170 години от рождението на Васил Левски
Vassil Levski's  170th Birth Anniversary
International Essay-Contest
19 February 2007
18 July 2007
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007
Кaрлово,
България
In Bulgarian
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
We have to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness
 Молитва за бъдното

   “Манастирът тесен за мойта душа е …”

   
Аз дишам, живея, копнея и свойта песен различна навеки ще пея. На
вас нека бъдат нейните звуци и стонове нейни – от моето сърце. Да
бъдат! Защото ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя – губя
само мене си. Ала що съм аз? Прашинка във времето.  А времето е
ваше. И аз за вас дишам, живея, копнея. За вас. И във вас – душата си в
дар пренасям пред олтара на българското. Навеки!
   Безмълвна стоя. Стоя и сякаш чувам разказа на старата икона над
камината – ей там, в ъгъла дето е. Малко избеляла е вече, малко олющена
по краищата – но запазила контурите на образа. На онзи от преди 170
години. Образ и дух – безсмъртни да бъдат! Ще бъдат… Защото не се гаси
туй, що не гасне, защото факелът на българщината гори чрез духа на
безсмъртните. И нивга не изтлява… Нивга… Освен ако прашинката от
времето не попадне в капана на своето време. Абсурдно, нали? Или може
би не чак толкова. Защото ако аз – човекът днес – загубя, то себе си само
ще губя. Но ако спечеля, какво печеля тогава? Пак себе си… И за себе си…
В капана на моя свят се озовавам… В свят тъй различен и чужд, и близък
до онзи…
   До онзи на Апостола. И на свободата в представите му – свобода
физическа и духовна, но човешка най-вече. Изтръпвам само при
споменаване на името познато. И всяка фибра на тялото ми там се връща –
преди цели 170 години…
   Аз искам република чиста и свята. И всички в нея равни ще бъдат. Но
нека заслужим свободата си първо – богатият с парите, ученият с труда, а
всички други – със Себе си цената да платят. И аз Себе си давам. В името
народно! Да бъдат всички свободни. Загубя ли, само мене си давам…
   И отекват в ушите ми думите на старата икона – неподвластни на
времето. И вътре в мен отекват – в частицата от времето. Защото аз съм
чрез всичкото и духът чрез мен живее. Духът на различния…Различният, на
блянове различни живота си отдал. На идеали, оставащи мечта и до днес…
Република, добре! Ала каква по-точно? Неговата? Онази чистата и свята?
Или нашата си – където по-силният оцелява, където дадеш ли, очакваш да
ти бъде върнато двойно; където и доброто по ценоразпис се оценява…
Нашата – чиста и свята, свободна и независима – Република! Идеал, в
името на който духът живее – вовеки!!!
   Сам съм, ей ме на – пред вас! Смейте се! Мъчете ме! Аз съм сам и други
няма! Няма, но пред вас! Аз умирам, за да пребъда. И не умирам, а само
тялото изтлява. То е ваше, а духът е мой…
   И наш е духът на различния. И наше е времето – минало, сегашно и
бъдно. Ала “Сме” ли ние във времето? Или само в капана на днешното
попадаме – забравили Вчера и пренебрегнали своето Утре? Защото той е
там – във времето – и Духът, и Апостолът, и Иконата. Символът на
българското. И ще бъде – ако ние бъдем. Във времето – нашето време –
тъй различно, тъй повтарящо грешките от вчера… Нашето време – и на тези
след нас. На наследниците, на онези, които ще се борят за Чистатата и
Свята Република; за благото не само свое, но и на другите… Времето –
изкусен художник с четка в ръка. И на платното му пак виждам празни
химери…
   Навеки! Душата си в дар пренасям пред олтара на българското. Защото
ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя – губя само мене си. Аз
дишам, живея, копнея и свойта песен различна навеки ще пея. За вас…
Да бъде!!!

Вяра Георгиева Георгиева
12 а клас Хуманитарна гимназия “Дамян Дамянов”
град Сливен
GSM 0889037104
Вяра Георгиева Георгиева, Сливен
Vyara Georgieva Georgieva, Sliven, Bulgaria