170 години от рождението на Васил Левски
Vassil Levski's  170th Birth Anniversary
International Essay-Contest
19 February 2007
18 July 2007
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007
Кaрлово,
България
In Bulgarian
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
We have to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness
НИЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО, АКО ИСКАМЕ ВРЕМЕТО ДА БЪДЕ  В НАС

   Никой от нас не избира времето, в което живее, както не избира най-важните
неща в живота си - родители, име, родина. Те са една даденост, с която сме
обвързани емоционално и личностно. Отправна точка за развитието ни по-нататък.
   С раждането на всеки човек започва да тече неговото лично време, онова, което
е в него до края на дните му. И ние знаем неговите неумолими закони. Знаем, че
никой не е вечен и животът ни е само нищожен отрязък от общия поток на времето
в космическия му смисъл. В този отрязък на отделния човек му се предоставя
възможност да прояви себе си, да изживее живота си пълноценно, да бъде
щастлив. Успяват само онези, които се вписват във времето, за които казваме, че
са в крак с времето си. Те долавят пулса му, потребностите му и насочват цялата
си енергия за собственото си усъвършенстване и усъвършенстването на света, в
който живеят. Те са във времето и времето е в тях. Те се намесват активно в
житейските събития, влияят им, променят ги. Такива хора могат да променят
съдбата си и съдбата на един народ. Такива хора правят историята. Кирил и
Методий, Цар Борис І променят изцяло съдбата на българите. Писмеността на
говоримия български език и приобщаването към християнска Европа чрез
покръстването дават мощен тласък за културното развитие на българската
държава в нейното по нататъшно съществуване.
   Левски, Ботев и всички велики мъже на националното ни Възраждане с
активната си духовна и обществена дейност повеждат българите към звездния миг
на тяхното освобождение. За този велик народен подем Вазов казва: "…тайно и
полека народът порасте на няколко века".
Апостолът на нашата свобода Васил Левски е разбирал ролята и значението на
този миг, а също и ролята и значението на отделния човек във времето, за да бъде
осъществен идеалът за свободно отечество. Затова не се уморява да обикаля по
цялата ни изстрадала земя, да се среща с всеки, да вдъхва кураж и вяра в
собствените сили, да събужда народа за промяна на робската си съдба. Да го
издига до себе си. Да го въвлича във времето. Така подчинява общото дело на
знаменитата си мисъл: "Времето е в нас, но и ние сме във времето".
В историята на човечеството има и такива, които изпреварват времето си. Това са
велики мечтатели. Техните идеи и мечти не се осъществяват приживе, защото
времето им не е настъпило, а това става в друго време при други поколения. Но и
за тях бихме казали, че живеят във времето, защото те като мощни двигатели
издърпват развитието напред. Защото от своето настояще те виждат в далечната
перспектива. Митичният Икар, титаничният Леонардо да Винчи, писателят-
фантаст Жул Верн залагат идеите и проектите си в своето време, за да се
доразвият и реализират в бъдеще. Ако днес човекът лети и достига дълбините на
небето и океана, то това го дължим именно на тях и такива като тях. Защото те
имат своите последователи и днес. И днес има мечтатели, чиито идеи са свързани
с проблемите на днешното време, но осъществяването им остава въпрос на
бъдещето. Идеята за екологичния автомобил, захранван с алтернативно гориво е
възникнала в наше време във връзка с опасността от екологична катастрофа. Така
вече има модел на автомобила на бъдещето. Може да кажем, че мечтателите
създават бъдещето. Това е логичната връзка между днес и утре, между настояще
и бъдеще, както е логична връзката между минало и настояще. Защото няма
бъдеще без настояще, както няма настояще без минало. Времето съществува в
това триединство. Ние живеем в него и  развитието ни е немислимо без него.
   Всеки начин на съществуване извън ритъма на времето е пагубно за човека.
Онези, които живеят само с миналото или само с настоящето, или пък само с
бъдещето, изгубват реалната връзка с времето и динамичния свят край тях. Но
няма по-тъжно нещо от човек, който "убива времето си", нищо неправещият,
човекът на бездействието. Такъв човек изостава в духовното си развитие и е в
тежест на самия себе си и на другите. Той се оставя на течението на времето и
пасивно консумира благата на обществото, без да вгражда нищо в него.
   Времето принадлежи на активния човек. Днес всеки млад българин има шанса
да постигне мечтите си,  повече от всеки друг път. Отварянето на България към
останалите европейски страни дава тази възможност. Това неизбежно повишава
изискванията към всеки - информираност, знания и умения, с които да се
конкурира в една среда, по-различна от досегашната. Времето изисква днес-наред
с доброто познаване на собствената ни самобитна култура-да сме отворени за
другите национални култури. Необходимо е да умеем да ползваме модерните
средства за информация и комуникация, да развиваме една по-висока обща
култура. Само така бихме придобили реално европейско самочувствие и
възможност да достигнем мечтите си. Така бихме могли да управляваме съдбата
си и бихме повлияли на събитията в глобалния свят - днес и за в бъдеще. Това
означава да мислим и живеем съвременно. Да сме във времето. Тогава и времето
ще бъде в нас. Така, както го е  разбирал и както е живял нашият Васил Левски
преди повече от век.

Петър Иванов Саркизов
СОУ ПР Славейков, Добрич
peter_sarkizov@abv.bg
Петър Иванов Саркизов, Добрич
Peter Ivanov Sarkizov, Dobrich, Bulgaria