Бивш шампион на България по бокс в най-тежката категория, носител на купата на турнира «Странжата». Неформален шеф на българската агитка на Световното първенство по бокс в Чикаго през октомври 2007 година. Номиниран за всеотдайната му подкрепа за националния ни отбор на това първенство.
В спортните среди е познат като Пепи Емилов. Роден на 18 Октомври 1959 год. в гр. Лом. През 1975 г. започва да се боксира като юноша в боксовата школа в гр. Лом. Същата година печели първо място в националния турнир за юноши. През 1976 год. става втори на националния турнир за мъже в кат. 81 кг. През 1977 год. започва своята боксова кариера в Левски Спартак и става първи на националния турнир “Делчо Йосифов” в категория 81 кг. Същата година влиза в националния отбор и като национален състезател представлява страната ни до 1989 год. Започват победите и на международния ринг: 1978 – става трети на Международния турнир “Странджата” в кат. 91 кг. 1979- Международен турнир в Чехословакия – 1во място в кат. 91+. По-късно в същата година печели първо място на Международния турнир “Странджата” в кат. 91 кг. 1980-1981 – е първи на Международния турнир в в Устин над Лабен (Чехословакия) в кат. 91 кг. 1981 – става шампион за мъже в националния шампионат в кат. 91 кг. Медалист от всички турнири “Олимпийски ринг” и много други национални турнири. 1983 – Международен турнир в Германия – 3-то място, Международен турнир във Варшава – 3то място, Международен турнир в Холандия – 3то място и много други международни награди. През Август 2004 год. се премества да живее в Chicago със съпругата си Галя и по-малката си дъщеря Зорница, другата му дъщеря Ина живее в Германия. Изправен пред ново предизвикателство със същата спортна амбиция и воля започва да се справя с нелесния живот в чужбина. С носталгията към Родината, колкото и да е силен е трудно да се справи. Голямото удовлетворение и радост пристига на третата година и то точно на рождения му ден (18.Х.2008), когато посреща на летището българския национален отбор по бокс – най-големия му подарък. Удоволствието да бъде домакин и да бъде с отбора непрекъснато по време на цялото им пребиваване в Chicago е несравнимо с нищо. (Взима си неплатен отпуск, организира най-голямата и разпалена агитка, помага с транспорта и т.н.т.). Това е нещо което е неописуемо с думи – то трябва само да се изпита. Изживяното щастие през тези дни е най-добрата отплата за този голям състезател и мъж.