Д-р Рашо Рашев/ Dr Rasho Rashev

Резюме
(From the website of the NAIM)
Професионален опит
От 2007 директор на Археологически институт с музей - БАН
От 1992 хоноруван преподавател по история и археология на
Първото българско царство в Шуменски университет, Варненски свободен университет, Великотърновски университет
От 1975 научен сътрудник, старши научен сътрудник II ст., старши научен сътрудник I ст. в АИМ при БАН – Филиал Шумен
1972-1975 Завеждащ отдел “Археология” в Окръжен исторически музей – Силистра
1969-1972 Екскурзовод в Археологическа база-музей на БАН – Преслав
Образование и допълнителна квалификация
2002 доктор на историческите науки
1980 6-месечна специализация в СССР
1978 доктор по история
1969 магистър по история, ВПИ “Братя Кирил и Методий” (днес ВТУ)

Организационен опит
1992-1993 Завеждащ Филиал на АИМ при БАН – Шумен

Чужди езици
Руски (писмено и говоримо), френски език (говоримо)

Технически умения
Компютър

Научна дейност
Сфера на научните интереси:
Археология и история на прабългарите до VII в.; археология и история на Първото българско царство през дохристиянския
период

Археологически разкопки
От 1976 Плиска - Дворцов комплекс
От 1974 Плиска - Вътрешен и Външен град с непосредствена околност
1973-2000 Землени укрепления, крепости и некрополи от периода на Първото българско царство в Североизточна
България - области Силистра, Разград, Варна, Шумен

Научни публикации:
Още една керамична пещ по пътя за Патлейна. – МПК, 1970, 4, 13-16.

Два железни меча от музея в Преслав. – ИНМШ, V, 1972, 77-80.

Прабългарски ли са каменните баби от Ендже. – МПК, 1972, 1, 17-20.

Знаци и рисунки по стените на Кръглата църква в Преслав.- ИНМШ, VI, 1973, 207-218.

Прабългарски култов паметник от Мадара. - Археология, 1973, 2, 29-38.

Новооткрити рисунки в Преслав. – МПК, 1974, 2-3, 67-69.

За датировката на земленото укрепление при Нова Черна, Силистренско. - Векове, 1975, 3, 91-94.

Проучвания на старобългарския землен вал при с.Шкорпиловци, Верненско през 1972-1973 г.- ИНМВ, 11, 1975, 150-155.

Нови проучвания на земленото укрепление в местността Калето при с. Попина, Силистренско. – МПК, 1976, 2, 37-40.

Модел на юрта от Девня. - Археология, 1976, 1, 39-45.

11. СИЛИСТРА. Пътеводител (авторски колектив). София, 1976, авторски с. 5 - 26, 39-56.

Старопланинският землен вал Преградата.- Векове, 1976, 4, 72-74.

Българските землени укрепителни строежи на Долен Дунав VII - X в. Автореферат на кандидатска дисертация. София, 1977,
20 с.

Рец.: Принос към изучаване на старобългарската култура (сб. Преслав, т. 2). - Векове, 1977, 4, 73-75.

За тибетските успоредици на Мадарския конник. - Археология, 1978, 4, 48-54.

Към въпроса за югоизточната граница на България през VII – IX в.- Векове, 1978, 4, 48-54.

Проф.д-р Станчо Ваклинов (с библиография на трудовете му). – Векове, 1978, 6, 52-56.

Аспаруховият вал при Варна (към историята на града през ранното средновековие). – ИНМВ, 15, 1979, 116-124.

За глинените бъклици в средновековна България. - Плиска-Преслав, 1, 1979, 206-209.

Валовете в Добруджа (към въпроса за хронологията и предназначението им). – Археология, 1979, 1, 11-20.

Плиска: разкопки, проблеми, задачи. – Векове, 1979, 4, 38-48.

Аспаруховият вал при Варна. – МПК, 1980, 2, 11-13.

Инженерно-геоложки особености на старобългарските землени съоръжения. - Списание на българското геоложко
дружество, 1980, 2, 99-103 (съавт. Д. Евстатиев).

Землената укрепителна система на Първото българско царство. - Плиска-Преслав, 2, 1981, 99 - 103.

Инженерно-геоложки особености на Преслав. - МПК, 1981, 3, 24 - 29 (съавт. Д. Евстатиев).

Средновековна Мадара. – Ехо от конника. С., 1981, 182 – 197.

Раннобългарски землени съоръжения. – Български средновековни градове и крепости. I. Варна, 1981, 16-44.

СТАРОБЪЛГАРСКИ УКРЕПЛЕНИЯ НА ДОЛНИЯ ДУНАВ VII-XI в. Варна, 1982, 230 с.

СТАРОБЪЛГАРСКИ ВАЛОВЕ ПО ЧЕРНОМОРИЕТО. София, 1982, 50 с.

Първото българско царство и морето. - Средновековна България и Черноморието. Варна, 1982, 47 - 56.

Ускорено развитие на старобългарската култура. - Първи международен конгрес по българистика. Доклади от симпозиум
"Славяни и прабългари". София, 1982, 93 - 105.

L'Onglos - temoinages ecrits et faits archeologiques.- Bulgarian Historical Review, 1982, 1, 68 - 79.

Pliska - the first capital of Bulgaria. - Ancient Bulgaria. Vol. II. Nottingham, 1983, 255 - 269.

Късни номади в Плисковското поле. – Преслав, 3, 1983, 252-262.

Земната основа на Плиска. - МПК, 1983, 6, 24 - 28 (съавт. Д. Евстатиев, П. Георгиев).

Нови данни за сграда 32 в Плиска. – МПК, 1984, 2, 5 - 8.

За езическия лицев образ (по повод някои коланни апликации). - Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. София, 1984,
129 - 135.

Конникът в старобългарското изкуство. - Археология, 1984, 2-3, 60 - 70.

Библиография на трудовете на проф.д-р Станчо Ваклинов за периода 1943-1981 г. - Сборник в памет на проф. д-р Станчо
Ваклинов. София, 1984, 246 - 249.

Библиография на научните и научно-популярните трудове на сътрудниците на Филиала на АИМ при БАН-Шумен за периода
1974-1984 г. - 10 години Филиал на АИМ при БАН - Шумен. Шумен, 1984, 9 - 28.

ПЛИСКА. Пътеводител. София, 1985, 71 с.

Земленото укрепление на Плиска. – Плиска – Преслав, 4, 1985, 7 – 15.

Проучвания на външната крепостна стена в Преслав. - Плиска-Преслав, 4, 1985, 215 - 222.

Рец: Маяцкое городище. Трудьi советско-болгаро-венгерской экспедиции. Москва, 1984. - Археология 1984, 1, 6О - 61.

Хайрединският вал.- ИМСЗБ, XI, 1986, 11 - 24 (съавт. П. Иванов).

Ранносредновековен надпис на гръцки език от Външния град на Плиска. – Археология, 1986, 2, 36 - 37.

СТАРОБЪЛГАРСКОТО УКРЕПЕНО СЕЛИЩЕ ПРИ С. ХУМА, РАЗГРАДСКИ ОКРЪГ (= Разкопки и проучвания, XVII). София,
1987, 163 с., авторски 5 - 23, 59, 87 - 101 (съавт. Ст. Станилов).

Дунавска България и Централна Азия. - Българските земи в древността. България през средновековието. Доклади от II
Международен конгрес по българистика. Т.6. София, 1987, 205 - 210.

Les vallums de Dobrudza dans developpement de la fortification ancienne bulgare. - In: Dobrudza. Etudes ethno-culturelles. Sofia,
1987, p. 48 - 56.

О генезисе болгарского раннесредневекового города. - Труды V Международного конгресса славянской археологии. Т. I,
вып. 2. Москва, 1987, 30 - 36.

Димитър Илиев Димитров (1927 - 1988). – Археология, 1988, 64 – 65.

Ранносредновековни двойни печатчета - амулети. - Археология 1988, 2, 57 - 61.

Средновековният път Плиска-Дръстър и крепостта Динея. – Дуросторум – Дръстър - Силистра. Силистра, 1988, 117 - 130.

Engenering geological conditions of the earliest Bulgarian capitals of Pliska and Preslav. - In: The Engenering Geology of Ancient
Works. Monuments and Historical Sites. Rotterdam, 1988, p. 1679 - 1685 (съавт. Д.Евстатиев).

Рец.: Д. Ил. Димитров. Прабългарите по Северното и Западното Черноморие. Варна, 1987. – Археология, 1988, 2, 62 - 63.

Раннесредневековый могильник у с. Ножарево, Силистренския округ. - Проблеми на прабългарската история и култура.
София,1989, 214 - 220 (съавт. Ст. Станилов).

Юртообразна постройка в Плиска. - Пак там, 291 - 313 (съавт. В. Дочева).

Втората международна среща по прабългарска археология - задачи, разисквания, изводи. - Пак там, 459 - 463.

Димитър Илиев Димитров (с библиография на трудовете му). – ИНМВ, 25, 1989, 191 – 196.

За художественото и културно-историческото значение на рисунките-графити от IX - X век. - Проблеми на изкуството, 1990, 1,
49 - 55.

Към топографията на Плиска и Преслав. – Векове, 1990, 4, 69 -73.

Ранносредновековна бронзова тока от Караманите. – Археология, 1990, 2, 46-50.

Езически култов паметник при Златна нива. - Проблеми на прабългарската история и култура. 2. София, 1991, 209 - 218.

Рец.: Ранние болгары в Восточной Европе. Казань,1990. - Археология 1991,2, 54-55.

Българският колан през VIII-IX век. - ГНАМ, VIII, 1992, 243 - 248.

Средновековните постройки северно от скалния релеф в Мадара. – Мадара, III, 1992, 109-126.

Девташларите - мегалитни паметници на българската езическа култура. – Плиска – Преслав, 5, 1992, 5 - 34.

За местоположението на крепостите Тича и Козяк. - ВИСб, 1992, 2-3, 7 - 16.

За хронологията и произхода на знака "ипсилон с две хасти". - Приноси към българската археология. I. София, 1992, 96 -
102.

Рец.: И. А. Баранов. Таврика в эпоху раннего средневековья. Киев, 1990. – Археология, 1992, 1, 82 – 84.

Най-ранният строителен период в центъра на Плиска. - ИНМШ, 8, 1993, 252 - 262.

Гроб III/5 от Мадара и неговите аналогии в Северното Черноморие. - Българите в Северното Причерноморие. II. В.Търново,
1993, 52 - 59 (същото в: Страници от историята на българите в Северното Причерноморие. В.Търново, 1996, 49 - 57).

Към топографията на Преслав през X в. – Преслав, 4, 1993, 49 - 54.

За произхода на прабългарите. - Studia protobulgarica et medievalia europensia. В чест на проф. Веселин Бешевлиев. В.
Търново, 1993, 23 - 33.

ПЛИСКА. Пътеводител. Шумен, 1993, 63 с. (съавт. П. Георгиев); II изд. 1996; III изд. 1998.

К ранней истории праболгар на Нижнем Дунае. - Новое в средневековой археологии Евразии. Самара, 1993, 184 - 191.

Поселищният живот в Северна Тракия през ранното средновековие. - Североизточна Тракия и Византия през IV - XIV в.
София - Сливен, 1993, 101 - 116.

К вопросу о происхождении праболгар. – МАИЭТ, III, 1993, 29 - 33.

Материална култура и етнос в Първото българско царство. - Етническият проблем и националният въпрос на българите.
Пловдив, 1994, 69 - 79.

Две групи прабългари и две прабългарски култури. - Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. В. Търново, 1994, 29 - 33.

Аул и град в България през VIII - IX в. - Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. София, 1994, 170 - 177.

Византийската култура в Крим през VIII - IX в. и прабългарите. - Българите в Северното Причерноморие. III. В.Търново, 1994,
95 -99.

Североизточната археологическа граница на Първото българско царство. - Българите в Северното Причерноморие. IV. В.
Търново, 1995, 89 - 95.

Плисковският аул. - Плиска – Преслав, 7, 1995, 10 - 22.

Корабът като символ в Преслав през X век. - Преславска книжовна школа. I. София, 1995, 338 - 343.

Цар Симеон, пророк Мойсей и българският златен век. – 1100 години Велики Преслав. I. Шумен, 1995, 55 - 73.

Еленът като символ в средновековна България. - Епископ-Константинови четения. 2. Шумен, 1996, 200 - 210.

Бог и владетел преди покръстването. - Бог и цар в българската история. Пловдив, 1996, 39 - 44.

За името Мадара. - Медиевистични изследвания в памет на П. Димитров. Шумен, 1996, 303 - 305.

Държавата на Ернах и неговите наследници. - Българите в Северното Причерноморие. V. В.Търново, 1996, 37 - 41.

Varna - une ville frontière de trois empires. - Les villes frontières (moyen âge - époque modern). Paris - Montreal, 1997, p. 82 - 90.

Трофеите на хан Крум от двореца Свети Мамант. – История, 1997, 3-4, 49 - 53.

Северозападният черноморски бряг през ранното средновековие. - Българите в Северното Причерноморие. VI. В.Търново,
1997, 33 -44.

Появата на средновековни селища във високите части на Източна Стара планина. - Трудове на катедрите История и
Богословие в ШУ. Т. I. Шумен, 1997, 108 - 113.

La plus ancienne période de l'état bulgare. - Von der Scythia zur Dobrudža (= Miscelanea bulgarica, 11). Wien, 1997, p. 49 - 54.

Пръстенът от Върбяне. - Проблеми на прабългарската история и култура. 3. Шумен, 1997, 180 - 185.

Карел Шкорпил и старите български столици. - Чехи в България и българи в Чехия. Шумен, 1998, 273 - 278.

Княз Симеон и император Александър. – История, 1998, 2-3, 63 - 69.

За два оловни печата с рунообразни знаци. - Нумизматика и епиграфика, 1998, 2, 98 - 104.

Мадарският конник - стари и нови въпроси. - Исторически преглед, 1998, 3-4, 192 - 204.

Kenotaph für einem Herrscher bei der ersten bulgarischen Hauptstadt Pliska. - Das Altertum, 1998, Vol.44, pp. 67 - 72 (co-autor St.
Stanilov).

Антропо-зооморфные изображения на сосудах ранне-средневекового времени Болгарии. - Историко-культурные связи
Причерноморья и Средиземноморья X - XVIII вв. по материалам поливной керамики. Симферополь, 1998, 172 - 175.

О возможности выделения самых ранних археологических памятников праболгар в степях Восточной Европы. - Татарская
археология, 1998 , 2 (3), 65 - 72.

Геза Фехер – изследовател на българската езическа култура. – Минало, 1998, 1, 69 – 74.

Българо-византийският мир при Варна от 773 г. – История, 1999, 1, 81 - 85. ПЛИСКА. 100 години археологически разкопки.
Шумен, 1999 (съавт. Я.Димитров), 102 с. (авторски 1 - 50).

Отношението на преславските книжовници към бойните подвизи на цар Симеон. - Трудове на катедрите по история и
богословие (Шуменски университет), 108. Комплекс находок из раскопок юртообразной постройки в Плиске. – Археология
Крьiма, 2002, 2, 165 – 169.

ПРАБЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ V - VII ВЕК. В.Търново, 2000, 192 с..

За човешкия образ в Северното Причерноморие през ранното средновековие. - Българите в Северното Причерноморие, 7,
2000, 37 - 42.

О возможности выделения ранних археологических памятников праболгар в степях Восточной Европы. - Средневековая
Казань: возникновение и развитие. Казань, 2000, 244 - 247.

Тронната палата в Плиска. - Плиска-Преслав, 8, 2000, 35 - 43.

Рец.: T.Vida. Die awarenzeitliche Keramik. I. (6.-7. Jh.). Berlin-Budapest, 1999, 324 S. - Archaeologia Bulgarica, 2000, 3, р. 100 -
102.

За Плиска по повод една реценция. – Археология, 2000, 3 - 4, 91 - 95.

Рец.: В. Е.Флерова. Граффити Хазарии. Москва, 1997, 171 с. – Археология, 2000, 3-4, 101 - 103.

Карел Шкорпил - изследовател на ранносредновековната българска култура. - Културната интеграция между чехи и българи
в европейската традиция. София, 2000, 146 - 152.

ПРАБЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКОТО ХАНСТВО НА ДУНАВ. София, 2001, 181 с.

Наконечники ремней VI - VII вв. из Болгарии. – МАИЭТ, VIII, 2001, 91 - 93.

Българската езическа култура през VII - IX век (археологическа характеристика). Автореферат на дисертация за присъждане
на научната степен "доктор на историческите науки". София, 2001, 36 с.

Рец.: Д. Момчилов. Пътна и селищна система между Източна Стара планина и "Еркесията" IV - XIV в. Варна, 1999, 359 с. –
Археология, 2001, 1-2, 131-133.

Плиска. Нови факти - стари и нови мнения. - България, българите и техните съседи през вековете. В. Търново, 2001, 63 - 81.

Множественность этнонимов - однообразие погребального обряда в степях Восточной Европы в VI - VII вв. - Хазары. Второй
Международный коллоквиум. Тезисы. Москва, 2002, 86 - 87.

Рец.: В. С. Флеров. Аланы Центрального Предкавказья V - VIII вв.: обряд обезверживания погребенных. Москва, 2000, 167 с.
– Археология, 2002, 1, 73 - 75.

Преслав в периода до покръстването. - Юбилеен сборник. Доклади и научни съобщения от петите музейни четения на
Регионален исторически музей Велико Търново, посветени на 70-годишнината на проф. Димитър Овчаров. В. Търново,
2002, 59-62.

Провадийското плато през средновековието. – ИИМШ, 10, 2002, 62-72.

Къде се е издигала първоначално Чаталарската колона. – Добруджа, 10, 2002, 150 – 157.

Към последиците от разпадането на Велика България. – Polyxponia. Сборник в чест на проф. Иван Божилов. София, 2002,
245-250.

Единство и различия в ямния (български) погребален обред на Салтово.маяцката култура. – Българи и хазари през
ранното средновековие. София, 2003, 16-41.

Легендата за Булгар. – Традиции и приемственост в България и на Балканите през средните векове. В. Търново, 2-3, 373-
383.

Съмнителни и недостоверни паметници на прабългарската култура. – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В
чест на проф. В. Бешевлиев. София, 2003, 158-174.

За началото на българската средновековна култура. – Плиска-Преслав, 9, 2003, 145-167.

За една група бронзови фигурки. – Археология, 2003, 4, 54-58. Цар Симеон – “нов Мойсей” или “нов Давид”? – Преславска
книжовна школа, 7, 2004, 366-376 (II. изд., 2004, 380-390).

ПРАБЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ V – VII ВЕК. Второ допълнено издание. София, 2004, 348с.

Византийците в България до покръстването. – Civitas divino-humana. В чест на проф. Г. Бакалов. София, 2004, 151-162.

Бронзови фигурки на коне от музея в Попово. – Попово в миналото. 4. Разград, 2004, 78-81.

Още нещо за “Преславската цивилизация”. – Преслав, 6, 2004, 245-254.

Селище около езическия храм при Румска река в Преслав. – Преслав, 6, 2004, 7 - 17 (съавт. Ст. Бонев, Н. Русев).

Прабългарите на юг от Долен Дунав. Прабългари и хазари през VII – X век. – Българите и техните съседи през V – X век.
Каталог на изложба. Варна, 2004, 12-15.

Керамични съдове от подземния ходник на Крумовия дворец в Плиска. – Плиска-Преслав, 10, 2004, 61-100.

30 години сборник “Плиска-Преслав”. – Плиска-Преслав, 10, 2004, 14-19.

СЪСТАВИТЕЛСТВО:
Материали за картата на средновековната българска държава (територията на днешна Североизточна България). –
Плиска-Преслав, 7, 1995, 155-332

РЕЦЕНЗИРАНИ РЪКОПИСИ:
Българската езическа култура VII – IX в. Археологическа характеристика (дисертация за присъждане на научното звание
“Доктор на историческите науки”. София, 2002, 550 с. + 132 табл.

Преподавателска дейност
1992-2000 ШУ: лекционен курс История на България, ч. 1
1994-1997 ВСУ: лекционен курс Археология, ч. 2
1998-досега лекционен курс Конните народи на Евразия
1997-досега ВТУ: лекционен курс Българска езическа култура VII–IX в.

Участие в редколегии
- Сб. Плиска – Преслав, т. 5-10 (отговорен редактор)
- Сб. Проблеми на прабългарската история и култура, т. 1-3 (отговорен редактор)
- Известия на Исторически музей – Шумен, т. 10-12 (член)

Членство в научни организации
Съюз на учените в България
The Icon of the
Bulgarian
Archaeology