170 години от рождението на Васил Левски
Vassil Levski's  170th Birth Anniversary
International Essay-Contest
18 July 2007
Karlovo, Bulgaria
18 юли 2007
Кaрлово,
България
In Bulgarian
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас
We have to be in our epoch if we want to feel it in our everydayness
Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас

„Защо ми даде това тяло и този безпределен дух, о, Боже!”
                                                                                  Елисавета Багряна

Времето е вечност.
Времето е това, което остава, когато всичко друго е забравено. Времето е наше и
ние сме във времето.
134 години времето пази спомена за една неизбледняваща в историята личност.
Една утвърдена, неизменна личност. Един велик образ на майка България.
„Васил Иванов Кунчев: роден 1837г., обесен 1873г.- борец за свобода, бунтовник,
политик…” е само фактология. Фактите се оказват ненужна тежест за
въображението, а то… не се нуждае от допълнителен нагон, за да открие това,
което е надживяло стотици спомени и още толкова ще надживее.
Гласът на миналото е непримирим и в кипящия от варварство живот все някой ще
го чуе.
Разум и чувства, морал и свобода, факти и безмилостни игри на съдбата чертаят
пътя на Единствения, пътят на този, който умря „със страшна сила” в името на
България, в името на българите. Умря в студ и мраз, без слава или почести
излишни, умря като достоен син, обикновен, макар че бе велик.
„Да умееш да се наслаждаваш на миналото значи да живееш двойно.”
                                                                        Марциал, римски поет.
Е, Българио, нима всяка зимна сутрин, когато времето ти предрече по-черната от
нощ зловеща дата-19 февруари ти с необходимост се обръщаш и впиваш поглед в
далечната 1873г., макар и невиждаща и непризнателна. Сляпа си, Българио,
сляпа! Не виждаш ли лицето на човек, в очите на когото се е стаило безстрашието.
Безстрашието на цял един народ. Не ти ли казва Дяконът: „Напред, родино, докато
ти съществуваш не ще съм никога за реб аз мъртъв.”
Бунтари, робство, критика, конфликти между поколенията… стереотип на
ограничена в рамките на подчиненото държава! Едно име – България. Жалко
съществуване, вековно мълчание, космополитен и свързан с ада страх. Едно име –
България. Вазов, Ботев, Яворов, Вапцаров, Раковски – едно име – България.
Унаследил идеала на предците си, дързък, избрал пътят на вечната обреченост в
името на народа. Упован в идеите си – един човек с много имена: Васил Кунчев,
Апостола, Дякона, но само едно истинско и завинаги – България.
Един живот, един свят в две разделения: „преди” и „след”. На теб, родино оставям
да избираш, в кой от двата би искала отново да вградиш едно по-малко от искрица
пламъче. Дали ще се обърнеш и ще промениш историята си  или ще оставиш в
забрава да потъне сам героят, който до последния си час не те забрави. Върни му
свободата Българио – това, което искаше той на теб да подари. Не го поставяй зад
завеси, дори прозрачни да са те!
Сега, когато някой се оглежда и вечно търси от човека по човек, сега когато светът
е място за забрава и забравата на веки ще е в нас, сега ни е нужно само време –
време дълбоко, толкова дълбоко, че спомените попаднат ли в него завинаги да си
останат там.
„Защо ми даде това тяло и този безпределен дух, о, Боже!”
Апостоле нима си мислеше, че с безпределния си дух и нестихваща, изгаряща
злощастност на нея щеше да помогнеш? На нея – твоята България? Нима си
мислеше, че в устрема към нещо славно не ще те прекърши с ледена ръка
властта?
Велик да си!
За вечни времена... заради волята и вярата ти. Ти си част от времето. Кому е
нужно повече? Не се нуждаеш от свобода...
Не те разбирам. България също не те разбира...


Златина Венелинова Димитрова
гр. Габрово 5300
ул. „Мирни дни” 9
ет. 3; ап. 9
GSM: 0889651977
9a клас Национална Априловска гимназия
гр. Габрово
Златина Велинова Димитрова, Габрово
Zlatina Velinova Dimitrova, Gabrovo, Bulgaria