170 години от рождението на Васил Левски
Vassil Levski's  170th Birth Anniversary
International Essay-Contest
18 July 2007
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007
Кaрлово,
България
In Bulgarian
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
We have to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness
Ние трябва да сме във времето, ако искаме и времето да бъде в нас!
                                                         
Казват, че отечеството е създадено от праха на мъртвите му герои. Затова макар българската
земя да е малка, отечеството ни е голямо. Ние живеем в страна на герои, някои от тях
възвеличени, а други – незапомнени от историята. Днес също си създаваме герои, които
понякога развенчаваме. И така век след век времето трупа или отвява геройския прах под
краката ни. То е безпогрешен съдник на стойностното и нетрайното, на вечното и тленното.
Отсъдило ни е трудна историческа съдба, но ни е дарило с личности, по чиито стъпки да
достигнем по-светли времена. Затова и българите сме горд народ – защото знаем, че малката ни
като длан земя ражда герои.
  В нашата дълголетно и многолико минало сме се научили, че за да остане някой в историята,
за да се превърне в символ и времето да бъде в него, той трябва да живее с духа и проблемите
на своето съвремие и да остави нещо след себе си. Това наследство е живата вода от народните
приказки и философския камък на алхимиците, пътят към безсмъртието и вечноста.
  Левски е останал във вечността, защото е разбрал приживе, че малкия, нищожен за вселената
човек може да преобърне времето, както самото време преобръща човека. Видял е, че няма
преграда пред способностите и желанието на един народ да завърти обратно колелото на
историята и да се пребори с ориста си. Нещо повече – накарал е този народ да вярва в това.
Левски не е бил светец или непобедим герой, но за нас се е превърнал в апостол, в спасител и
най-велик българин на всички времена. Защото е спасение и подвиг да накараш хората да
разчитат на собствените си възможности, да не търсят чужда помощ, а да повярват че са герои.
  Левски не е доживял Освобождението, но ни е освободил много преди това, защото свободата
и робството са в сърцата на хората. Неговият лъвски скок във времето е направил народа ни
лъвски.
  Интересно е как днес Апостолът би погледнал на своята свободна България, как би ни
посъветвал да се запазим във времето? Може ли отново да ни накара да повярваме, че сме
герои? Сигурно би напомнил, че “Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите
собствени задружни сили”  или , че "Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на
вяра и народност"... За да разберем и днес завета на Левски, трябва просто да се заслушаме в
думите му, да тръгнем по стъпките му, защото те носят послания, толкова необходими днес не
само на българите, а и на света. Трябва просто да се засилим и да скочим лъвски във времето. А
във всемирното пространство ще продължават да отекват думите му “Оставам с вас!” И той
винаги ще живее в нас и в геройската ни земя.


Кристина Панайотова Диманова – 18г.
ГПЧЕ “Васил Карагьозов” – 12а клас
' 089 6652832; 046 647726
* гр. Ямбол, ж.к.“Граф Игнатиев” 66-Е-143
: little_beetle@abv.bg
Кристина Панайотова Диманова, Ямбол /
Kristina Panayotova Dimanova, Yambol, Bulgaria