170 години от рождението на Васил Левски
Vassil Levski's  170th Birth Anniversary
International Essay-Contest
19 February 2007
18 July 2007
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007
Кaрлово,
България
In Bulgarian
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
We have to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness
Ива Едуард Николова, Профилирана гимназия  „Найден Геров”, 10 клас, гр. Лом
Ivan Eduard Nikolova, Specialized High School Najden Gerov, 10th grade, Lom City, Bulgaria
elda_@abv.bg

Времето и пространството, светът в истинската му същност- понятия, повдигащи повече въпроси,
отколкото могат да бъдат дадени точни и правилни отговори; вярното за едни би могло да бъде в
немалка степен погрешно за други. Дори запазилите се през годините истини човек
интерпретира по свой уникален начин и ги възприема през призмата на собствените си
възгледи, прилагайки ги спрямо тях. Не можем с пълна убеденост да заявим какъв е бил
конкретният смисъл на изреченото от Левски: „Ние трябва да сме във времето, ако искаме
времето да бъде в нас”, но е изключително важно то да бъде осмислено, защото в него човек
открива частица от собствения си свят и тогава осъзнава, че съществуват истини, които не се
нуждаят от доказване- хората ги носят в себе си.
 Велики личности са извършвали велики дела и изричали необходимите силни слова. Думите на
Апостола на свободата са потвърждение за това. Твърде относително е някой да бъде
определен като велик. Говорим така за хора, на които се възхищаваме поради това, което са
постигнали, или сме благодарни за стореното от тях. Първото нещо, изпъкващо в съзнанието ни,
е колко силни, смели и способни са били. Но какво би станало, ако бяха избрали да не се
възползват от способностите си по начина, по който са го сторили, и дали изобщо са
предполагали как след време хората ще си спомнят за тях? Не, те са разбирали времето си и са
правели необходимото, следвайки съвестта и чувството си за дълг и чест, без да се отказват, без
да се предават на трудностите. И най- вече- отдавали са себе си на хората, на общото дело, за да
постигнат справедливост и благополучие… но не за себе си. Така е бил запомнен Левски, такъв е
образът му в съзнанието ни днес и това е начинът, по който той ще се запази във вечността.
Низък предател е изпратил Дякона на бесилото- еднократна, долна постъпка, която не
заслужава да бъде споменавана освен за порицание, но смъртта не притежава необходимата
мощ да потуши пожара на народната любов и признателност, на уважението и преклонението
пред личност, отдала живота си за правда и свобода на отечеството; смъртта отнема живота, но
няма силата да изгаси светлината на истината, чиято всепоглъщаща мащабност се разгръща с
всеки изминал миг и допълва представата за време.
Хората винаги са се страхували от неизвестното и винаги, както и в наши дни, са се стремели да
откриват и завладяват нови познания. Но определение за време няма; няма и да има.
Разбираме го по различен начин: като ограничение, като свобода, като частица, като вечност…
Думите на Левски не губят дълбочината си и в контекста на нашето съвремие. Трябва да
изживеем живота си достойно и с чест, без да изневеряваме на себе си, давайки най- доброто,
на което сме способни на света и хората около нас- въпреки всичко, независимо от жребия на
настоящето, към което принадлежим. Човек, съумял да оползотвори времето си по този начин,
заслужава да бъде запазено съзнанието за личността му.
 Загадките на Кронос едва ли могат да бъдат разрешени в рамките на единствен живот. Но
хората трябва да се научат да разбират многогодишния човешки опит и да четат от  прашните
томове на историята- много поуки и мъдрост могат да бъдат открити, ако се търси с бистър ум и
чисти намерения. Време е отпуснато на всеки, вярно- ограничено, но дадено. Ние сме тези,
които изграждаме себе си и живота си, отговаряйки за действията си. Времето ни не би било
пропиляно, ако спомен за нас и постъпките ни се запази поне в едно човешко сърце…
ИВА ЕДУАРД НИКОЛОВА
IVA EDUARD NIKOLOVA