170 години от рождението на Васил Левски
Vassil Levski's  170th Birth Anniversary
International Essay-Contest
19 February 2007
18 July 2007
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007
Кaрлово,
България
In Bulgarian
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
We have to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness
Ние трябва да сме във времето, ако искаме и времето да бъде в нас

   Навремето си имахме герои. И беше велика държавата ни, защото с гордост се
наричаше така и с кръв бе извоюван този нейн статут.
   Сега си нямаме герои. Но пак си имаме държава, само дето по-малко се
гордеем с нея...
   И няма виновни! Защото България много горди и достойни синове е раждала и
пазила, и помнила... и само да не ги забрави! Защото България помни! Ние,
българите, може да не си знаем героите, да не си помним историята, но поне
България ги знае всичките. И как ли може да ги забрави? Нали с нейната кръв са
напоени горите й и в нейните недра лежат костите на героите ни – пък ние нищо,
че не им изкопахме гробове...
   Тя България ги помни и пази... от нас самите, защото по-добре е да не си знаем
историята, отколкото много да я знаем!
Мъдри хора е раждала родината ни... мъдри и по-стари от Стара планина, и по-
дълбоки от Черно море, и по-високи от Рила, и по-плододайни от Добруджа. И
много поети с извадила, дето много истини са казали, ама и тях не си ги знаем – тя
истина боли! Ама не сме чак толкова лоши все пак – ето един Вазов, един Ботев,
един Каравелов, един Каролев, един Стоянов (и още има, ама за тия се сещам –
не ги учим много, сега учим за Омир) дето ги знаем добре. Ама и те се мъчат
нещичко да се обърнат долу в гроба и кажат, искат да ги помним, ама те и
заслужават! Поне имената им да знаем – а какво са сторили: това е друг въпрос!
   Поне на един за делата му знаем. Зоват го Левски. Знаем за делата му, щото все
са му чисти и някак са святи – като на всеки, нали? То хубаво е сторил човека.
Живял за майка си България и повече той се грижил за нея, отколкото тя за него
(като малкото наши герои). Жалко за дето българите пак си седяхме настрани и
оставихме Левски да го намерят и хванат, и да виси после на бесилката. Така си и
останахме – поробени и жалки, силни, ала само в себе си, и се бояхме да си
покажем десницата и сабята в нея.
   Уви, героите си отиват. И все по-малко се раждат. И на Левски свободата не
подарихме – а той най я заслужаваше! Сега сме свободни и имаме цялото време –
само дето вече не ни трябва – нали сме свободни, няма да гоним напредък! А и
кой ще се радва на свободата сега? Ние не знаем какво е свободата, ама Левски я
знае какво е – за нея увисна и за нея го помним.
   Поклон!

Велина Здравкова Петкова, IX „в” клас,
Национална Априловска гимназия
гр. Габрово
Велина Здравкова Петкова, Габрово
Velina Zdravkova Petkova, Gabrovo, Bulgaria