човешка цивилизация е откриването
на качествата на огъня, който започва да се използва в
ежедневието. Тази иновация се свързва с Хомо Еректус и отново
датира от повече от милион г. пр.н.е.  Огънят е тясно свързaн с
възможността за използване на печено месо, водещо до
увеличаване на консумирания протеин, а вероятно и за развитието
на хигиенни социални практики.
Според предварителни съобщения, материали от ранния
палеолит,  се откриват и в пещерата Козарника (разкопки на д-р и.
Никола Сираков), които датират може би от ок. 1 000 000 г.пр.н.е..
     Второ твърдение на “професора д-р” е, че първите Хомо
Сапиенс били кроманьонците, посочени след неaндерталците.
Отново “малка грешка” – кроманьонците хронологически се
появяват след неандерталците и се приема, че всъщност са една
от причините за предполагаемото изчезване на последните. Те са
развит тип на Хомо Сапиенс и са известни в науката като Хомо
Сапиенс Сапиенс.
     Ние не познаваме ежедневието на древните общества с
присвояваща икономика, но някои върховни прояви като
например Лепенски вир показват, че се касае за изключително
добре организирани общества с развити социални и
идеологически системи, включително наличието на организирани
и репродуцирани социални хигиенни практики, за които най-
вероятно е използван огънят. Хигиената е била и част от обредно-
култовите комуникационни практики, в които боклукът се е
приемал като чaст от обществото и като дар към боговете. Затова
през неолита и медната и ранната бронзова епоха боклучните ями
имат и обреден характер или обратното (както е в религията) –
култът и ритуалът е използван за утвърждаване и
възпроизвеждане на хигиенни норми.
     Трето твърдение на “професора д-р” е, че обществата с
произвеждаща икономика живеели в “изградени от пръта и слами”
къщи, около които изхвърляли боклука. За “колиби” вероятно се е
пишело преди десетилетия, но съвременната праисторическа
наука документира предварителни планировки, основи на
стабилни къщи със стълбово-плетева конструкция, измазани с
глина или кал и дори къщи, чиито стени са изградени от тухли от
неизпечена глина. Каменни цокли, мерагонни и абсидни
архитектирни планове показват изключително високо
сградостроителство, а запазени замазки на стени съответстват на
развита естетика за красиво и следователно чисто. Как биха
живяли в боклук семейства с деца, които би трябвало да бъдат
продължители на живота на селището, а и работна ръка в дома, и
следователно здрави и с развити хигиенни, социални и естетически
качества, демонстрирани например в естетиката на
праисторическото приложно изкуство? Като специалист-
праисторик мога с увереност да твърдя, че няма археологически
данни, че боклуците в праисторията са били до къщите (ако не в
ями или в малко количество кратковременно с цел изгаряне или
изнасяне надалече), тъй като те самите са в повeчeто случаи без
дворно пространно и понякога дори с обща стена. Аз лично съм
откривала в периферия на селищна могила от ранния неолит
горели културни пластове, които имат характеритика на бунища.
Без съмнение, дори чрез включването на митологията, култа и
ритуала, утвърждаването на хигиената е била една от основните
задачи на праисторическите хаусхолди (живеещите в отделните
къщи като социална единица). Особено през неолита на терена се
откриват многобрoйни боклучни ями със следи от горене.  В
раннобронзова къща край с. Дъбене (м. Саровка) бе открит горял
слой от рушовини на къща, който е бил поставян под основата на
съоръжение като еветуален символ на приемственост. Подобна
практика е документирана и на селищната могила край с. Дядово,
което също потвърждава, че отношението към “боклука” е било
комплексно и силно ритуализирано и че самото разбиране на
“боклука” се  раличавало от съвременното му осмисляне от някои
като нещо, което не е необходимо. Има и днес обаче, компании и
дори държавни политики, чиято цел е превръщане на боклука в
суровина за нови продукти. Това мислене се приема като
изключително “елитно”, но всъщност е далечна реминисценция на
осмислянето на боклука като “вид човешки [и следователно
необходим] продукт [a не отпадък]”, както е било в древността. Има
безкрайни примери за вторично използване на счупени керамични
съдове в ежедневието – от основи на съоръжения до настилки на
улица, а също и примери за евентуално използване на счупени
[следователно ненужни=отпадъчни] предмети дори като
комуникационна символична връзка между поколения или
социални групи (т. нар. фрагментарна теория в праисторията).
Типичното за праисторията изгаряне на къщи и цели селища е
свързано с комплекс от причини и според радиокарбонните дати
продължителността на живота на къщите често е много по-дълъг
от 20-30 г., достигайки дори 100 г.
      Поради примитизирането на най-древната човешка история,
“професорът д-р” завърша праисторическата част с недоумение
как древните са оцеляли при подобно съжителстване с боклука и
как се справяли с епидемиите. Отговорът е ясен – защото не са
живеели с боклука, а са имали хигиенни ежедневни практики,
които са част от огромните достижения на ранните общества към
човешката цивилизация.

Д-р и. Лолита Николова
2/26/07
Summary: On 25 Feb 2007
Bozhidar Dimitrov published
his "garbage theory". The
article issued on this website
shows that regarding
Prehistory the theory is based
on the elementary lack of
knowledge of Prehistory and
presumptions without any
evidence in the earliest
history of the human
civilization
.pdf file of the original article
by Bozhidar Dimitrov
Kozarnika (Bulgaria)
Dubene-Sarovka: The
Burnt apsis house No. 1
(Early Bronze II)
Dubene-Sarovka: The
Burnt apsis house No. 1
(Early Bronze II)