Don't we need professional
journalists in Daily Telegraph?
Questions to Malcolm Moore regarding the Tomb raiders strip Bulgaria of its treasures
(in Bulgarian)
Въпроси към Малколм Мур във връзка със статията за българските съкровища, публикувана в Дейли
Телеграф

На 6.08.2007 бе обнародвана в journey.bg статията ми “Славата не пречи на никого” , в която споменах за
печалното манипулиране на българските медии във връзка с Дъбенската афера и за позлатената кама,
като че ли паднала от небето през 2006 г., когато според неофициална инфомация всъщност
Карловската полиция разследваше разкопките на Мартин Христов. Във вестниците тогава се появи
снимка на Христов в изкоп без въобще да е имало подoбни разкопки през същия период . На мястото на
“откритието”  отиде не само бивш министър на вътрешните работи, но и специална делегация от
Карловския Общинския съвет (по-късно Божидар Димитров беше поканен на среща в Карлово).

За разлика от 2005-2006 г., тази година поне на мен не са ми известни нито открития, нито дори
информация за разкопките на Балинов горун. Единствената разлика от моя гледна точка е, че аз лично не
се интересувам какво става там. Но това не означава, че съм лишена от мотивацията да науча истината
за Балинов горун. Чакам необратими промени с идването на новия директор на НАИМ, ст.н.с Рашо
Рашев. Вече съм и психически подготвена да отида през февруари 2008 г. на отчетите на Тракийска
секция и да задам лично въпроси и на Мартин Христов за Балинов горун, а и на Георги Китов за
тазгодишните “подвизи”, както и на Стефан Александров (зав. секция Тракийска археология) за явни
фалшификации и изопачавания на професионалната ми дейност, които доведоха и до невъзможност да
реализирам научния си проект на Дъбене-Саровка през 2007 г.   Болката от разочарованието от колеги-
приятели e прекалено силна, за да се реша на тази стъпка досега.

Но готвейки се да представям България и САЩ на предстоящaтасреща на европейските археолози в
Задар , шокираща новина отново помрачи оптимизма, чe бъдещето на българската професионална
археология ще е светло. Този път Дейли Телеграф се оказа, че се интересува от българските съкровища
– не от достойните открития, а отново от иманяри и грабежи на националното археологическо
наследство. Статията на Малколм Мур  се появи 25 дни след публикацията ми в journey.bg. Трудно е да
се докаже връзка (освен, че отново Дъбене се актуализира след повече от година мълчание), но е факт,
че по особен начин бе преведена на български и разпространена точно чрез journey.bg.  

Малколм Мур започва със стария мит за гердана и магазина, но този път и дума не се споменава, че се
касае за Дъбене. А и времето е пресирано и историята се представя като съвсем нова и актуална.
Интересно е обаче, че в българския вариант липсва толкова съществено изречение на Малколм Мур:

Found at the same time was a small 20-carat gold dagger from 3,000BC that is "still so sharp you can shave with
it." (По същото време е намерена и малка 20-каратова златна кама от 3000 г.пр.н.е).

Не е ли това камата, която през 2006 г. Стандарт писа, че била открита дори в могила?  И защо това
изречение е пропуснато в анонимно публикувания превод? И ако не е, защо не знаехме за тази кама
въпреки че Мур пише като за нови открития?

Скандалът не свърша дотук. Оказва се, че Володя Велков (началник сектор Контрабанда на културно-
исторически ценности към ГДБОП)  казал на журналиста, че иманярският бизнес е добре организиран и
експедициите са финансирани от богати българи в САЩ, Великобритания и Германия”. С други думи,
според Велков едва ли не българското национално богатство се спасява (може би с личното участие на
Божидар Димитров) от забогателите българи по света, които го грабят? Не е ли цинично и недостойно
дори да се помисли, че армията от българи, които работят най-почтено и достойно по света и ежедневно
помагат на България, се описват от представител на държавната власт като антигерои на нашето време?
Дори и да има изключения, необходими са имена, а не обобщения. И защо журналистът не е попитал за
имена, след като се отправят подобни изключително сериозни обвинения?
     
И други странни обобщаващи твърдения могат да се прочетат в статията на Мур, без журналистът да е
проявил необходимото критично отношение. Според Светла Цанева-Димитрова (НИМ), нейни бивши
колеги работели за иманярите, а Николай Овчаров (НАИМ) отново настоява за лицензиране на частните
колекции с абсурдния аргумент, че “правителството не можело да открие всички находки”.

Като цяло статията представлява комбинация от актуализираната и вече банална за българките медии
митологична информация, разпространявана от представители на НАИМ (и Васил Николов от НАИМ) за
Дъбене-Балинов горун и тенденциозни неоснователни обобщаващи нападки към богати българи в
чужбина, провокиращи обаче, трайното желание у някои да се легализират частните колекции (в
България), състоящи се от държавно национално богатство. Всъщност отсъства актуален момент на
откритие, който би могъл да бъде повод за интерес към темата. Последното от своя страна насочва по-
скоро към поръчкова или предложена от някого тема за публикация. За да стане ясен поне малко
контекстът на този проект със сянка от периода на Студената война, се обърнахме с въпроси към
журналиста Малколм Мур, от когото очакваме отговор :

1.        Как избрахте темата?
2.        Кой Ви покани в Националния исторически музей?
3.        Защо не говорихте с Директора на НИМ?
4.        Как можете да докажете всички данни за иманяри, нелегални разкопки и канали в чужбина?
5.        Какво знаете за аферата Дъбене-Балинов горун? Не Ви ли е интересна като журналист?
6.        Защо не пишете за десетките години разкопки на най-респектиращи български археолози, които са
истинския имидж на България и българската археология?

В България има добри закони за опазване на паметниците на културата, но за съжаление нарушителите
не се подвеждат под отговорност. В този смисъл изказването на Володя Велков е бумеранг, тъй като
вместо към наказани нарушители, той насочва вниманието в посока, отдалечаващи ни практически от
решаването на проблема. Следователно, отново сме насочени към старата поговорка “Крадецът вика
дръжте крадеца”. Освен това никъде по света няма политика на активно проучване на археологическото
наследство, а се водят единствено спасителни разкопки и ограничени проучвания със строг научен
характер. Истината е, че съвременните археологически разкопки изискват огромни средства за
включване на всички технологични иновации. Интересно какво по-добро оборудване биха могли да имат
иманярите – може би най-нови модели металотърсачи? В света обаче, археолозите имат триизмерни
скенери и системи от технологични възможности за проучване без нарушаване на културните пластове.
      Днес и в бъдеще българската професионална археология ще зависи изключително от огромно
финансиране. А подобно финансиране не може  да се осъществи от нито една фондация, ако не се
престане да се изопачава истината за нашето археологическо наследство и ако най-после не се
изобличат нарушителите – както иманяри и професионални археолози, така и свързаните с тях спонсори.
Володя Велков  насочва стрeлата отвъд границата, но аз живея отвъд океaна от 7 години и познават
единствено почтени, трудолюбиви и милеещи за България щастливци на съдбата. А и да има изключения,
те са изключeния и изискват имена!


Д-р и. Лолита Николова
Lolita Nikolova, PhD
Международен институт по антропология
http://www.iianthropology.org