170 години от рождението на Васил Левски
Vassil Levski's  170th Birth Anniversary
International Essay-Contest
18 July 2007
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007
Кaрлово,
България
In Bulgarian
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
We have to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас

Времето ражда своите герои. Неумолимият ход на времето  е подсказал на Левски, че човек
трябва да бъде „ в него”, за да проникне  и то  „ в нас”. Към тази истина Левски се придържа през
целия си живот на революционер, защото тя е изстрадана от него, защото тя сверява  мислите и
стъпките му с пулса на времето, с най-неотложните потребности и задачи  на националната
революция.

Въплъщение на  най-доброто у своя народ, на най-възвишеното  в неговите копнения, Левски  
говори онова, което хората искат да слушат и им дава отговора на времето.”Времето нас обръща  
и ние него обръщаме”- пише той на Панайот Хитов със  съзнанието за пълна принадлежност към
историята.

Спокоен, фантастично смел, с весел нрав и жажда за живот, той винаги е знаел кога да избяга,
къде да се появи  и да остане неуловим за османската полиция.

Сега, когато честваме 170 години  от раждането на Васил Левски, ние се връщаме  към него.
Левски, рожба на своето време, отхвърля четническата тактика, „необходимост в миналото, но
пречка в настоящето. ” У него се ражда мисълта за истинска революция, в която  да  вземе
участие целлият български народ. Чрез своите  три обиколки из страната, той натрупва
впечатления и достига до мисълта, че революцията трябва да се  осъществи „ от вътре” в
страната,  от самия поробен народ. Той призовава към „свята и чиста република”. А това е
повикът  на времето, защото не съществуват „мирни варианти” за постигане на освобождението.
Трибун на революцията, Левски е  „навсякъде и никъде”- организира подготовката  на
въстанието. Създава революционни окръзи.  Над двеста комитета основава Левски, а турците го
наричат „Джин Гиби”/крилат дух на нощта/.

Заловен, окован във вериги, Левски е обречен. Той, който казва, че „ в Българско не ще има  цар,
а „ народно управление” и секиму своето”, поема цялата отговорност върху себе си, за да спаси
организацията и хората. Постига го по един достоен за него начин, с гордо и мъжествено
поведение.

На  18 февруари 1873г. Левски „ увисва със страшна сила „ на  въжето. Той разбра най-точно
потребностите на конкретния исторически момент.”Ние сме във времето и то е в нас”. Левски бе
усетил оня  силен нов пулс на времето, който съвпада с неговия собствен  вътрешен ритъм.”Ние
сме жадни да видим Отечеството свободно …”-казва  Левски .”Аз съм се обещал на отечеството
си жертва за освобождението му…”

Какво силно желание да види  България свободна! Каква искрена, дълбока  любов  към своя
народ и неговата съдба!

Подчинил целия си живот на бъдещето на  България, пронизан от  вярата в нейните добри
бъднини, Левски дълбоко  вярва в градивните сили на българския народ, в добродетелите и
качествата на българина. Той иска да  види  през мрака на робската тъма своя съотечественик
гражданин на света, достоен за най-светлите духовни идеали на времето.

И сега, когато ние влизаме в Европейския съюз, сме горди, че постигнахме всичко онова, за
което той бе мечтал. И макар че има още много , което да желаем, ние сме горди от
постигнатото. Ние сме в нашето време. А то ни призовава да работим, да се стремим към  по-
големи успехи. Защото времето не може да спре. То изисква  нови  технически постижения, нови
висоти във всяка област на живота – в медицината, техниката, астрономията.

България има своите откриватели в много области на  живота, а сега, когато пред нас няма
граници и имаме възможност да ползваме постиженията на научната мисъл в целия свят, за нас
няма да има предели. Така както Левски вярвяше  в  силите и възможностите на своя народ, ние
трябва да повярваме в своите сили и възможности и да не ни спират никакви пречки и спънки по
пътя ни към нови откривателства и успехи.

Антон Тодоров
ученик 11”а” клас
ПГИМ „Йордан Захариев”
гр. Кюстендил
Антон Тодоров, Кюстендил
Anton Todorov, Kyustendil, Bulgaria